Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Арда Кърджали Черно море Славия Берое ФК ЦСКА 1948 Сф Ботев Враца Монтана Ботев Пловдив Етър Царско село Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

19-07-2021 Фенът на Милан, който стана легенда на Юве и Италия

Фенът на Милан, който стана легенда на Юве и Италия

19-07-2021 Sportcafe

Джорджо Киелини е идол за феновете на Ювентус. Той е единственият футболист, спечелил деветте поредни титли, преди серията на Старата госпожа да бъде прекъсната от Интер. А 17 години след дебюта си за Италия най-накрая успя да вдигне трофей и с националния отбор.
36-годишният ветеран можеше изобщо да не играе на Евро 2020. Киелини пропусна почти целия сезон 2019/20 заради контузия. Изигра едва 4 мача в Серия А, като само в един от тях бе в пълните 90 минути на терена.
Но първенството бе отложено с година, което помогна на бранителя да намери място сред избраниците на Роберто Манчини. Завърна се в състава, при това като капитан. Затова именно той бе първият, който вдигна трофея над главата си след триумфа срещу Англия след изпълнение на дузпи.
Често Киелини заедно с партньора си на клубно и на национално ниво - Леонардо Бонучи, е наричан

професор по изкуството на защитата

във футбола, но като малък Джорджо мечтае да стане баскетболист. Киелини има брат близнак - Клаудио, като и двамата са страшно запалени по баскетбола. Благодарение на баща им обаче и двамата решават да се задоволят с малко по-дребната топка и да се насочат към зеления терен.
И за щастие на всички нас, а може би и на самите тях. Братята едва ли щяха да направят нещо запомнящо се в баскетбола. Все пак трябва да имаме предвид, че Джорджо е едва 187 сантиметра - прекрасна височина за централен защитник, но щеше да му е недостатъчна в подкошието.
„Идолът ми като дете беше (Паоло) Малдини - споделя Киелини в интервю за официалния сайт на УЕФА. - Бях фен на Милан, а брат ми харесваше Ювентус. Тотални противоположности. Точно като майка ми и баща ми. Баща ми беше от Ювентус, а майка ми викаше за Милан. Така беше в нашето семейство”.
И двамата братя започват да се занимават с футбол, но само на единия му провървява. Когато са на по 15, Джорджо продължава с кариерата на терена като футболист вече като професионалист, докато Клаудио се отказва от активния спорт, а впоследствие се превръща в агент на брат си.
Като фен на Милан първото място, на което се пробва, е именно "Сан Сиро". Въпреки че го харесват, така и не успява да се задържи при росонерите.

Така Киелини се
озовава в Ливорно

на Валтер Мадзари. Въпреки че се подвизава в Серия Б, започва да бъде викан в младежкия национален отбор. С него печели европейската титла до 19 г. през 2003-а, а година по-късно става олимпийски вицешампион.
През 2004-а Джорджо започва да си гради име. Печели си трансфер във Фиорентина, където се превръща в титуляр на левия бек (точно като идола си Малдини и едва впоследствие се мести в сърцето на отбраната), а на 20 дебютира и за националния отбор.
Само година по-късно вече е в Ювентус, където се бори за мястото отляво в защитата с Джанлука Дзамброта и успява да запише 17 мача още в дебютния си сезон. Не получава повиквателна за световното първенство през 2006-а обаче. Титулярен ляв бек на адзурите при Марчело Липи е Фабио Гросо, докато Дзамброта се подвизава отдясно, а в средата са Марко Матераци и Фабио Канаваро. Така Киелини

пропуска да стане
световен шампион

още в началото на кариерата си в националния тим.
Джорджо е един от хората, които не изоставиха Ювентус по време на скандала Калчополи, като остана да се бори и в Серия Б (по онова време част от бианконерите бе и Валери Божинов). Помогна на тима да се върне в елита, като междувременно бе преквалифициран в централен бранител от тогавашния наставник на Старата госпожа и настоящ селекционер на Франция Дидие Дешан.
В навечерието на Евро 2008 Киелини буквално разрушава партньорството на Канаваро и Матераци в националния отбор, след като

контузва Канаваро

по време на тренировка. Джорджо е изключително смутен от постъпката си, но е успокоен от пострадалия Канаваро. „Утеших го, защото не беше виновен. Ако не бях го направил, щяхме да загубим не един, а двама играчи. Обясних му, че подобни неща се случват и че сега важното е да гледаме напред”, разказва Канаваро в интервю за „Гадзета дело спорт”.
Именно на Евро 2008 Киелини се превърна в незаменима част от адзурите, но и точно тогава започват неволите му с националния отбор, след като Италия отпадна на четвъртфиналите след дузпи срещу Испания.
През 2010 г. за Киелини вече се говореше като за един от най-добрите футболисти на поста му. Както и за безкомпромисна сила, от сблъсък с която всеки нападател се страхуваше. На мондиала в ЮАР отново бе сред най-добрите за скуадрата, след което пристигнаха оферти от Байерн Мюнхен, Реал Мадрид и дори Манчестър Сити.
Ювентус обаче отказа да го продаде, като впоследствие създаде и партньорството му с Леонардо Бонучи, което се пренесе в националния отбор.
Заедно с Андреа Бардзали Бонучи и Киелини редефинираха термина "стабилна защита" и бяха в основата на доминацията на Ювентус в последното десетилетие. Но с националния отбор трофеите продължаваха да му убягват.
През 2012-а Киелини за малко да остане извън състава за европейското. В последния кръг от сезона в Серия А получи контузия, но селекционерът Чезаре Прандели го окуражи, че има запазено място в селекцията. Все пак Джорджо успя да се възстанови навреме, а Италия достигна до финала, побеждавайки по пътя си Англия и Германия, но в мача за трофея бе тотално разгадана.
Отново Испания се превърна в кошмар за Киелини и скуадрата, а поражението този път бе далеч по-болезнено - разгром с 4:0.
Световното през 2014-а Киелини ще помни вечно. Не заради представянето на Италия, която отпадна още в груповата фаза, а заради ухапването от Луис Суарес (да, минаха цели седем години от тогава).
През 2016-а италианците преживяха ново разочарование - отпадане на четвъртфиналите от Германия на европейското, но най-голямото унижение дойде при провала да се класират за Мондиал 2018. Срамът бе толкова голям, че Киелини обяви, че спира с националния отбор, както направи и Джанлуиджи Буфон.
После двамата бяха разубедени. Първо от Луиджи ди Биаджо, след което и от Роберто Манчини. Въпреки че бе

преследван от постоянни контузии

в последните години, Киелини задържа капитанската лента на ръката си. И бе готов за нещо специално на Евро 2020. „Подготвям се усилено, защото почти сигурно това ще е последният ми турнир с националния отбор”, каза Киелини преди началото на турнира.
Не само капитан, не само лидер, но по време на цялото европейско първенство дори в най-напечените моменти Джорджо Киелини показа

непоклатимото си спокойствие

и че притежава огромно чувство за хумор.
Действията му преди дузпите с Испания и ентусиазмът, с който прегръщаше и побутваше дружески леко смутения Жорди Алба, веднага се превърнаха в сензация в социалните мрежи, а безкомпромисният му фаул срещу Букайо Сака в добавеното време на финала срещу Англия моментално стана хит.
Преди наказателните удари срещу Англия пък се обърна към английските фенове, които крещяха какво ли не по негов адрес, вдигна палци и им се усмихна сякаш напълно уверен в изхода от дузпите.
И отново беше прав. 17 години Киелини трябваше да чака този трофей и нямаше по-подходящ човек, който да получи честта да го вдигне първи над главата си. И то в момент, в който цялостното му футболно бъдеще е под въпрос, тъй като договорът му с Ювентус изтече след края на изминалия сезон.
Джорджо, който ще навърши 37 през август, каза, че най-вероятно Евро 2020 ще бъде последният му турнир с Италия, но със сигурност феновете се надяват да „удължи професурата си” с поне още година и да бъде част от състава за световното първенство в Катар. Когато Италия ще влезе в ролята на един от фаворитите за трофея - нещо, което не се е случвало на скуадрата от доста време.