Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Арда Кърджали Черно море Славия Берое ФК ЦСКА 1948 Сф Ботев Враца Монтана Ботев Пловдив Етър Царско село Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

22-07-2021 Ще видим ли скоро променен Левски

Ще видим ли скоро променен Левски

22-07-2021 Жаклин МИХАЙЛОВ

След Общото събрание сините трябва да тръгнат по съвършено нов път

Още от същото, това е ексклузивното предложение на мажоритарния собственик на Левски към милионите сини фенове. Предложението е подкрепено от напълно несъстоятелните Надзорен и Управителен съвет. И евентуално ще бъде подкрепено от все по-малък брой зрители по трибуните. Това чака вековния славен син клуб. Унизителна мизерия под знака на обясненията за политическата обстановка. И на фона на вечните оправдания

с непосилните
дългове

и надвисналата опасност за лиценза. И всички трябва да приемат безмълвно, безропотно и безусловно, че това е единственият възможен вариант за съществуването на ФК Левски. Това е план Б на Наско Сираков, който преди време, когато Левски завършваше втори в първенството, казваше, че това не е неговият Левски. И всички фенове го чакаха, за да превърне Левски в своя Левски. Отборът, за който титлите и купите в България са досадно ежедневие, а единственото мерило са европейските успехи. Не какви да е, а групова фаза в ШЛ и четвъртфинал в ЛЕ. Да, имаше такива времена, но те явно няма да се върнат. Със сегашното мислене и посочения план Б няма да се върнат никога. Това, което се предлага, е живуркане.
През 2019 година Левски завърши втори с 66 точки, на следващата четвърти с 55 точки, а през тази година осми с 41 точки. Прогнозата за започващата кампания е много лесна. С този темп на пропадане Левски ще гравитира около 12-о място и вероятно ще спечели около 30 точки. Дали ще изпадне или оцелее, не е чак толкова вълнуващо, колкото изглежда. И двата варианта минават през унижение. Тук е мястото за един важен акцент. Левски регистрира рекордните 13 загуби през изтеклия в небитието сезон. Но отбелязвам многозначителния факт, че 10 от тях бяха с един гол разлика, което означава, че на терена е имало някаква мнима или истинска равностойност. Само Лудогорец се възползва от синята немощ с класическото 3:0 на „Герена“. Но и онази класика можеше да бъде избегната, ако не се бе разболял Славиша Стоянович.
Миналата кампания беше тотален провал в спортен план,

защото Левски
имаше играчи,

имаше и пари. По двата меродавни фактора Левски бе трети в първенството. Но накрая остана осми. При това с доста треперене, че може да падне и под чертата в групата на борещите се за оцеляване. Но да постигаш цели е трудно, а да живееш обвит в оправдания е много лесно. А в историята на футбола имаме многобройни примери как притиснатите до стената са правили чудеса на терена.
В последните 13 месеца в Подуяне само отписват. Първо отписаха миналогодишните европейски турнири, след това отписаха първенството, купата също се оказа рано мираж. Беше съвсем леко открехната вратата към баража за Европа, но дори не се стигна до нова словесна абдикация. И представете си, ако Левски случайно се бе класирал и днес трябваше да играе мач в Лигата на конференциите. Вероятно тази мисъл е среднощен кошмар за сегашните силни хора на „Герена“. По-неподготвен във всяко отношение отбор от Левски не може да има. На „Герена“ не могат да направят функционални изследвания, не могат да организират и подготовка. Един лагер в Боровец е като научна фантастика. Кадрите с първата тренировка бяха покъртителни и казват всичко. Левски е всичко друго, но не и отбор. Дори нямат желание да бъдат отбор. И ето как стигнахме до същината.
Шест месеца преговори или там каквото е било с Джо Диксън приключиха с едно безсмислено прекратяване на възникналите отношения. Няма проблем, случва се, вероятно е имало непреодолими разминавания. Но се знае, че това е бил План А, който щеше да гарантира бързото възраждане на славата. Ако се бе случило, Левски щеше да е фаворит не за изпадане, а за титлата. Параметрите и изпълнителите го допускаха като възможност.
План А отиде в коша с мръсното пране, но помогна много на собственика да убие времето. Което явно му е голямата цел. Говорим си едни работи, които няма как да се случат, а през това време мизерията нараства в космически размери. И мизерията става План Б. В целия си блясък, с цялото си безхаберие, с унищожителната си сила. Тези, които управляват Левски днес, явно нямат за цел някакво възраждане, а пълното отнемане на съпротивителните сили. И успехът е постигнат. Левскарството напълно се срина след 29 юни. Цялата енергия се трансформира в познатото – няма да им ходя на мач, няма да им позволя да ми лазят по нервите, няма да се интересувам въобще с кой играят. А това вече е като смъртна присъда. Защото Левски може

да се крепи
над водата

само с активни и критични фенове. Те са последната надежда за този клуб. Но по всичко изглежда, че и тя ще бъде смачкана. Което е целта на занятието от много години насам. Както една мида се изсмуква и се хвърля, така и Левски ще остане без съдържание. Не съдбата на Славия, а тази на Витоша Бистрица очаква такъв клуб. Няма да стане отведнъж, но ще се върви в „правилната посока“. Не Джо Диксън бе важният, а това, което се предлагаше като концепция. И друг вариант за спасение не съществува.
След месец ще се проведе някакво безсмислено общо събрание, на което ще се размахват дълговете и ще се обяснява как се прави всичко възможно в създадената ситуация. Хора без всякакво значение и тежест ще ръкопляскат и ще тупат по рамото собственика и неговия антураж. Но междувременно напълно несъстоятелният футболен отбор ще реди загуби на терена. Дано не съм прав, защото има някаква надежда, свързана с Живко Миланов. Той май е единственият, който преживява трудно събитията и се опитва да се бори. И наистина заслужава подкрепата на сините фенове. Защото нито един треньор в цялата история на клуба не е бил в неговата ситуация. Пак се връщам към трагикомичността на първата тренировка. Но и не бива да се забравя, че Живко е напълно нов в занаята. И му липсват много неща. Тези семейни връзки в отбора не са хич лицеприятни.
Да, годината ще започне и ще завърши. Поне това обещание вероятно ще бъде спазено. Макар че бъдещата финансова ситуация хич не е розова. Два от големите спонсори вероятно ще приключат скоропостижно отношенията си заради променената политическа обстановка. А заради същата тази обстановка нови трудно ще се намерят. Прогнозата е, че отборите без богат и мотивиран собственик трудно ще оцелеят оттук нататък. А след края на авантюрата с Диксън за нов собственик в Левски скоро няма да се заговори. Този етап е приключен и като залъгалка за феновете е изчерпан. Проектът няма как да бъде активиран отново. Остава търсенето на български вариант. Тривиален бащица от типа на Русев или Божков. Но и такива скоро няма да се появят. Диксън може да е всякакъв, но като страничен наблюдател каза верни и точни неща. Най-вярното бе, че Левски трябва да стане собственост на своите фенове. Едно е сигурно, те ще изровят земята, за да върнат старата слава. И няма да мирясат, докато не го поставят на здрави основи. Едноличното управление, съчетано с някакво псевдоучастие на половин дузина послушници, не работи като вариант. Да си лоялен към клуба не означава да си съучастник в неговото унищожение. Примирението не е отличителна черта на левскарите. И най-добрият вариант е на Общото събрание да се тръгне по нов път. По стария нищо добро Левски не го очаква.