Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Арда Кърджали Черно море Славия Берое ФК ЦСКА 1948 Сф Ботев Враца Монтана Ботев Пловдив Етър Царско село Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

26-03-2021 Жаклин Михайлов: Досадно, скучно и  пак много от същото

Жаклин Михайлов: Досадно, скучно и пак много от същото

26-03-2021 Жаклин МИХАЙЛОВ

България загуби само с 1:3 от Швейцария, но резултатът силно подвежда. В 12-ата минута гостите водеха с 3:0 и ако бяха продължили в същото темпо, щяхме да видим нещо от сорта на изразителното 0:13, с което губим от Испания на стадион „Чамартин“ през 1933 година. С оглед на началото следващите 80 минути направо могат да се приемат за огромен успех. Швейцария не вкара повече гол, а нашите се върнаха в мача в началото на второто полувреме с попадение на Десподов. И някой може да е започнал да мечтае за пълен обрат. На практика се получи това, което гледаме непрекъснато в последно време. Това, което някои се правят, че не разбират. България се опита да играе като

Гибралтар
или Малта

срещу Швейцария. Дори обаче тези футболни джуджета успяват да се задържат в мача и трудно получават първи гол. Оказа се, че отново сме сгрешили тактиката и че не може да играем като Андора или Сан Марино. Затова е странно защо се опитваме да го правим, при положение че играта ни в защита е трагична, а вратарят ни консумира по шест гола най-редовно. Не беше ли по-добре да се отворим още от началото и да гледаме друг, не толкова скучен сценарий? Тук обаче следва ясният отговор, че този треньор обеща да играе за резултат. И беше решил, че ще го постигне с най-здравия бетон, който е произвеждан във футболна фабрика. Наивно и глупаво, но кой ли ще обърне внимание.
Всъщност скучно, досадно и безсмислено е да се коментира и анализира националният отбор по футбол на България. Причината е, че в него

нищо не се случва


Отбор със средна възраст 30 години няма как да стане изведнъж интересен. Едва ли има един истински фен на този отбор, който да иска да вижда на терена Занев, Божиков, Пламен Илиев, Костадинов, Сисиньо, Страхил Попов, Даниел Димов. Тези ветерани са втръснали на всички. Трябва съвсем да не си с всичкия, за да мислиш, че с тези играчи България може да помръдне и на сантиметър от дъното. Но Ясен Петров, който разполага с ограничено време, се хваща като удавник за сламка. И може би е прав, защото нищо чудно да му остават само 2 мача като национален селекционер. Той смята, че ако евентуално случайността му помогне и запише някоя точка, ще се бетонира на поста. И ще взема една година заплата с най-сладката и безотговорна работа на света.
Това са тъжните реалии. Не са виновни футболистите, които

толкова си могат

Не е виновен и треньорът, който изпълни мечтата си да чуе химна в своя чест. Виновниците са ясни, те стоят отстрани и убиват вече от много години българския футбол. Те или са мазохисти, или са садисти. По-скоро бия в посока второто. Ако силните на деня в българския футбол наистина искат позитивна промяна, веднага трябва да уволнят треньора, който излезе с повече от половин отбор на 30 и повече години. А те уж го сложиха да подмладява. На практика подмладяването влезе някъде 20 минути преди края и пипна четири пъти топката. Нарича се Илиан Илиев, но до него трябваше да са поне 6-7 от младежите, на които толкова много разчитаме за бъдещето. Но поредните квалификации започнаха само с Георги Йомов, който пък въобще нямаше идея за какво е пуснат на терена.
Теоретично погледнато, дори юношеският ни отбор до 16 години можеше да издържи 12 минути без гол срещу Швейцария. Защо тогава бе необходимо да излизат старци разбойници. Нима не сме ги гледали и не знаем колко могат? Или пък нещо ново са научили? Истината е, че момчетата много добре знаят с кой играят и каква е разликата в класите. И дори заради това е хиляда пъти по-добре

да се заложи
на изцяло
млада формация

Има една дума и тя се казва необремененост. Ние упорито не искаме да започнем необременени. И това е някаква странна форма на садизъм.
Тази квалификационна кампания ще завърши много бързо. България ще изиграе още 7 мача и ще спечели една-две победи и 5-6 точки. И ще дойде следващият цикъл. Въпросът е в кой цикъл точно ще се промени мисленето. Кога точно ще започне промяната - с нов президент или със стари, няма да казвам какви. И въобще дилемата е ще стоим ли непрекъснато в блатото, или ще се опитаме като Мюнхаузен да се издърпаме сами от него. Надеждата е някой да схване сегашното безсмислие и да тръгне в друга посока. Но силно се съмнявам, че това скоро ще се случи.