Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Арда Кърджали Черно море Славия Берое ФК ЦСКА 1948 Сф Ботев Враца Монтана Ботев Пловдив Етър Царско село Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

Ето’о: Дойде ми времето да уча

Ето’о: Дойде ми времето да уча

23-11-2020 Евгений МАРКОВ Чемпионат

Преди година Самюел Ето'о завърши кариерата си с думите: „Това е краят, предстои ново предизвикателство“ и остана в Катар, където игра за местния СК Катар и сега се наслаждава на новия си живот. Спомнихме си единствения камерунец с орден за заслуги за Република Дагестан и не говорихме дълго с него за живота му. Въпреки новия си график без футбол 39-годишният бивш нападател се притеснява за програмата си и отдели половин час за интервю.

Ето’о, как сте, какво се случва с вас?
- Живея в Доха, столицата на Катар. Почивам след 25 години футболна кариера. Защо избрах Катар? Качеството на живот тук е невероятно: безопасността е преди всичко, можете да ходите където си искате и когато пожелаете без никакви проблеми. А след това има море, разходки по крайбрежната алея, ресторанти с домашна или местна кухня - дори по-добри, отколкото в Испания и Италия. Аз също така съм посланик на световното първенство в Катар през 2022 г. и знам, че то ще бъде много специално: има супернови технологични стадиони и пълен комфорт за зрителите. Феновете ще се

чувстват в пълна безопасност

ще могат да се разхождат и да се забавляват по всяко време - особено след мачовете. Те ще се наслаждават на футбола и ще се отпуснат с изглед към морето. И няма да се тревожат за нищо. Такаче - елате и доведете семействата и децата си!
Как минава времето ви?
- Моят катарски живот е свързан с почивка и учене. Събуждам се много рано - в 5:30 часа сутринта, до шест правя упражнения, закусвам, уча, след това си почивам и пак уча. Рядко играя футбол, най-вече с бивши футболисти, а най-силният от нас - КларенсЗеедорф, спокойно би играл в топевропейско първенство. Просто във футбола възрастта изобщо не е важна и никога няма да бъде границата. На 25 можеш да се умориш повече от 40-годишен играч. Основното нещо е да познавате добре главата и тялото си. Юрий Жирков винаги е бил професионалист в обучението, но не е лесно да работиш през цялата си кариера на едно и също ниво. И все още играе за Зенит и Русия, а е на 37! Знам, защото понякога си кореспондирам с бившите си съотборници, за което ми помага преводачът Филип Борисов от времето в Анжи.
Разкажете ни по-подробно за вашите занимания.
- Започнах да уча

икономика и мениджмънт в Харвард

но обучението ми спря заради пандемията, както знаете, така че сега уча дистанционно в Търговския университет в Лион. Започнах на английски, сега уча международна търговия на френски. Набавям си учебници, но най-вече намирам книги в интернет - има стотици. Защо ми трябва това? Образованието е основата за бъдещо развитие. Нямах време да уча през цялата си футболна кариера и сега му дойде времето. Искам да разбера правилата на търговията, как функционира икономиката в различните страни и как политиката й влияе. А тя й влияе дори много силно.
Нека си припомним Анжи, или по-добре един ден, когато сте били възможно най-щастлив в Русия.
- Когато летях за първи път до Махачкала. Колко много хора дойдоха! Толкова бях щастлив! Никога не съм мислил, че някога ще отида в тази част на света, но тук ме посрещнаха така. Между другото, ходех по улиците на Махачкала, плувах в Каспийско море. Вярно е, че не съм изкачвал планините. Но се изненадвах през цялото време. По новините предупреждават, че Махачкала и Москва не са особено сигурни градове за хората. Но аз винаги съм се чувствал спокоен. Веднъж в Москва поради задръстване слязох до метрото и всичко беше напълно нормално. Хората не реагираха на появата ми, защото изобщо

не очакваха да ме видят

на такова място. Явно са си мислели: „Не, не е възможно да е той”.
Знаете ли как се справя в момента Анжи?
- Да, те изпаднаха до третото ниво, трудно им е, но феновете все още са с отбора.
Защо вие и други бивши футболисти не помогнахте на клуба?
- Ако има нужда от помощ, аз съм готов да се включа.
Някой свърза ли се с вас?
- В клуба ме доведе Сюлейман Керимов, връзката ми с Анжи беше и минава през него. Той не ми се е обадил и не ми е говорил за проблемите, а и вече не е собственик на клуба. Керимов е един от най-добрите хора, които съм познавал. Не го чувствах като президент, а като по-голям брат. С открито сърце и желание за създаване на страхотни проекти.
Какво сте запомнили от руския език?
- „Как си?” и „нормално”.
В Интер сте работили с Мауриньо. Наистина ли е странен?
- Жозе не е странен, той е гений. Или, по-точно, като всички гении е странен. Когато Интер искаше да подпише с мен, Мауриньо ми изпрати снимка на фланелката с номер 9 и фамилията ми, след което нямаше как да не се съглася на трансфера. Той е изключителен мотиватор. Знае как да ти влезе под кожата, уникален е. Никой не може така да ви зареди с думи, като го прави Мауриньо.
Виждате ли се като треньор?
- Сега не мисля за това. Ще ви кажа, ако все пак се реша.
Вие сте един от едва четиримата футболисти след Марсел Десай (Марсилия през 1993 г. и Милан през 1994 г.), Пауло Соуза (Ювентус през 1996 г. и Борусия Д през 1997 г.) и Жерар Пике (Манчестър Ю през 2008 г. и Барселона през 2009 г.), печелили последователно Шампионската лига с два различни клуба.
- Наистина на пръв поглед изглежда странно, но във футбола, както знаем, всичко е възможно. При мен обаче се получи известна символика – в Рим спечелих купата с испански отбор (Барселона), а в Мадрид – с италиански (Интер). Освен това се случи на „Сантяго Бернабеу”, стадиона на Реал Мадрид, клубът, който


на 15 години ме доведе в Европа


Беше наистина специално.
Кои са вашите фаворити за спечелването на сегашното издание на Шампионската лига?
- (Смее се.) И да ги имам, в момента не се представят особено добре. Но до пролетта има много време. Байерн продължава да изглежда много солиден и има всичко, за да защити трофея, Ливърпул, Манчестър Сити и ПСЖ едва ли ще допуснат същите грешки. Винаги има изненади, но победителят трудно ще бъде извън обичайните заподозрени.
Каква е вашата мечта?
- Нашият свят да излезе от тази пандемия. И да стане така, че децата ми да растат сред добри хора.