Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Арда Кърджали Черно море Славия Берое ФК ЦСКА 1948 Сф Ботев Враца Монтана Ботев Пловдив Етър Царско село Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

25-03-2021 „Съсипаха го тоя футбол!“

„Съсипаха го тоя футбол!“

25-03-2021 Желю СТАНКОВ

Тези редове щяха да изглеждат по друг начин и щяха да имат съвсем друго съдържание, ако на 14 октомври 2019 година селекцията на Красимир Балъков не бе загубила катастрофално от Англия с 0:6 и това не бе свързано с огромния по рода си расистки скандал. След малко ще се върнем на Балъков, неслучайно припомняме кой тогава бе начело на националния отбор, въпреки че при такова съотношение на силите всеки на треньорската пейка би паднал с много от англичаните.
Часове след тази спортно-техническа катастрофа и расистка истерия държавата безпрецедентно оттегли Борислав Михайлов от поста президент на БФС, а ако УЕФА и ФИФА си мислят, че техните идеалистични представи за ненамеса на правителствата по света във футбола работят, значи живеят в някаква паралелна действителност.
Смеехме се на бодряшките подхвърляния на усмихнатия и облечен шарено Йордан Лечков, че тази оставка на Боби Михайлов не е точно оставка. И че и неговият случай е особен, както и на другите от Изпълнителния комитет. Месеци наред не бе ясно всъщност кой има право да ръководи футболната централа, като общо взето съдебните решения май не се спазват, или по-точно не влизат в сила. И влака върви в неясна посока с неясен машинист. А междувременно и ГДБОП нахлу в Дома на футбола в Бояна.
Широката футболна общественост е наясно, че Боби Михайлов бе махнат, но бобимихайловщината си остана. А това е един вид наследство и тунинговане на иванвуцовщината. Но както каза онзи ден Краси Балъков, лятото на САЩ’94 даде пагубно влияние върху процесите във футбола, в резултат на което от години насам отчитаме дъно след дъно. Не, самият страхотен успех на мондиала в Щатите си беше суперизживяване, но гнилото започна да се появява, когато голяма част от героите помислиха, че онази сентенция – досега работих за име, вече името ще работи за мен, ще подейства и при тях. А с малки изключения, нищо такова не се случи. Любимците на нацията натрупаха слава и състояние, но защо, по дяволите, си помислиха, че това ще им е достатъчно, за да могат

цял живот да
трупат още
и от двете,


без да надградят като мениджъри, ръководители и изобщо каквито други специалности и профили се сетите. От игрището в кабинета, в офиса, или в треньорската стая – това според тях можеше да стане по право, сякаш си бяха купили гарантиран успех занапред. А се оказа, че повечето от тях не само че не могат да си управляват собствените банкови сметки, но доста от тях фалираха и сега се хранят и направо живеят на гърба на футбола, за сметка на състоянието му. Тоест онези наши любимци, сега в нашите очи доведоха играта и изобщо системата до отчайващо състояние. На уличен и Фейсбук жаргон това би изглеждало така: Съсипаха го тоя футбол!
Интересно обаче дали това е дъното на дъното, или има още. Да се върнем на Балъков. От известно време насам името му работи в различни начинания, а в последните месеци си изкарва заплатата, като дава интервюта преди и след мач като щатен служител на изкуствен проект. Филмът „Усещане“ явно липсва в домашната му видеотека, това го установихме, когато за въпросния мач с Англия той бе повикал няколко човека от Етър, където доскоро бе треньор, а по неговите думи и кредитор на клуба. Какво да си помисли човек... Затваряме скобата с Балъков, защото от година в интервютата, които му изкарват заплатата, той всеки път казва – Ами аз винаги казвам, че е необходим рестарт на българския футбол. Нещо като: Пак казвам, ще се повторя, да припомня... и едно и също, и едно и също. Обаче кой и как да го направи този рестарт, се пита в задачата. Все едно бивш финансов министър да обяснява всяка седмица, че трябва да се вдигнат доходите на населението и да се подобри жизненият стандарт. Е, да, трябва, добре, но не е нужно да ни се повтаря всеки път това, а да се направят конкретни стъпки в тази посока.
Е, стигнахме до темата – необходим ли е рестарт? И какво точно се има предвид под този термин, защото ако ти имаш един идиот и му обършеш два шамара, след малко ти ще имаш един рестартиран идиот, който ще продължиш да се чудиш какво да го правиш. Един стар смартфон като го рестартираш, ти ще имаш същия рестартиран старт и непотребен смартфон.
На сцената към момента имаме един стопроцентово заявил се кандидат, който с цяла уста казва, че иска да се заеме с тази задача. Това е Христо Порточанов. Имаме и един и половина, което не е точно тандем, защото Димитър Бербатов

още не знае
какво иска –


боли ли го, сърби ли го. И оттам нататък имаме некатегорични и необявени кандидатури. А на този фон Венци Стефанов ни подсказва какво да очакваме, като с неговите си шегички, които не са точно шегички, дава насока на предконгресните особености. Той вече няма право поради надхвърляне на възрастовата граница да бъде член на следващия Изпълком, но какво му пречи да купи два костюма на Гошо Петков, да го вкара в следващото Бюро на БФС и да го управлява по Вайбър?! Тъкмо ще ги вкара в един чат с Емо Костадинов, с някои селекционери, шефове и членове на комисии и двама-трима съдии.
Ето затова системата е гнила и няма да стане с рестарт. Не е въпросът само до Венци Стефанов. Почти всички собственици, инвеститори, акционери и деятели са на същия принцип. Те явно не искат футболът да излезе от тази матрица, защото такава ти е средата, такъв въздух дишаме и общо взето: Тука е така!
Нали се сещате, че ако хората, които имат право да променят нещо във футбола и искат да го направят, няма да им трябва никакъв Конгрес на БФС. Ако важните клубове и влиятелните хора в държавата искат да имаме нови стадиони, нова нормативна уредба, работещи школи и правилно функционираща система, досега да са натиснали копчето и да са стартирали процеса. Оказва се, че не е време за футболна революция. Сигурно или не я искаме достатъчно, или чакаме



някой да ни
я осъществи



Според другаря Ленин революционна ситуация имаме, когато управляващата класа не може, а потиснатите класи не искат да живеят по старому. Имаме само едното – ръководителите на футбола не могат. Но другото го нямаме, щом допускаме толкова години да си живуркаме/играйкаме по старому.
И сега какво, пак алабалистики, едните членове на Изпълкома подали оставки, но не съвсем, някой им ги приел, но не точно. Боби Михайлов и той. Подал нещо, ама какво и пред кого?! Явно ще трябва да правим Конгрес на Конгреса. Нещо като ремонт на ремонта. А грохналите ни стадиони взеха да опустяват още преди да бе започнала пандемията.