„Случаят Цветан Георгиев” това значи МАФИЯ

Всяка тайна власт трябва да се преследва от държавата



Какво се чува най-често по българските стадиони – думата мафия. Феновете винаги когато не са съгласни с това, което се случва на терена без най-малък замисъл обобщават чувствата си с това скандиране. И настъпва ден, в който вече неоспоримо може да се докаже, че зрителите са прави.
Преди няколко дни футболния арбитър Цветан Георгиев сложи края на своята кариера. Нямаше да има нищо странно, ако Цветан Георгиев не бе само на 36 години и ако имаше каквато и да е основателна причина той да го направи. Причината обаче така и остава неясна, видно е че в последните няколко години Цветан Георгиев не може да упражнява правото си да реферира футболни двубои. Без да се даде никаква гласност и без елементарна прозрачност на Георгиев бе наложена безсрочна забрана да ръководи футболни двубои. Без причина, без ясен повод, без оценка на съдийската комисия, без обществото да разбере какво въобще се случва. Всичко това идва на фона на главоломна кариера в това сложно поприще, извела Георгиев до най-високите върхове в българското съдийство. И твърдо обещаваща европейска и световна реализация. Само преди три години Цветан Георгиев бе най-проспериращият съдия, с международен лиценз и бе само въпрос на време да се изкачи дотам, докъдето го отведе бързото му придвижване в ранглистата. Сега той дори не си оставя шанс някога да продължи да бъде футболен рефер. Без да му е казана точната причина, без да има право на втори шанс, без дори да е убеден в себе си, че така е трябвало да се случи. Ето

така действа
мафията,

ако определението за мафия е упражняване на тайна власт, чиито мотиви остават скрити за обществото.
На практика обаче Цветан Георгиев стана жертва на същата система, която непрестанно и неотклонно го протежираше, за да върви напред. Емблематичен е един израз на бившия шеф на съдиите Наско Узунов, който от висината на своето величие, на въпроса защо Малката баничка ( думите не са мои, а на задаващият въпроса) толкова бързо прогресира в съдийството отговори – и аз да имах син и аз щях да го пробутвам. Георгиев бе толкова силно бутан, че на 27-28 години вече получаваше най-много международни наряди. Бе изпращан на всякакви юношески първенства, а може би е рекордьор по най-рано получен международен лиценз. Няма никакво съмнение, че Георгиев получи най-бързата писта за развитие, нещо което не съответстваше на съмнителните му качества на футболен рефер. В никакъв случай не е проявявал тенденциозност, но в поведението му на терена имаше прекалено много арогантност и маниерничене. Но той не бе оценяван и наказан за своите съдийски слабости, или затова, че се бе самозабравил, а защото има нещастието да изсвири един мач в Ловеч, завършил при рядко срещания резултат - победа за гостите. И то не кои да е гости, а Славия София. След като не направи нищо, за да предотврати тази загуба, Георгиев си подписа доживотната присъда като съдия. Последва действие, което сме виждали във филмите за мафията. Някой се обади на някой друг и човекът изчезна. Или няма човек, няма проблем, каквато е била

максимата на
един диктатор.

Не във физическия смисъл, слава богу, само в ролята на чернодрешко. И до ден днешен абсолютно никой в оторизирания орган не дава обяснение защо Цветан Георгиев няма право да упражнява този занаят. Кой е взел решението за доживотно наказание, кой е органът който го е одобрил, какви са били точните мотиви. Всичко това е като при камората, управление тип мафия. Само догадки и слухове. Дори се стига дотам, че дългогодишния член на същата организация с основен принос за създаването на всички неписани закони, самия Сив кардинал Иван Вуцов да се възмущава от случката. И за пръв път е напълно прав, защото наистина

не този е начинът
да се решават
човешки съдби.

Ситуацията обаче има и още един ракурс, който ни отвежда извън Калотина. Вероятно в УЕФА няма как да не е направило впечатление, че най-прогресиращият български арбитър просто изчезва. Вероятно някой е попитал какво става, но също толкова бързо е бил отказан с някакъв куртоазен отговор. И това е било едно абсолютно формално отношение. Понеже съюзите и федерациите имат пълна самостоятелност за какво им е да се ровят в българските бакии. Но защо самия Георгиев не си потърси правата или поне не извади случая си наяве. Отговорът е прост, защото през цялото време се е надявал мафията да го опрости. Също толкова тайно, както и го наказа! Той и другите като него познават само този стил. Да не се повдига похлупакът, да се действа подмолно. Но този път не се получи и кариерата му си замина. Човекът от тайното място, който дава заповедите не пожела да промени волята си. Не поиска по някакви негови си причини, малката бурмичка Георгиев отново да бъде завинтена в механизма. И да се стигне до хепиенд. Във филмите се прави така,

„виновният”, отива
да целува ръка и
го опрощават.

По ирония на съдбата точно такава сцена се разигра преди 5-6 години, когато на самия Цветан Георгиев, един човечец тръгна да му целува ръката, след като бе го набедил за корупция. Разкая се искрено пред бащата и сина и пожела да целува ръката. Цецо обаче гнусливо се обърна и продължи по пътя си!
Случаят с Цветан Георгиев обаче не трябва толкова лесно да отиде в архивите. Ако има държава на място, както стана в Полша преди години, тя в лицето на някакъв свой орган трябва да се заинтересова за методите на действие в БФС. Да установи ясно мафиотските практики и да се намеси. Колкото и каквато съпротива да срещне. Защото представете си, ако на всички нива се задейства механизма по който

Гриша Ганчев
управлява процесите
чрез марионетки.

Ако тази държава е европейска и правова, няма как да се признава правото на тайната власт. Нека БФС да бъде задължено гласно и пред цялото общество да обясни защо бе унищожена кариерата на Цветан Георгиев. Кой и по каква причина го направи? В противен случай да не се учудват, когато хората скандират мафия. На обществото друго не му остава!
Съвсем между другото и самия Гриша Ганчев си плаща цената. Властта му се простира само върху определена територия и съдиите, които ръководят мачовете на Литекс в Европа дори не знаят какво се е случило на Цветан Георгиев. Тях не може да ги застигне дългата ръка на тайната власт, свирят си по правилата и Литекс го бият като тъпан в Европа. Това е плачевния резултат!