Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Арда Кърджали Черно море Славия Берое ФК ЦСКА 1948 Сф Ботев Враца Монтана Ботев Пловдив Етър Царско село Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой ПловД??ЕВски дуел ре??ава  златото, София вече не е столица

ПловД??ЕВски дуел ре??ава златото, София вече не е столица

17-11-2012 Една поредица на Любомир СЕРАФ??МОВ

В продължение на повече от година „Тема Спорт” всяка седмица ще ви предлага уникална за на??ия печат екстра – исторически преглед на А група сезон по сезон, със своите герои и антигерои, върхове и падения, куриози и драми, резултати, класирания и всички ??ампиони.


През 1962/63 г. А група отново става с 16 тима, а чудесата нямат край. Едва ли някой преди сезона е предполагал, че след като 9 поредни години ЦСКА устоява на атаките на столичните Левски, Локо и Славия, ще се предаде пред щурма на два пловдивски тима – Спартак и Ботев. Третият отбор в града на тепетата – Локомотив пък след есента е с равни точки с другите два лидера – Локо Сф и Спартак, но ужасен край – една спечелена точка в последните 5 кръга, го смъква на седмата позиция. За първи път Пловдив става футболната столица на България. Канарчетата, водени от младото си атомно нападение Гунди (Георги Аспарухов) - Чико (Динко Дерменджиев) – Тумби ( Георги Попов) мачкат на три фронта – стигат четвъртфинал за КНК, а у дома спорят за титлата и играят финал за купата. Събират адмирации и чупят рекорди – стават първият провинциален отбор, победил ЦСКА в рамките на един сезон и като домакин, и като гост, първият тим, който бие навън и двата гранда в един и същи ??ампионат, и първият, който печели срещу Левски на софийски терен в две поредни години. Накрая жълто-черните остават с… калъфките, защото се провалят в наглед лесни срещи. Ботев още не е узрял, за да обере плодовете на красивия си футбол. Предава се пред най-балансирания състав, съчетал техника, агресия и стабилност.
Около всеки голям отбор витаят легенди и се разказва за подвизите на велики играчи. За Спартак Пд легендата твърди, че подчинявал съперниците си с непозната схема, след като футболистите едва ли не принудили треньора си Димитър Байку??ев със странния прякор Мими да намери място в единайсеторката като ляв бек на твърд като гранит играч със странното име Тобия Момин. Това обаче всъщност е 4-2-4, с която 6 години по-рано треньорът на столичните железничари Александър Попов-Врабчо е на път да отмъкне титлата изпод носа на хегемона ЦСКА. Голямата звезда на спартаковци пък се казва Тодор Диев и съвсем не е легенда, че е най-якият футболист, подвизавал се някога по родните терени. Дорчо е в състояние да мачка като танк тела на бранители по десния фланг в набега си към вратата на съперника. Не е виц – хвърлил се на гърба му защитник е понесен от устрема му и го моли: „Тодоре, спри, бе, за да се пусна!“ Това е най-силният сезон в кариерата на Диев, който сам вкарва 26 от 57-те гола на Спартак. Остава верен на родния клуб през цялата си кариера с едногоди??на забежка в столичния Спартак, където е подмамен от офицерските пагони на Държавна сигурност, но бързо разбира, че камъкът си тежи на мястото. ?? през 1966 г. спира с футбола като номер 1 във вечната ранглиста на стрелците в А група със 146 попадения, преди рекордът му да бъде отнесен от тайфуна „Жеков“.
Около Дорчо Спартак е изградил постоянен състав от безкомпромисни бранители като ??ван ??ванов-Доктора и Атанас Манолов-Малкия орел, в средата конците на играта дърпат националът Димитър Димов и ветеранът Божидар Митков-Врачката, а атаката води опитен реализатор като Христо Ди??ков. На 27 май 1963 г. преди 26-ия кръг само 2 точки разделят лидера Спартак и втория Ботев. 40 000 зрители се стичат за първото в историята дерби на Пловдив, в което се ре??ава съдбата на титлата. Милиционерските кордони са допълнени от пожарни коли, готови да разпръскват тълпата с водни струи. Страстите са толкова нагорещени, че е поканен съдия от Скопие – Неделковски. Ранен гол за спартаковци е последван от бързо изравняване в типичния за Гунди стил – с глава след корнер. През втората част кой ако не Диев, е призван да сложи точката на спора в първенството. Две седмици по-рано треньорът на Ботев Георги Генов е помолил някога??ния си възпитаник ??ван Вуцов, вече стълб в отбраната на Левски, да помогне на своя бив?? клуб, като играе „на кръв“ срещу Спартак. В отговор Вуцата... вкарва един от фирмените си автоголове още в първата минута, но сините все пак взимат точка с 1:1. В същия кръг канарчетата пропускат и този ??анс за скъсяване на дистанцията, защото не успяват да вземат нещо повече от 3:3 срещу Дунав, след като повеждат с 3:1 в 81-ата минута с голове, естествено, на Гунди, Тумби и Чико.
Пловдивският дуел бележи края на една епоха – на непобедимата у нас червена армада. Още през пролетта на 1962 г., малко против волята му, близо 37-годи??ният Манол Манолов е изпратен на треньорска ??кола в Москва под давлението на втория човек в държавата по онова време, върлия левскар Борис Велчев, и по-късно става легенда на клуба и в новото поприще. Христо Андонов-??тко, дубльорът на най-големия вратар, който България някога е имала – Георги Найденов, пък завинаги е изключен от физкултурното движение. Звезда на армейците в яда си удря в гръб съдия в тунела, а намиращият се до него ??тко реагира светкавично и поема вината върху себе си. Твърди пред разследващите, че той е нанесъл удара с ясното съзнание за последствията. „За секунди прецених, че моят съотборник слага край на всичко, а има??е да даде още много на футбола. Бях добър вратар, но бях втори и вече 30-годи??ен. Без мен може??е“, твърди по-късно жертвоготовният Андонов, който никога не издава истинския виновник.
Два дни след легендарната победа с 4:1 в Белград над Партизан за КЕШ, на 5 октомври 1962 г., ЦСКА играе срещу Черно море, а стълбът в червената отбрана Кирил Ракаров охранява централния нападател на варненци Петър Дудунов, който през целия двубой го псува каруцарски. Умората и напрежението от сблъсъка с Партизан също си казват думата, играта на армейците не спори. Две минути преди края безцелно изпратена топка към полето на ЦСКА отива към Ракаров, който с периферното си зрение вижда фигура, която той оприличава на деветката. „Нещо ме жегна отвътре. Сега ще види?? как рита цървул, си казах – споделя Ракаров в автобиографията си. – В последния момент видях, че това не е Дудунов, и протегнах ръце, за да смекча удара, но сблъсъкът не избягнахме. Ударихме се коляно о коляно и усетих как моето се огъна назад и изпука, сяка?? дъска се счупи.” Няколкомесечните усилия след операцията не дават резултат и Ракаров слага край на кариера, белязана от 10 ??ампионски титли.
Всеки край е и ново начало. В столичното Локо с номер 6 на гърба изгрява дарованието на ненавър??илия 18 години Димитър Пенев, който година по-късно ще стане една от главните фигури в похода към третата ??ампионска титла на червено-черните, а веднага след това и звезда на ЦСКА. Опитното око на треньора Георги Берков вижда в нападателя на юно??еския национален тим бъдещия непробиваем бранител и използва Пената като ляв бек в предпоследния кръг срещу ликуващия вече с титлата Спартак Пд, когато трябва да пази неудържимия Диев. Справя се.
Новакът Димитровград със зъби и нокти се бори за оцеляването си в елита, а надеждата за спасение дава друг юно??ески национал – Петър Жеков, който е и със сериозен принос за влизането на тима в първата ни дивизия. Треньорът Христо Хаджиев го използва като халф, но през пролетта на 1963 г. контузии на нападателите го принуждават да го изтегли в по-предни позиции като втори централен нападател. Тази промяна е и искрата, от която се нуждаят димитровградци. Четири кръга преди края те бият с 1:0 Локо Пд като гости с негов гол, а Жеката дебютира в елита с 8 попадения. Възторжени фенове на пловдивския Ботев го обграждат пред стадиона: „Ела при нас, ще играе?? с Гунди!”. Младежът вади модните тогава цигари „Златна Арда”, припалва, черпи близкостоящите и обяснява, че ако Химик изпадне, ще продължи кариерата си в Берое. Това се случва и продължението на историята е познато на всички – ЦСКА и „Златната обувка“ за голмайстор №1 на Европа. Съдено му е винаги да бъде съперник на терена с Гунди, а дори и в националния тим селекционерите така и не намират място едновременно и за двамата големи реализатори.

Очаквайте следващата седмица: Как София отвърна на удара, а локомотивният ма??инист Никола Котков подкара влака.