Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

19-06-2012 10 г. от смъртта и 70 г. от рождението на възторжения футболен магьосник Жоро Соколов

10 г. от смъртта и 70 г. от рождението на възторжения футболен магьосник Жоро Соколов

19-06-2012 назаем от Спортал

Преди 10 години – няколко дни след като навър??и 60 години (19 юни) – на 27 юни 2002 издъхна Геори Соколов, наричан още Соколето или Йогата – най-често пъти определян като „най-големия талант в историята на българския футбол”. Кли??е, което обаче не може да опи??е и една хилядна от изумителния феномен Жоро Соколов, възпламенявал преди половин век десетки хиляди по трибуните. Магия, лудост и еуфория, от които днес няма запечатано нищо на видеолента, но легендата остава жива... Легенда, по чиито следи тръгнах преди повече от 15 години и ме отведе и при самия Жоро – който вече гасне??е в мизерия и самота, изтерзан от демона на алкохола. Винаги съм съжалявал за това, че не съм имал този изключителен ??анс - да бъда свидетел на футболния артист-чудо Жоро Соколов. ?? затова използвах близостта си с него, а и разказите на много очевидци, за да се опитам да възстановя за себе си поне донякъде онази невероятна и невъобразима картина и атмосфера, която той е създавал (с играта си и присъствието си) на терена. Мисля, че успях да доловя нещо.

* Още като невръстно дете Жоро прави първите си стъпки на игрището под взискателните и сурови напътствия на баща си - Апостол (Поцо) Соколов - фигура от световна величина във футбола, личност, с дълбоки познания и усет за играта, вратар с уникален и революционен за времето си стил, от който самият Лев Я??ин признава, че се е учил. Жоро е изграден напълно като зрял футболист - и тактически, и технически, и физически – именно от Поцо. За Жоро баща му остава фаталната фигура не само на кариерата, но и на живота му. ??зглежда парадоксално, почти невероятно, че волният, буен и непокорен Георги Соколов никога не го напуска чувството на толкова дълбок респект и възхищение към родителя, стигащо чак до страхопочитание. Поцо остава завинаги деспотът и най-добрият приятел за Жоро.



Соколето прави дебюта си в мъжкия футбол в края на 1957 в мач от “А” група за Спартак Пд, чийто треньор е баща му. Тогава Жоро е на 15 години и половина. Тази среща се оказва единствената му с фланелката на пловдивския тим. Няколко месеца по-късно лично друго голямо име във футбола ни - Георги Пачеджиев, отива в дома на семейство Соколови в столичния квартал “??ван Вазов”, за да вземе момчето в първия състав на Левски Сф (по-късно – през 1962 – под ръководството на Пачеджиев Соколето е в състава и при първото българско участие на финали на световно първенство). Жоро дебютира за “Отбора на народа” на ст. ”В.Левски” на 17 август 1958 в приятелска среща срещу Челси. А след като с юно??еския ни национален тим печели европейската титла в София през април 1959, ненавър??ил 17 години, вече е твърд титуляр за “сините”.

Но това е само началото, защото много скоро той не само е главното действащо лице в компанията на големи имена, но се превръща и в кумира на публиката. Детето-чудо очарова десетките хиляди - препълващи тогава стадионите - с магнетичността на своя гений, със страстната си отдаденост на играта, с неподражаемия си импровизаторски дар, насочен с любов към сащисаните сетива на запалянковците. Подобно съчетание на богатство на таланта и качества на ду??ата първоначално стъписва, но след миг се превръща във вдъхновяващо събитие.

Появата на Жоро е истински празник за множеството по трибуните, трепет преминаващ във възторг. Юно??ата е надарен с изключителна физика – здрав като скала, много бърз, с отличен демараж, гъвкав като котка, издържлив до неуморимост. Зареден е с неизчерпаема наелектризираща енергия и жар. Техниката му е виртуозна – брилянтно спиране и водене на топката, равностойно боравене с двата крака, с точен до сантиметър пас, пронизващ удар. Жоро пленява и с най-високата футболна дарба – той е изключителен дрибльор и финтьор, за когото преодоляването на няколко човека не е проблем, и в повечето случаи единственият начин, за да му бъде отнета топката е нару??ението. Още един аспект на неговата действителна феноменалност е, че той – филигранният техник, като че ли става още по-силен на наводнен, разкалян или заснежен терен. А фантазията и непредвидимостта на изпълненията му карат публиката да занемява.

Жоро е актьор, опияняващ се от играта. При него импровизацията и търсенето на контакт със зрителите е над всичко. Това е едно любовно общуване чрез топката на артиста с публиката. За него това е вдъхновение и наркотик. Често обвиняван в прекален стремеж към зрелищност и краен индивидуализъм (той е в чест конфликт с треньорите заради това, че пренебрегва техните инструкции за сметка на тези на баща му) и още по-често малтретиран жестоко от пазачите си, Жоро остава все така амбициозен и неотклонно безстра??ен на игрището. Напорист и динамичен, сновящ от врата до врата, с отличен поглед и усет за играта – той е изпреварил времето си и е абсолютно комплексен футболист от най-съвременен тип. Но магията, която носи, е непредсказуемостта на виртуозният чародей, безкрайно ентусиазиран, сяка?? луд, готов винаги да изненада дори себе си с вродения си гений да твори спектакъл. (Даже загрявката му преди мач е еуфорично зрелище за публиката!) ?? до днес се помнят а ла пиолите му, волетата, летящите му плонжове, безкрайната редица от изумяващи ре??ения като например впускане по крилото в скоростен дрибъл с… глава.



Жоро е истински художник на игрището, елегантно е всяко негово движение, кривата на лъкату??енето му в устремен пробив сяка?? рисува фигури по терена. За всичко това той печели прозвището Йогата. Наричат го с обич и Соколето. ?? той наистина е волен като тази птица. Свободен, бохем, лар??, чаровен, жизнерадостен, естествен, буен, дори безразсъден. Соколето е егоцентричен, но отворен към всички, на “ти” с обикновените запалянковци, благороден и човечен. ??нтуитивен и дяволит, същевременно наивен като дете, любознателен и природно интелигентен, с тънък усет и стремеж към красивото - той е сложна и противоречива, но магнетична оригинална личност. Влюбеният в живота Жоро е човек на мига, често пъти непрактичен и прахоснически настроен към самия себе си. Тук трябва да търсим и част от причините за твърде ранния край – на практика на 26 години - на кариерата му (която на два пъти – единият, посредством „хватката” на военната служба, а другият път под натиска на баща му - е твърде близо да поемe курс към ЦСКА).

Соколето е носител на свободния, неукротим дух, разчупващ тесните рамки на ду??евната скованост, той е алтернативното събитие в ужасяващата сивота на казармения социализъм. Затова никога не е обичан и от повечето силни на деня. Затова и след като през януари 1969 БКП обединява чрез ДС Левски със Спартак, е третиран като “чужд елемент” от новото ръководство. В следващите две-три години той прави няколко неуспе??ни опита да смени клубната си принадлежност (Дунав Русе, Хасково и “Академик” Сф) и - въпреки контузиите - да се върне отново на терена. Но в крайна сметка “отгоре” той не получава подобно благоволение и това слага точка на всичко.

Оттам нататък Жоро остава далече от любимата си игра, за да потъне за десетилетия - като всичко у нас - в общата безпаметност и тъга на живота ни. Но митът, че е преминал едва ли не като метеор през футбола ни няма нищо общо с истината. ??грал в легендарната нападателна формация на Левски (с който печели и две ??ампионски титли и два пъти е носител на купата на страната) заедно с много големи майстори като великолепния Георги Аспарухов-Гунди, Димитър Йорданов-Куку??а, Теко Абаджиев, Са??о Костов, Христо ??лиев-Патрата, въпреки многото премеждия в кариерата си, в продължения на десет години Соколето все успява да е онзи неподражаем вдъхновен въл??ебник, който в ду??ата на разбиращите оставя белег на някакво неведомо възторжено откровение.

Коментари

напиши коментар

Напиши коментар