Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Арда Кърджали Черно море Славия Берое ФК ЦСКА 1948 Сф Ботев Враца Монтана Ботев Пловдив Етър Царско село Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

Ибра: Казаха ми, че само аз мога да върна величието на Милан

Ибра: Казаха ми, че само аз мога да върна величието на Милан

26-11-2020 Ерик НИВА, AFTONBLADET

Футболът е най-добрият ми приятел, без него се чувствам изгубен, споделя Златан

Златан Ибрахимович бе избран за рекорден 12-и път за Футболист на годината в Швеция. Той го заслужи след силното си завръщане в Милан - заби 22 гола в 30 мача във всички турнири. За първи път 39-годишният Златан прибра приза през 2005-а, а между 2007-а и 2016-а спечели останалите си отличия. „Много благодаря. Убеден съм, че всичко е възможно, докато вярваш в това и влагаш много време и усърдна работа. Доказах го за пореден път. Имам големи очаквания към себе си. Подлагам се под голямо напрежение, за да се представям на ниво всеки път. Работя усърдно и следвам рутината, която ме кара да се чувствам жив”, каза Златан.
Легендата даде интервю за „Афтонбладет”, в което обсъди редица теми.

За страстта към футбола

Всеки път когато изляза на терена или си обуя бутонките, се чувствам: „Уау!” Точно това е, което искам да правя! Моята страст, моят най-добър приятел - футболът. Без него нямаше да бъда това, което съм. Нямаше да нося наслада, без него се чувствам изгубен. Това е моята движеща сила. На тези години психиката е най-важна, защото всичко е в главата. Ако искаш, значи можеш. Винаги казвам, че ставам все по-добър с времето. Не тичам постоянно, но знам какво и кога да правя, за да помагам максимално. Преди хората говореха, че съм егоист, но това са просто фази в развитието. Винаги съм казвал, че виждам ситуациите, преди да се случат. Звучи странно, но е така, когато играя. Виждам това, което си мисля, че ще се случи, или което искам да стане. Сега го забелязвам по-ясно и го правя по-често, защото трябва да се адаптирам и да бъда по-умен. Контузията ми? Не е нищо сериозно, мина за седмица или две.

За коронавируса

Коронавирусът вече е част от нашия живот. Дори не усетих, че съм се заразил. Тренирах, дойдоха хора и ми казаха: „Позитивен си, трябва да си вървиш.” Останах вкъщи, но първоначално нищо не усещах. След три дни получих главоболие, но не знаех дали е заради стоенето у дома. После имах и болки в гърба, докато спя. Ставах в три часа сутринта, мислейки, че ми трябва хапче. Бяха ми дали доста таблетки, а аз съм против това. Исках да контролирам ситуацията. На петия ден вечерях и забелязах, че нямам вкус. Изпих кафе - отново не усетих нищо. След седмица вкъщи исках да продължа напред. Доставиха ми оборудване за домашен фитнес. Реших да го използвам, но усетих, че бързо се уморявам. Въпреки това аз продължих - исках да си отворя дробовете и да накарам сърцето да заработи. Други проблеми нямах - нито треска, нито другите симптоми, за които говорят.

За сегашния си стил

Чувствам се свободен в офанзивен план. Когато атакуваме, си мисля: Дали да се върна назад, за да получа топката, както преди 10 години, или да остана напред? Къде съм в по-голяма помощ? Вече не мога да тичам по 90 минути. Ако можех, щях да го правя, но сега е по-добре да се концентрирам в последната третина от терена и да бъда опасен там. Адаптирал съм играта си към стила, който мога в момента. Когато направя спринт, ми отнема повече време да се възстановя, но избирам кога да го направя и кога трябва да се жертвам, за да бъда полезен. Отделям най-много време на физическата подготовка. Също така подлагам себе си на голямо напрежение. Отборът ми е сред най-младите в Европа, но не искам да съм облагодетелстван от факта, че съм по-стар.

За завръщането си в Милан

Исках да отворя нова глава в моя живот и да бъда със семейството всеки ден, но тогава моят агент Мино Райола ми каза: „Трябва да се върнеш в Европа! Да докажеш, че все още си на високо ниво! Шест месеца в Милан и после спираш. Прекалено лесно ще е да се оттеглиш в САЩ”, каза ми той. Болоня? Синиша Михайлович се бе разболял. Поговорихме си и аз му казах, че съм готов да играя без пари... Тогава обаче видях как Милан губи с 0:5 от Аталанта в Бергамо. Срамна загуба! Двете страни установихме контакт и аз започнах да чувствам адреналина. Не ставаше дума за договор и пари, имам си достатъчно. Чудех се къде ще съм най-полезен. Отговорът на Мино беше - Милан: „Само аз можех да върна величието на отбора”, каза ми той. Имах визия в главата си: щеше да е трудна, но не и невъзможна ситуация. Казваха, че съм на 39 години, а и всеки, завърнал се в клуба, се е провалял. Отвърнах, че ще го направя, защото никога не съм губил своята страст. Първите шест месеца бяха трудни. Не знаехме дали Пиоли ще остане, нито дали аз ще продължа, но започнахме да се катерим и днес сме по-силни. Когато е толкова трудно, но успееш, чувството, което изпитваш, е неописуемо.
За лидерството

Израснах все повече и повече по отношение на лидерството. Какво означава да си лидер? Има различни гледни точки. В Швеция съм чувал, че жестикулирам на терена, но аз съм си такъв. Не мога да променя външния си вид, нито моята същност. Дали изисквам много? Да. Дали оказвам натиск? Да. Дали приемам грешен пас? Не. Такъв съм и отборът ме разбира. Както казва Мауриньо, на терена е война. Не сме там, за да се прегръщаме, а извличаме най-доброто. „Прави това, което трябва, ние ще те следваме”, казват ми в Милан.

За националния отбор

Искам да бъда на „Френдс Арена” и да видя цялата жълта стена, когато изляза на терена с жълтата фланелка. Дали ми липсва това? Разбира се. Ако на някого не му липсва, значи е приключил кариерата си, а аз все още не съм сложил край на своята.


ФУТБОЛИСТИТЕ НА ГОДИНАТА
В ШВЕЦИЯ ОТ 1981 Г. НАСАМ
1981 Томас Равели (Йостерс)
1982 Торбьорн Нилсон (Гьотеборг/К’лаутерн)
1983 Глен Хюсен (Гьотеборг/ПСВ)
1984 Свен Далквист (АИК)
1985 Глен Стрьомберг (Аталанта)
1986 Роберт Прютц (Йънг Бойс)
1987 Петер Ларсон (Гьотеборг/Аякс)
1988 Глен Хюсен (Фиорентина)
1989 Йонас Терн (Малмьо/Бенфика)
1990 Томас Бролин (Норкьопинг/Парма)
1991 Андерс Лимпар (Арсенал)
1992 Ян Ериксон (Норкьопинг/Кайзерслаутерн)
1993 Мартин Далин (Борусия М)
1994 Томас Бролин (Парма)
1995 Патрик Андерсон (Борусия М)
1996 Роланд Нилсон (Хелзингборг)
1997 Пер Цетерберг (Андерлехт)
1998 Хенрик Ларсон (Селтик)
1999 Стефан Шварц (Валенсия/Съндърланд)
2000 Магнус Хедман (Ковънтри)
2001 Патрик Андерсон (Байерн/Барселона)
2002 Фредрик Люнгберг (Арсенал)
2003 Олоф Мелберг (Астън Вила)
2004 Хенрик Ларсон (Селтик/Барселона)
2005 Златан Ибрахимович (Ювентус)
2006 Фредрик Люнгберг (Арсенал)
2007 Златан Ибрахимович (Интер)
2008 Златан Ибрахимович (Интер)
2009 Златан Ибрахимович (Интер)
2010 Златан Ибрахимович (Интер, Барселона)
2011 Златан Ибрахимович (Милан)
2012 Златан Ибрахимович (Милан/ПСЖ)
2013 Златан Ибрахимович (ПСЖ)
2014 Златан Ибрахимович (ПСЖ)
2015 Златан Ибрахимович (ПСЖ)
2016 Златан Ибрахимович (ПСЖ)
2017 Андреас Гранквист (Краснодар)
2018 Виктор Линдельоф (Манчестър Ю)
2019 Виктор Линдельоф (Манчестър Ю)
2020 Златан Ибрахимович (Милан)