Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой 11 години в ада - присъдата на Христолов

11 години в ада - присъдата на Христолов

07-05-2020 Жаклин МИХАЙЛОВ

Твърди се, че стремежът към щастие е най-естественото нещо за всяко човешко същество. Нормални са също желанието за успех, печалба, популярност, любов. На другия полюс на човешките емоции е да изтърпиш 11 години непрекъсваща и незатихваща война. В българския футбол имаме и такъв клиничен случай. Президентът срещу собствените си фенове. Или по-точно

феновете
вечно на нож

срещу собственика на клуба. В пряко опровергаване на правилото за частната футболна собственост. Димитър Христолов бе по документи законен и пълноправен собственик на акционерно дружество Ботев Пловдив, но действията му бяха силно ограничавани от несобствениците, но фенове на клуба. Това е магията на футбола, само си мислиш, че имаш нещо, а реалните обстоятелства те опровергават. Всъщност това се оказва илюзия, когато срещу теб се изправи най-важният фактор – масата от хора, за които любовта на живота им се нарича Ботев Пловдив. Те определят правилата на играта и ако не им се подчиниш, ти стъжняват живота.
Няма по-добри фенове от жълто-черните, когато опре до безрезервна отдаденост. Няма обаче и по-лоши, когато те са срещу теб. И мисията на живота им е да те махнат от пътя си. Христолов е на върха на тяхната непоносимост, но и други са яли попарата им. Но историята с Димитър Христолов е

безпрецедентна
по своята
продължителност

И обобщена от самия него с думите – проклинам деня, в който се съгласих да поема Ботев. И други са напускали разочаровани сцената на родния футбол, но с далеч не толкова силни емоции. Никой от тях не е изразявал толкова силно усещането си за отвращение и погнуса.
Два пъти досега в поредицата бе споменат един инцидент преди повече от четвърт век с Ботев Пловдив. През 1994 година канарчетата бяха изхвърлени от европейските клубни турнири заради доказани неправомерни действия. От това се възползва Шумен и в историята останаха мачовете им с Анортозис. Според мълвата бизнесменът Димитър Христолов се опитал да помогне с италианските си контакти на Ботев в един мач с Олимпиакос Пирея през 1993 година. И това не било съвсем редно, след като УЕФА налага наказание впоследствие. Същият успешен пловдивски бизнесмен 5 години по-късно се появи на стадион „Христо Ботев“

с мисията да
спасява Ботев

от затъването и неизбежното пропадане все по-надолу. Отначало с други колеги, после съвсем сам в следващите 11 години. Този период е смятан от всеки правоверен ботевист за най-лошия в 108-годишната история на клуба. Повечето ботевисти дори биха искали да бъде зачеркнат от аналите на клуба, защото в него черното изцяло преобладава над жълтото. Големият Ботев, страшилището за столичните грандове, третият по популярност клуб в страната изпада от А група през 2001 година. Връща се в елита, пак изпада, постоянно е под угроза, живее в асансьора. Унижение след унижение, като най-жестокото е изпадането от А група през 2004 година на фона на шампионския триумф на омразния черно-бял враг. Локомотив печели 75 точки, а Ботев само 27! Някаква малка утеха е, че директните мачове в сезона завършват 3:2 за Локомотив и 0:0 и е избегнат разгром за летописите. Това са спомените на жълто-черните, докато накрая неизбежното се случва през 2010 година. И, естествено, набелязването и преследването на единствения виновник за всички неблагополучия, цветисто наричан от тях Митьо Селския. С нападения, атентати, психологически атаки, въобще най-разнообразен арсенал от мъчения.
Познавайки Димитър Христолов, съм убеден, че той не е желаел злото на Ботев и си е представял нещата

по съвсем
различен
начин

Имал е очаквания и за съвсем различна оценка на направеното от него. Защото в българския футбол, както добре се знае, най-важното е да можеш да плащаш. В българския футбол рядко се получава отплата, а ежедневните разходи са неотменими. И неминуемата огромна пропаст между приходи и разходи трябва да се покрива само от един човек. Моментите на слабост веднага се наказват. През онези години Ботев създаде и промотира доста добри футболисти, но в много малка степен реализира пазарната им цена. В онези първи години на новия век все още нямаше наченки на сегашното държавно и общинско подпомагане. Клубовете с по-малки финансови възможности бяха оставени да се оправят в джунглата с хищници, които пируваха за тяхна сметка. И такива като Христолов, които разчитаха футболът да се развива на някакви пазарни принципи, останаха излъгани. Но пък и няма на кой да се сърдят, защото, когато се захващаш с нещо, трябва да преценяваш и последиците. И най-вече да си наясно с фактора привърженици. Несъобразяването с техните претенции ще завърши само по един начин – плачевно.
Интересен бе и лайтмотивът на Христолов през почти целия му злочест мандат на собственост и управление. Той постоянно декларираше, че продава Ботев. Клубът бе постоянно поставен на тезгяха, но процесът по смяна на собствеността необяснимо се протакаше. И това караше

феновете да
озверяват

още повече. Защото и те не можеха да си обяснят какво кара Христолов да остава в Ботев. И защо го прави, след като толкова много му струва. Това ще си остане загадка. В крайна сметка всеки е свободен да се откаже и да каже баста. Христолов обаче не го направи.
Заключението го заимствам от великия Йохан Кройф, който казва „футболът ми даде всичко, а цигарите се опитаха да ми го отнемат”. Изрича го, когато получава инфаркт и е на ръба. Съотнесено към днешния герой е - съдбата ми даде всичко, а футболът се опита да ми отнеме всяка човешка радост. Защото Димитър Христолов няма основание да се оплаче от съдбата си, като изключим футболната й част. Живее в Италия, когато България е все още зад желязната завеса. Достатъчно енергичен и млад е, когато промените настъпват. Използва контактите си, прави успешен бизнес, осъществява мечтите си. И на 49-годишна възраст върху него се стоварва

мощния
товарен
влак на

дерайлиралия български футбол. Сам и доброволно отива в блатото и не може да излезе оттам цели 11 години. Това му струва пари и нерви. Случва се поради липса на правилна преценка. Но и не е единственият, който не преценява добре последиците от своите постъпки.
Такива са нещата в личен план. В обществен и социален е само една от многото мрачни и жалки картини на опорочен модел на развитие. В случая - на футболния отрасъл. В България той не се разви по правилните пазарни закони. И Ботев Пловдив е едно от най-ярките доказателства. Този клуб притежава много голям потенциал. И то потенциал, който не може да бъде обезсърчен и отказан. Доказателството е 15 май 2019 година, когато 15 хиляди в жълто-черни одежди заляха централната част на София. Момичета, момчета, възрастни фенове, съвсем невръстни деца, водени от магията Ботев Пловдив. Техният потенциал така и остава неоползотворен. Не го направиха брокерите, Христолов, Цветан Василев. Всеки по неговия начин и с неговите резултати. С много пари бяха постигнати някои добри неща, в случая с Христолов абсолютно нищо.

ПОРЕДИЦАТА
ПРОДЪЛЖАВА
В ПОНЕДЕЛНИК