Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой  Хеттрик на Попето праща Попово в небитието

Хеттрик на Попето праща Попово в небитието

16-07-2015 Една поредица на Любомир СЕРАФ??МОВ

През 1946 г. Левски получава първата в историята купа на Червената армия в коридора към съблекалните

Когато пу??ките говорят, футболът мълчи. След бурните политически събития официалните мачове у нас се подновяват през пролетта на 1945 г., а година по-късно турнирът за купата, вече с ново име, има своето поредно ??есто издание в една различна България. ?? излъчва новия си стар победител от 1942 г. – столичния Левски, този път с абревиатурата ПСК (Пощенски спортен клуб) отпред. Въпреки че регламентът на състезанието не претърпява особена промяна, в него сяка?? участват непознати досега отбори. След безбройни сливания и преобразувания на клубовете имената на царски особи се заменят с тези на комунистически функционери (приживе) и наименования по съветски образец. От лицето на земята са изтрити клубове, за които партийни ??ефове ре??ават, че имат буржоазен и дори фа??истки уклон. Сред тях попада и кръстеният на брата на Цар Борис III столичен клуб Княз Кирил, който буквално ден след деветосептемврийския преврат е преименуван на Отечествен фронт (ОФ), месец по-късно става Пощенски спортен клуб, а сетне се влива в Левски.
Тласък за нов живот на турнира дава гостуването в София на съветска младежка делегация. На среща в столичния Централен дом на войската през март 1945 г. нейният председател връчва като дар от футболистите от Централния дом на Червената армия изящна сребърно-кристална купа. Желанието на съветските другари е тя да бъде връчвана на най-силния български тим, излъчван чрез специално провеждан турнир с участието на всички отбори в страната. Така царската купа е заменена от военна, при това на чужда армия, за която се играе чак до 1990 г. – на?? принос в световната футболна история. Първоначално във финалната фаза на етап осминафинали участват представителите на отделните спортни области, като София отново има само един тим в надпреварата, преминал през иглените у??и на квалификациите. Актуалният ??ампион Локомотив Сф, бив?? ЖСК, е отстранен от Левски с 2:0, а на финала в столичната област се играе и първообразът на мач, който ще остане в историята катовечното дерби. Левски, който е подсилен след обединението си с пощенци с играчи като бащата на бъдещата синя легенда Жоро Соколов – вратаря Апостол Соколов-Поцо, разгромява с 4:0 една от съставните части на бъдещия ЦСКА – Чавдар. Сините играят и в предварителен кръг, като бият с 3:2 Атлетик Дупница.
Въпреки сериозно разместените пластове във футбола ни, сред участниците в турнира, освен Левски, личат и други познати имена – плевенският Белите орлета, видинският Бенковски, пловдивският Спортклуб, но вече обединен с католическия Парчевич под названието СП-45. Редом с тях се състезават и рожби на новото време – харманлийският Работник и Завод Георги Димитров от Сливен. Най-после в надпреварата записват участие и законодателите на предвоенната футболна мода у нас от Варна – Тича и Владислав, събрани в един клуб. Обединеният елитен тим на морската ни столица обаче бързо свива знамената след 0:1 срещу добричкия Спартак още в първия кръг.
Времената се менят, клубове изчезват и се появяват нови на тяхното място, но очарованието на срещите за купата остава – в тях, досущ като в библейската притча, Давид може да убие с пра??ка великана Голиат. Скромен отбор от Попово, без звезди в състава си, става голямата сензация на първия турнир за купата на Червената армия. Черноломец сяка?? е целунат от Фортуна по пътя си към финала за отличието. ?? в трите кръга преди това неизменно получава домакинството на срещите, и то срещу преодолими тимове като Орловец Габрово, Белите орлета Плевен и Локо Русе. Същевременно на полуфинала капризът на жребия събира в една двойка големите фаворити за трофея – столичния Левски и пловдивския Спортклуб-Парчевич. Според предварително обявената програма двубоят им трябва да се състои на софийския стадион „Юнак“ и дори билетите за него вече са пуснати в продажба. Най-неочаквано обаче Републиканската секция по футбол мести дуела в Пловдив, където несъществуващото вече игрище „БДЖ“ (в района на дне??ната Сточна гара) събира 10 000 ентусиазирани зрители, пренебрегнали проливния дъжд. Въпреки че в синия тим отсъства неговият лидер и капитан Васил Спасов-Валяка, Левски изиграва блестящ в тактическо отно??ение мач и безапелационно побеждава с 3:0. В стихията си е левият краен нападател Петър Аргиров-Пецето, който вкарва два от головете. Преди срещата Пецето намира дребна монета на игрището и пророчески обявява на съотборника си Любен Хранов-Мистри: „Ще бием с 3:0!“.
Финалът е насрочен за 6 май, а в състава на Левски личат петима, участвали в ре??ителния мач за отличието срещу пловдивския Спортклуб 4 години по-рано – Стефан Нику??ев, Ангел Петров-Чори, Борислав Цветков-Жук, Васил Спасов-Валяка и Божин Ласков-Попето. Срещу тях излиза съперник, който не само няма авторитетно име във футбола ни, но и носи... две имена. Названието на „физкултурното дружество“, според скудоумната терминология на комунистическата мисъл, е Черноломец. Когато 11-те от Попово се нареждат пред официалната трибуна с червени фланелки, зрителите ахват – на гърдите на всеки един от футболистите се мъдри извезана различна бяла буква, а съвкупността изписва... „Стамо Костов“. Това пък е названието на футболния отбор към физкултурното дружество. Тимът не може да бъде категоризиран – тогава все още няма А, Б и В групи, но година по-рано стига до осминафиналите на държавното първенство, където губи от обединения варненски тим Тича-Владислав. Гостите от Попово впечатляват столичната публика главно с извезаните букви, а кой знае как един радиокоментатор от епохата би предавал събитията на терена: „С подава на Т, а той на О, а той прехвърля топката на другото О“...
Черноломци (или стамокостовци) стават лесна плячка за фаворита. Още до 40-ата минута двубоят се превръща в досадна формалност – дотогава централният нападател на сините Божин Ласков нанизва хеттрик все след мощни удари с глава, а после е спънат и за дузпа, реализирана от защитника Стефан Нику??ев. Ласков с прякора Попето (завър??ил е духовната семинария), който винаги носи емблематичната за синия клуб фланелка с номер 9, вкарва и 4 гола още на осминафиналите при 7:0 срещу харманлийския Работник и със 7 попадения става голмайстор на турнира. Същата година, след Балканиадата в Тирана, е обявен за най-добър футболист на полуострова, а Библията „Франс футбол“ стига още по-далеч и го провъзгласява за номер едно в Европа. Месеци по-късно, несъгласен с дивия балкански комунизъм, който се установява в родината му, заминава за тогава??на Чехословакия, където остава до края на дните си през 2007 г.
До последния сигнал на неравностойния двубой сините се показват по-жалостиви към анонимния съперник и мачът завър??ва „само“ 4:1. Първата купа на Червената армия, заменила Царската купа, отива във витрината на Левски, а след звездния си миг разгроменият тим от Попово пък потегля към футболната забрава. В по-нататъ??ната история на играта от състава му остава само авторът на почетното попадение за гостите, нападателят Стоян Петров-Темпото, бъдещ доцент в катедра „Футбол“ на спортната ни академия, тогава В??Ф „Георги Димитров“.
Награждаването на победителя става някак делнично в контраст с пищните церемонии отпреди Девети септември. В края на срещата завалява проливен дъжд и това принуждава председателят на новосъздадения Национален съвет за гимнастика и спорт (НСГС) генерал-лейтенант Тодор То??ев да връчи купата на капитана на Левски Васил Спасов в... коридора, водещ към съблекалните на стадион „Юнак“.

Коментари

напиши коментар

Напиши коментар