Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Арда Кърджали Черно море Славия Берое ФК ЦСКА 1948 Сф Ботев Враца Монтана Ботев Пловдив Етър Царско село Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

Григор: Тенисът не е реалният живот

Григор: Тенисът не е реалният живот

18-12-2020 Тема спорт

Григор Димитров даде интервю за списание „Hello Monaco”, в което споделя подробности от личния и професионалния си живот. 29-годишният хасковлия разкрива защо е избрал да живее в княжеството и още любопитни неща. Изданието е свързано с руски богаташи, като може да се направи връзка и с „Luxury Magazine”, където водеща роля има новата приятелка на българина – Лолита Османова.

Григор, как протече боледуването ти от COVID-19?
- Беше тежко, но също така беше позитивен опит. През първите три месеца от пандемията се грижех много за себе си, бях в САЩ в пълна изолация. Въпреки това продължавах да тренирам и да работя, защото не исках да губя форма. Но след това се разболях и трябваше да стоя сам вкъщи в продължение на 20 дни. Представете си колко много време е това за размишления, за абсолютно всичко в живота. Сега оценявам още повече хората, които наистина ги е грижа за мен.
Много хора са депресирани заради пандемията, но други я възприемат като поучително преживяване. Какво се промени в твоя живот?
- Каквото и да правим през деня, в крайна сметка винаги се прибираме вкъщи, между четири стени. Професионалните тенисисти може да изглеждаме малко разглезени отстрани заради лъскавите хотели и всичко останало. Но това, което никой не вижда, са усилията и жертвите, които са нужни, за да достигнеш до това ниво. В тениса винаги имаме някого около себе си, на когото можем да се обадим, когато имаме нужда от нещо. Мисля, че е много важно да имаш човек, с когото можеш да разговаряш. Някои играчи нямат възможност да си позволят психолог или друг специалист от подобен тип, но всички ние идваме от различни култури и семейства, така че не съдя никого по този признак. Идеята е да запазиш баланс между позитивното и негативното, да не изпадаш в една от двете посоки.
Имаш ли модели за подражание? Хора, които те вдъхновяват, дори извън спорта?
- Има много хора, които харесвам и на които се възхищавам. Това, което винаги съм следвал неизменно обаче, е интуицията ми. Хората често ме питат „Какъв съвет би дал на младите играчи или на феновете си?“. Лаская се, когато ми задават подобни въпроси и се радвам, че имам много фенове, но никога не бих казал на децата задължително да правят това, което съм правил аз. Мога да наставлявам единствено себе си, а след това да споделя опита, който съм придобил. Затова винаги казвам на хората да правят нещата по своя начин и да си проправят собствена пътека в живота.
В живота има победи и поражения. Ти как празнуваш победите си? Имаш ли някакви ритуали?
- Приемам спокойно както победите, така и загубите. При победа не се радвам твърде много, а при загуба не се натъжавам прекалено. Така трябва да бъде в нашия спорт. Трябва да намериш този баланс. Нищо не е чак толкова добро или чак толкова лошо. Когато намериш този баланс, започваш да научаваш повече не за правилата, а за елементите на живота. Вдъхновявам се от най-различни неща – понякога от ходенето на автомобилни състезания, а друг път от обикновена разходка или красива картина. Ако успееш да извлечеш позитивите от подобни преживявания и да ги използваш, това е много вълнуващо. Важно е всичко, което правиш, да бъде с определена цел.
Работиш ли върху изчистването на грешките?
- Уча се от грешките си, но не мисля твърде много за тях. По принцип съм доста строг към себе си. Най-хубавото в нашия спорт е, че следващата седмица отново имаш мач. Винаги имаш време да коригираш недостатъците в играта си, което е много добре. В живота обаче нямаш толкова много възможности. В момента аз и другите тенисисти изживяваме мечтата си, но това не е реалният живот. Като спортист имаш срок на годност, като продукт в магазин.
Има ли тенисист, когото би искал да победиш?
- Изпълних тази цел миналата година, когато победих Роджър Федерер на US Open. Начинът, по който се случи, и то на такъв голям турнир, прави победата ми срещу него по-значима от тази срещу който и да е друг играч. Имам много други наистина ценни победи, разбира се, но точно тази беше по-специална. Това е мач, който определено се отличава в кариерата ми.
Мислил ли си с какво ще се занимаваш след края на кариерата си?
- Имам някои идеи, но през тази година доста неща се объркаха и затова искам да си оставя възможно най-много врати отворени. Може да си взема една година почивка. Преди пандемията имах много интереси в най-различни части на света. Обичах да посещавам модни ревюта, а освен това много обичам архитектурата. Едно от големите ми желания е да помагам на младите играчи на възраст между 10 и 20 години, тъй като знам колко е ценна подобна помощ за един тенисист на тази възраст.
Видях, че обичаш да караш сърф, както и маунтинбайк. Имаш ли нужда от повече адреналин в живота си?
- Имам нужда, определено. Много обичам адреналина, обожавам да правя всякакви неща сред природата, край морето и какво ли още не. Обожавам и да бъда на състезателната писта.
Разбрах, че колекционираш и ретро автомобили.
- Да, наскоро започнах и е много готино. Живях преди време в Лос Анджелис и там се запалих. В Монако постоянно виждаш всякакви страхотни, невероятни и дори откачени коли, така че тепърва ще видим какво ще донесе това.
Какви са най-ценните неща, които си колекционирал?
- Часовници. Започнах да ги колекционирам, когато бях на 18. Все още пазя първия часовник, който си купих.
Защо коли и часовници, а не картини например?
- Имам много произведения на изкуството вкъщи. Най-вече съвременни творби. Всяка от картините в дома ми е там, защото означава нещо за мен, а не просто защото съм решил, че е красива и трябва да я купя. Всичко, което притежавам, е, за да допълва същността ми. Купуването на неща не е самоцел.
Как си представяш перфектния уикенд?
- Обичам да си стоя вкъщи. Не ходя често по дискотеки, дори да имам възможност. Никога през живота си не съм опитвал алкохол. Харесва ми да вечерям със семейството и приятелите си. Искам животът ми да бъде по-спонтанен. Да шофирам наоколо, да изпия чаша хубаво кафе. Харесва ми да съм вкъщи и да пиша. Просто документирам мислите си, когато съм в настроение за това.
През годините си живял в много различни страни, включително Испания и Франция, а сега си в Монако. Какво намираш за специално тук?
- Всеки път, когато съм тук, имам чувството, че съм на почивка и това ми помага да се отпусна. Прибираш се вкъщи, оставяш си багажа и отиваш на плаж. Освен това тук се чувствам сигурен и всички уважават личното ми пространство, което е много важно за мен. Това не винаги се случваше на другите места. В Париж беше различно. В Швеция обикновено е доста тихо, но когато отидеш в центъра на голям град, това се променя. За Лос Анджелис дори няма да започвам да говоря. Когато съм в Монако, просто имам чувството, че съм си у дома. Когато пътуваш толкова много, е чудесно да имаш място, което можеш да наречеш свой дом. Много спортисти не оценяват това.
Как реагираш, когато ти поискат автограф?
- През годините започнах да оценявам феновете все повече. По време на мач атмосферата е напълно различна с фенове по трибуните. Да играеш пред 20 000 души в „Медисън Скуер Гардън” е невероятно. Същото е чувството и всеки път, когато съм си у дома, в България. Когато играеш вечерен мач в Ню Йорк, се чувстваш като рок звезда.