Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Арда Кърджали Черно море Славия Берое ФК ЦСКА 1948 Сф Ботев Враца Монтана Ботев Пловдив Етър Царско село Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

Кубрат: Тарикат мъж не писка

Кубрат: Тарикат мъж не писка

16-12-2020 Хари ЛАТИФЯН

Щеше много да ме е яд, ако бях отказал мача, но отидох и направих каквото можах към дадения момент

Кубрат Пулев бе посрещнат радушно от десетки свои фенове, близки и приятели при завръщането си в България. Той се прибра в София в понеделник късно вечерта, като демонстрира отлично настроение на летището.

Кубрат, добре дошъл, очакваше ли такова посрещане?
- Аз все едно съм победил, такова посрещане получавам. Доста топло, чак такова не очаквах. В крайна сметка това е загуба и не очаквах такова посрещане, но е важно, защото при мач за световна титла е нормално да има интерес.
Като виждаш сега тези хора, какви емоции усещаш?
- Яд, защото не победих. Когато казах, че искам да победя заради народа, това наистина е вярно.
Какво ти попречи, за да постигнеш тази победа?
- Може би подготовката. Тя не беше на ниво.
Изкараният коронавирус причина ли е?
- Няма да коментирам и не искам да се оправдавам, не обичам. Има поговорка: „Тарикат мъж не писка”. Приемам минусите, загубата си е моя. Все пак това е един спорт.
Чисто спортно-технически какво можеше да направиш, за да победиш?
- Ако бях по-добре подготвен, можех да победя. Можеше много неща да направя, видяхте колко го беше страх от мене – на пресконференцията и на самия мач. Хайде, да не казвам страх на мача, но имаше сериозни притеснения. Много ги беше страх от самия бокс.
От какво по-точно?
- Ръкавиците са малки и един удар може да реши двубоя, от това се страхуваха, страхуваха се от Кубрат Пулев.
Смяташ ли, че не успя да се възползваш от неговите слабости, каквито той неизменно има?
- Със сигурност, щом не съм го победил, не съм се възползвал. Както той има такива, така и аз и всеки един спортист. Каквото съм могъл в този момент, съм го направил. Естествено, може да ме е яд за много неща.
Връщайки лентата назад, трябваше ли да бъдеш по-агресивен на ринга?
- Може би, но в България има много „специалисти” на бокс и футбол, и всякакви теми. В професионалния бокс, тежка категория, един-единствен удар решава всичко.
Защо скри информацията за коронавируса и имаше ли вариант този мач да бъде отложен, за да се подготвиш по-добре?
- Казах, че няма да се оправдавам. Печелим, губим, в спорта има и малшанс.
Какво следва оттук насетне пред теб?
- Чисто боксово, ако имаше вариант да ми даде реванш, може би щеше да е много интересно. Малко вероятно е, но не е изключено.
А друг мач, с друг боксьор?
- Да, разбира се. Боксьори колкото искаме, но иначе едва ли ще стане с този реванш.
Имаш ли намерение да се отказваш?
- Със сигурност ще се откажа някой ден, но не е близко.
Ако те върнем към мача, как успя да се възстановиш след третия рунд?
- Падам и ставам, няма проблем, здрава българска глава. Аз съм такъв човек, че докато мърдам, се надявам.
Смяташ ли, че „специалистите” бяха провокирани от поведението ти на кантара или на самия мач?
- Не мога да разбера. Поведението ми на кантара беше уникално, супер. Видяхте, той е световен шампион, отидох там, в неговия дом, в Лондон, в неговата зала, в неговата публика. Глупости са, че са свършили билетите за една минута, знаем как стават нещата. Не бяха допуснати много от българските журналисти, до последно воювах за това да има изобщо такива. Може би сте чули от чуждите камери какви думи употребява той към мен, аз повтарях „респект, но утре ще те победя”. Не знам кое точно ми е некултурното. Чудя се какво трябваше да казвам. Това е бокс в тежка категория. Съжалявам, че нашата нация не е толкова боксова и няма такъв опит, но тези неща са напълно нормални в бойните спортове, където има напрежение. Който не е присъствал на подобен кантар, той не знае. Критикуват хора, които не са запознати.
Брат ти казваше да не му говориш и да не се разконцентрираш…
- Аз нито една лоша дума не казах, нито съм го ударил, той ме докосваше, аз му казах: „Не ме пипай”, защото не обичам да ме пипат. Той използва думата „п*си”. Приемам, че аз съм виновен. Аз ако бях световен шампион и някой идва у дома да се бием, не бих му го казал, особено пред камерите. Но приемам, че пак аз съм виновен. Мога да нося много на вина, обичам да съм виновен, поемам цялата вина.
Защо според теб всички българи, които бяхме в Лондон, бяхме толкова виновни, че да се отнасят така към нас? Психоатака ли бе това към теб?
- Няма да се оправдавам и да се оплаквам. Това е положението. Много психоатаки имаше, едно такова да те потискат. Завряха ме в една съблекалня, два пръста над главата ми, където как да загрее човек?! Не казвам, че това е определило развоя на мача. Вината, че не победих, е изцяло моя и в моята подготовка.
Разходихте се в неделя в Лондон, видяхме те с Тервел. Как те приеха хората там?
- Както тук. И лондончани, и българи, които са много. Тук всичко обаче си е много по-хубаво. Човек може да има всичко, но времето тук е уникално. Не оценяваме какво имаме. Милиарди да ми дават, няма да отида там (в Лондон) да живея, толкова е мрачно.
Британските медии се изказаха доста ласкаво за теб и преди, и след срещата…
- Самите медии там нямаха такова отношение, каквото бе на „Мачрум” към нашите медии. Журналистите бяха много интелигентни хора и се радваха, оценяваха всичко и цялата идея, какво означава този мач за мен. Беше една мечта за мен, за други хора е много различно.
Възможно ли е да се потрети такъв мач за титла?
- Всичко е възможно. Не съм човекът, който да каже, че не е възможно. Като става въпрос за много пари и световни титли, игрите не са малки и всичко е възможно.
С какви поуки се прибираш?
- Научих и хубави, и малко не толкова хубави неща за себе си. Седя зад думите и действията си и не се срамувам от нищо, което съм направил. Няма да се оправдавам, загубата си е моя. Направихме каквото можахме, с моя тим, така преценихме, че да отида и да играя. Защото щеше да ме е страшно яд, ако бях отказал мача заради някакви неща.
След мача каза да те запомнят. Направиха ли го?
- Със сигурност направихме огромно впечатление на английските медии и на тези, които се интересуват от бокс във Великобритания.
След мача с Кличко бе отписван от много хора. Ти обаче доказа, че не падаш лесно по гръб, и се върна…
- И да падам, ставам, изтупвам се и продължавам. Много хора ми пишат да не се отчайвам, но при мен такива неща няма. Духът ми е много над тези неща - един десен прав или ляво кроше не могат да ме сломят.
Каза, че обичаш предизвикателствата. Готов ли си за следващия съперник?
- Още днес съм готов. Толкова добре се чувствам. Имам сила, енергия, позитивен съм, щастлив съм. Естествено, яд ме е и усещам, че ще ме е яд занапред. Поздрави на цяла България и на всички, които ме подкрепяха и мечтаеха за победата, чувстваха я като своя. Обичам ги от сърце и душа. Има уникални хора и трябва да се концентрираме върху тях, защото те ще дърпат държавата напред – интелигентни и умни хора, които вярват в доброто и хубаво бъдеще.