Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой 7 пъти Бялата лавина затрупва съперниците

7 пъти Бялата лавина затрупва съперниците

01-05-2018 ЕК??П НА „ТЕМА СПОРТ“

След 6-годи??но отсъствие Славия отново е на финал за Купата на България. В битката за трофея белите ще срещнат вековния си съперник Левски. Отборите ще премерят сили на 9 май, сряда, от 19:30 часа на Националния стадион „Васил Левски“, като двубоят ще бъде предаван пряко по Диема.
До момента тимът от „Овча купел“ има 7 отличия от турнира във витрината си, още три пъти е стигал до спор за него, но не е успявал да го грабне. До??ло ли е време трофеите да станат 8, имайки предвид че белите са ко??мар за Левски в надпреварата, а освен това го побеждават на последното стъпало през 1996-а?
„Тема Спорт“ ви предлага ретроспекция на всички финали на Славия.

Първият следвоенен триумф – 1952 г.

1952 година завинаги ще остане в историята на Славия. Тогава белите печелят първия си следвоенен трофей – завоюват купата, която тогава носи наименованието на чужда армия – Купа на Съветската армия. Триумфът на Славия пък става достояние на цяла България. Навръх деня на Октомврийската революция – 9 ноември, Радио София за първи път излъчва на живо мача. То се осъществява на средни вълни (506 метра), а цяла България затаява дъх пред радиоапаратите.
По пътя към финала белите елиминират Левски на четвъртфиналите. Първите трийсетина минути минават на един дъх с три попадения. Сините повеждат след точно изпълнена дузпа от крилото Йордан Томов-Коми. Само 5 минути по-късно след ювелирен пас на Никола ??ванов-Цапето капитанът на Славия Тома Захариев изравнява, а след още 7 минути Димитър ??саков е неправилно пресиран от сините защитници Димитър ??лиев и ??ван Димчев и самият той с мощен ??ут реализира дузпата за крайното 2:1.
Белите тогава се казват Ударник и във финала удрят и друг столичен тим – милиционерския Спартак. Главен герой за успеха е централният нападател Димитър ??саков-Митан. Дупничанинът има пряко участие и в трите попадения на тима си. В 32-ата минута след негов пас Георги Стойчев-Картофа открива резултата. В първата минута след почивката самият ??саков бележи, а точката на спора е сложена 4 минути преди края, когато при контраатака капитанът на спартаковци Борис Апостолов събаря нападателя в наказателното. Опитният Никола ??ванов-Цапето е точен от бялата точка.


Червено разочарование – 1954 г.

Славия лети към ново отличие, при това без да допусне гол. На осминафиналите е подчинен култовият столичен тим Завод 12 (отборът има положителен баланс срещу Левски в елита) с 1:0. След това идва ред и на Левски, но от Кюстендил – 3:0. На полуфиналите белите трябва да минат през продължения, за да елиминират Сливен с 1:0. На финала обаче ги чака хегемонът по онова време у нас ЦСКА, а защитата на белите не издържа. Армейците са пълни господари на родната сцена, като са предвождани от легендарния треньор Крум Милев и две от най-ярките звезди в историята си - ??ван Колев и Крум Янев. Димитър Миланов-Пижо вкарва два гола в 21-ата и 31-ата минута, а попадение на Милчо Горанов от дузпа за белите оформя крайното 2:1 за ЦСКА. След почивката Колев и Янев се забавляват и армейците вдигат със стил втората си Купа на България.


1963 г. – Шоуто на Горнобанския кмет

През 60-те години на миналия век, когато играта на Славия не върви, на сцената се появява нисичък щурмовак – Михаил Ми??ев от столичния квартал Горна баня, който с хитрост и хъс разбива преградите. Тогава запалянковският фолклор ражда и незабравимия крилат лаф, описващ бялата единайсеторка като „един Горнобански кмет и... 10 кофи за смет“. Това е доста пресилено, защото в състава са футболисти като Александър Шаламанов-Шами, Петър Величков и Александър Василев-Чоко. С тях Славия за дълго става безспорният законодател на модата у нас в турнирните двубои и в продължение на 4 сезона на три пъти печели финалите за купата.
На полуфиналите се срещат белите и Левски. Резултатът на почивката в първия мач е 1:1. След нея на терена влиза Ми??ев, който в заключителните 15 минути вкарва два гола. В реван??а белите удържат 0:0 и стигат до финал. В него съперник е пловдивският Ботев, който е считан за фаворит. Канарчетата имат невероятни изпълнители в атака – Георги Аспарухов-Гунди, Динко Дерменджиев-Чиков, Георги Попов-Тумби. В битката за трофея Гунди е пазен от двама – ??ван Давидов и Петър Величков. Мачът за трофея започва по очакван начин – с натиск на жълто-черните и с невероятен пропуск в осмата минута на Аспарухов – останал сам близо до голлинията, той стреля над гредата. Това е и повратният момент в сблъсъка. Три минути по-късно Славия повежда след груба гре??ка на вратаря на пловдивчани Георги Й. Найденов. При далечен ??ут на Емануил К. Манолов стражът изпуска топката и находчивият Михаил Ми??ев я добутва в мрежата. В 21-ата минута една от „сенките“ на Гунди ??ван Давидов подкосява нападателя в наказателното поле – дузпата е „очевадна”, арбитърът Атанас Ставрев подминава ситуацията. В 62-ата минута Славия нанася втория си удар – след меле Ми??ев пак е най-съобразителен и изпраща с глава във вратата рико??ирала в гредата топка – 2:0.

1964 г. – Нов триумф
в „Сезона на дузпите“

На осминафиналите белите, които са носител на трофея, срещат Марек. Дупничани бият с 3:0 в първия сблъсък, но Славия взима с толкова реван??а – на три пъти от дузпа вкарва Александър Василев-Чоко (53, 68 и 90-а минути). Мачът стига до дузпи след редовното време, а белите печелят. Чоко пък става първият и единствен досега играч, стрелял 4 пъти от бялата точка в един мач в турнира.
На полуфиналите белите елиминират Левски, който жадува реван??. А на финала срещат познат претендент – Ботев Пд.
Канарчетата този път са далеч по-концентрирани и на два пъти повеждат през първата част, а за белите точен е Александър Василев от… дузпа. В 52-ата минута след самостоятелна акция Антон Кръстев изравнява и пак той в 73-ата минута вкарва гол красавец със страхотен ??ут от движение от 25 метра – 3:2 и нов трофей за Славия.
Михаил Ми??ев – Горнобанския кмет пък става голмайстор на турнира със 7 гола.


?? ЦСКА е повален
през 1966 година

Когато през 1966 г. ЦСКА и Славия се изправят един срещу друг на финал за купата, едва ли някой си е представял, че няколко месеца по-късно, през април следващата година, двата съперника ще спорят за място на финалите на най-престижните европейски клубни турнири КЕШ и КНК съответно срещу ??нтер и Глазгоу Рейнджърс. За своя полуфинал в Европа белите се класират седмица по-рано от червените, като този факт и досега им дава повод за гордост, че са първите българи, стигнали до това стъпало в континенталните надпревари.
На 10 септември ремонтираният Национален стадион „Васил Левски“ отваря врати за интригуващ финал между две златни генерации на бели и червени. Славия удря още в третата минута. Тогава капитанът и лидер на белите Александър Василев-Чоко преодолява с лекота националния защитник Димитър Пенев и вратаря Йордан Филипов и бележи гол, който се оказва единствен. След това белите затварят играта, разчитайки на здравата си защита и на блестящия страж Симеон Симеонов-Мони. Териториалното превъзходство на червените остава безплодно, а разочарованието в редиците им се оказва толкова силно, че веднага след последния съдийски сигнал те се прибират в съблекалнята и категорично отказват да излязат за тържествената церемония по връчването на трофея. Нечуваният бойкот поставя пред сложна ситуация тогава??ните футболни ръководители, които започват с увещания и стигат до откровени заплахи за дисциплинарни санкции. Едва деветима от ядосаните цесекари все пак излизат на терена, за да стиснат с неохота ръцете на победителите.

1972 г. – Нов бой по Левски, но
горчиво поражение от ЦСКА

Сезон 1971/72 г. в историята на националната купа ще бъде запомнен с куриоз. Полуфиналът Славия и Левски приключва с изпълнението на цели 22 дузпи – и досега неподобрен рекорд в турнира. Всъщност драмата започва с две неотсъдени дузпи от рефера Гочо Русев-Мотора – по една за двата отбора. Редовното време и продълженията завър??ват 1:1 – Васил Митков-Шопа вкарва през първото полувреме за Левски, а Андрей Желязков-Жужо изравнява в началото на втората част. След това ритуалът на дузпите сяка?? няма край. Да бият от бялата точка се изреждат всички 20 полеви играчи, остават единствено вратарите. Белият страж Георги ??в. Гугалов е спокоен и уверен – спасил е вече ударите на Георги Цветков-Цупето и Кирил ??вков, и печели дуела на нерви с колегата си от отсрещния лагер Георги Каменски-Салама, който изпраща топката в аут.
На финала срещу армейците Славия трябва да се справя с тежък психологически товар – 17 дни по-рано белите са пометени с 6:0 от съперника си в мач за първенство и това задълго остава най-тежкото поражение в тяхната история. Тимът от „Овча купел” сяка?? капитулира предварително - червените водят с 2:0 до почивката с голове на Жеков и Мара??лиев, а Славия остава с човек по-малко на терена. Класическата победа с 3:0 за ЦСКА е фиксирана с гол от дузпа на Мара??лиев през втората част.


Хеттрик на Жужо и Локо Сф
е повален през 1975-а

На финал в 35-ото издание на надпреварата за първи път се изправят един срещу друг два непримирими съперника – Славия и Локо Сф, които от дълги години спорят за надмощие и имат да уреждат сметки от неотдавна??но общо минало (б.р. – за кратко отборите са обединени под името ЖСК Славия). В тима от „Овча купел“ 30-годи??ният Божидар Григоров – Боби Григ, минава вече за ветеран, налага се ново поколение – Желязков, Александров, Ваньо Костов, още по-младият Чавдар Цветков, както и доскоро??ните юно??и ??ван ??лиев и Костас ??сакидис. Треньорът им Атанас Пържелов се опитва да копира тоталния футбол на холандския Аякс.
На мокър и хлъзгав терен става нервен двубой, изпъстрен с грубости и разправии. Червено-черните излизат напред чрез Йончо Арсов, а в края на полувремето Желязков изравнява с глава. В 81-ата минута неразбирателство между вратаря на белите Георги Гугалов и защитника ??ван Чакъров позволява на нападателя Борислав Хаджиев-Шмайзера да вкара – 2:1. Веднага след това за грубост срещу Начко Михайлов от игра е отстранен халфът на Славия Ваньо Костов. В този момент наставникът на белите пуска опитния Методи Бончев, а 6 минути преди края – и четвърти нападател, при това при числено малцинство - Григоров. Ходът на отчаянието дава сладък плод – Боби Григ се отскубва по крилото и изсипва топката в пеналта, където Жужо изравнява с глава – 2:2. В 89-ата минута при контра свежият Боби Григ отново центрира и Желязков фиксира своя хеттрик – 3:2. Феноменален обрат!

?? Славия става
палач на Берое

През 1980 година Славия играе отличен нападателен футбол, а рефренът на агитката е „Жужо, Чаво – гол, гол, гол!“. Тимът става ??ампион, но грабва купата с 8 победи в 8 мача. На финала белите са безпощадни към Берое, който за четвърти път губи сблъсък за трофея.
Още в 3-ата минута Атанас Александров-Кимбата е спънат в наказателното поле на заралии, а капитанът на белите Андрей Желязков реализира отсъдената дузпа. В края на първото полувреме пак Жужо наказва гре??ка на беройската отбрана. След почивката Берое връща едно попадение с технично изпълнение с глава на Петко Петков пет минути преди последния съдийски сигнал при бърза контра, подета от Теньо Минчев и продължена от Георги Стоянов-Бръснаря. Натискът на отчаянието води до невъобразими мелета пред бялата врата, но в последните мигове Чавдар Цветков нахлува в разредената отбрана и слага точката – 3:1.


Купата е бяла през 1996 г., след
като Лафчис вади Левски от терена

За златния дубъл на Славия през 1996 година се носят легенди и до днес. На 1 май белите за първи път срещат Левски във финал. Те повеждат в 35-ата минута с гол на Атанас Киров, който получава пас от… легендата на сините Наско Сираков. През втората част двубоят става нервен, сините подскачат при всяко отсъждане на съдията Митко Митрев. В 76-ата минута президентът им Томас Лафчис слиза на пистата и нарежда на отбора си да напусне терена.
Докато от Левски твърдят, че белите правят дубъл, защото те, а и съперниците им си патят в онези смътни години от спонсора на Славия - С??К, то в „Овча купел“ гледат на нещата от друг ъгъл. Сираков, който тогава носи белия екип, казва: „Цяла България видя по телевизията, че сме по-добри. Надиграхме Левски по всички показатели, но явно тези ??ефове не са свикнали да губят. Щом не можаха да ни победят на терена, ре??иха да направят тази безсмислена и сме??на демонстрация. От това обаче загубиха само те“.
Архитектът на дубъла в бяло Стоян Коцев-Кано обаче е сигурен до смъртта си: „Най-вероятно щяхме да им вкараме дори още голове, ако Лафчис не ги бе??е извадил. На левскарите не им издържаха нервите. Просто никой не иска??е да повярва, че сме толкова силни“.


2011 г. – На една
ръка разстояние

В четвъртфиналите Славия се справя с Черноморец – в редовното време бургазлии 4 пъти повеждат, но белите изравняват и печелят инфарктно с дузпи. В следващия кръг те срещат благоевградския Пирин и пак надделяват след 16 изстрела от бялата точка.
Денят 25 май обаче принадлежи на армейците, които имат игрово превъзходство, материализирано в 39-ата минута, когато след пас на Маркиньос Спас Делев разстрелва отблизо вратаря на белите Емил Петров. Това е неговият седми гол в турнира, при това възпитаникът на благоевградската ??кола се разписва във всеки от петте мача на ЦСКА в надпреварата. Славия пропуска своя ??анс 6 минути преди края, когато ло??о отбита топка от вратаря на червените ??ван Караджов е на път да попадне в мрежата му. При последвалото меле Радослав Димитров-Меси отблизо не успява да преодолее стража.