Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Арда Кърджали Черно море Славия Берое ФК ЦСКА 1948 Сф Ботев Враца Монтана Ботев Пловдив Етър Царско село Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

Светла Оцетова на 70:  След Токио ще намаля оборотите

Светла Оцетова на 70: След Токио ще намаля оборотите

23-11-2020 Хари ЛАТИФЯН

Имах късмета да уча, докато тренирах, и това ми помогна да се реализирам след края на кариерата ми

Едно от големите имена на родния спорт – Светла Оцетова, празнува днес своя 70-и юбилей. В бляскавата си кариера тя печели олимпийска титла на двойка скул заедно със Здравка Йорданова от Игрите в Монреал. Носител на редица медали от световни първенства и Световни купи. Дългогодишен председател на родната федерация по гребане. Завършва висше образование със специалност „Архитектура”, което й позволява вече над 30 години да е сред проектантите на най-големите гребни канали по целия свят. Член е на БОК от 1980-а. Легендата отдели няколко минути за „Тема Спорт” по повод 70-ия си юбилей.

Г-жо Оцетова, как сте в навечерието на този голям празник?
- Зависи от перспективата (смее се). Както казват някои, половината отмина, да видим в останалата част какво ще правим. За мен това е пореден работен ден. Аз и сега съм на работа, довършвам някои задачи.
Предвид обстановката, ще успеете ли да организирате подобаващ юбилей?
- Мислихме го, но по принцип никога не събирам много хора, винаги сме били в тесен семеен кръг. Сигурно ще отложим за събота – трите деца, с техните половинки и семейства. По-скоро тогава ще се съберем.
Ако трябва да направите равносметка, едва ли има нещо, за което да съжалявате?
- Не искам да се променя нищо, така да си остане всичко (смее се). Важното е, че не се оплаквам и здравословно нямам проблеми. Оттук нататък каквото сами си направим.
Олимпийската титла ли е голямата ви гордост от спортната кариера, или има и нещо друго?
- Разбира се, златото си остава изключително важно в моята кариера като постижение. Но има и много други, вече на друго поприще, това, което правя като проектиране и организиране на световни първенства и олимпиади. В момента правя нещо по Токио, така че не скучая.
Много хора на вашата възраст отдавна са забравили какво е работа. Вас какво продължава да ви бута напред?
- Не мога да си представя да седна да гледам телевизия (смее се). Вървя по същия начин, по който съм го правила и досега. Разбира се, след олимпиадата ще намаля оборотите, поне имам такова намерение, искам да попътувам малко, но не по работа, както досега, а и да си почина. Правихме си планове с дъщерите ми да отидем на екзотични дестинации. Има много интересни места по света, където съм била близо, но не съм успявала да ги видя. В Бразилия бях в Рио, но не успях да обиколя, а има толкова много интересни места, които човек трябва да види. След Токио имам световно първенство в Шанхай през октомври и след като отмине, се надявам да реализирам плановете си.
Слушайки ви, изглежда нямате време за почивка…
- Имам пример – баща ми, който до последно, докато можеше да работи, го правеше. Той беше хирург и правеше по три операции на ден, докато не се разболя, а беше на 67-68 години. Това явно си ми е в гена. Тази сутрин (в неделя) трябваше да направя един план за Саудитска Арабия, които кандидатстват за азиатските игри през 2030. Ново съоръжение се строи в Будапеща, Копенхаген, Монреал, където също изготвям проекти, в Лима също така, където ще има Панамерикански игри. Така че задачите са доста.
Вие сте от малкото примери как един успешен спортист може да е бъде и успешен ръководител и да се реализира и на друго поприще. Как го правите?
- Вярно е, но късметът ми бе, че докато тренирах, аз учех. Завърших специалност, която ми даде възможност да се развия и след края на кариерата си да мога да остана част от спорта. Аз не правя само проекти, технически делегат съм по олимпийските игри, участвам и в комисията на международната федерация, която одобрява избора на домакини на световни първенства и олимпийски игри. Като делегат участвам в цялостната подготовка и даже проектирането на нови съоръжения ми е по-малката част от ангажиментите.
Едва ли може да съпоставите кое ви прави по-щастлива – успешната кариера като състезател или сегашното признание…
- Много е трудно, така е. Не мога да преценя кое ме удовлетворява повече. И едното, и другото иска много труд и всеотдайност, но и двете са ми доставяли винаги удоволствие и съм работила с цялото си сърце и душа.
Няколко думи за България на Токио, оптимист ли сте?
- Много харесвам младите ни спортисти, които в момента се готвят. За съжаление все още нямаме квота, но се надявам, че на квалификационните регати през пролетта ще спечелим поне една. Не е лесно, но това се отнася не само за гребането. Имаме си проблемите, защото гребането е доста скъп спорт. Трудно се поддържа финансово – екипировката, лагерите, всичко е скъпо. А в тези времена всяка сметка се прави по три пъти.
Ако не Токио, то Париж?
- Много зависи какъв приоритет ще се даде на държавно ниво. Времената, когато бяхме по 100 души на лагер, а в националния отбор бяха по 30 места, отминаха. Сега лодките се броят на пръстите на двете ми ръце, може би и по-малко. Румяна (Нейкова) успя, защото тренираше с мъжете, както го правехме и ние. Сега изборът е много по-малък. Живея в Панчарево и ги виждам – преди чакахме ред, за да се доберем до лодка, а сега в езерото са 3-4 лодки само. В успешните държави – Англия, Австралия, Нова Зеландия, гребането е национален спорт, децата го учат като задължителен предмет в училище. Ние не само гребане, нито един спорт нямаме национален, който да е част от учебната програма. А това е от огромно значение за здравето на децата. Надявам се, че това ще се промени. Много ни е хубава държавата, била съм по целия свят, нашата земя е най-хубава, но спирам дотук (смее се).