Чуковете удариха през пролетта

60 години след първия си мач в А група Миньор остави зад гърба си 36-и сезон в елита. Малцина вече са хората, които си спомнят онзи дебютен двубой срещу Червено знаме София, завършил 2:2 с два гола на Гено Петров, но стотици в Перник още коментират последните двубои от миналото първенство. Шампионат, който започна кошмарно за жълто-черните ултраси и завърши с оптимизъм и сладкия вкус на вафла "Винкел". Поредната търговска марка, наложена от собственика на пернишкия клуб Никифор Вангелов, обаче се оказа горчива за Левски, Локо Сф, Славия и голяма част от съперниците на чуковете.
По традиция Миньор лашкаше настроението на феновете си в двата полюса и ги караше ту да плачат, ту да скачат от щастие. В началото на сезона нещата за Миньор не изглеждаха никак розови. Жълто-черните започнаха на задна скорост, като регистрираха 6 поредни загуби. Самочувствието от доброто представяне в миналото първенство и рекордните 13 победи изигра лоша шега както на футболистите, така и на младия им треньор Тони Велков. Отборът бе непроменен, но неузнаваем, а множеството грешки във всички линии доведоха до психологически срив и оставката на наставника. Вярно и 6-те мача на перничани бяха далеч от дома заради ремонта на терена на градския стадион, но играчите бяха загубили характера си. Единственият светъл лъч за запалянковците бе вече съвсем приличният стадион, за който мечтаеха близо десетилетие.
Да вади горещите кестени от огъня се падна на Стойчо Стоев, а назначаването му бе прието доста скептично. "Край, изпаднахме", шушукаха запалянковците по трибуните. Специалистът обаче ги опроверга по най-добрия начин - с резултати. Промени имаше и в ръководството, където бившият член на изпълкома генерал Йордан Димитров пое властта.
С връщането си в Перник Миньор взе глътка въздух след 2:0 над Берое. С привличането на Ванчо Траянов и Йордан Тодоров играта потръгна и до паузата перничани събраха 12 точки, изкачили ги над чертата.
През ? в клуба решиха да "режат месо" и се разделиха с редица основни футболисти. Селекцията бе внушителна като бройка и стряскаща като възраст, защото бе заложено на младостта. Поетият риск обаче се оказа печеливш, а индикация за добро представяне дадоха контролите в Турция. Стойчо Стоев и целият му щаб - Славчо Павлов, Николай Тодоров - Кайзера, Тони Евтимов и Емил Варадинов, заложиха на офанзивния футбол и не сгрешиха. Чуковете в нито един мач не излизаха с мисълта "отзад за 0:0, пък напред каквото стане" и логично взеха цели 7 победи. Перничани направиха летящ старт на полусезона и рано-рано решиха оставането си в А група по убедителен начин - с победи над Славия и Локо Сф в столицата. У дома отборът също показа стабилност и макар невинаги с добра игра, достигаше до 1:0. Нито веднъж възпитаниците на Стойчо Стоев

не допуснаха и нотка
съмнение, че играят честно


и не се съобразяваха с това на кой съперник какво му трябва в преследване на целите. Във феърплея се убедиха Левски, Пирин, Видима, Черно море и Сливен...
За израстването на отбора говори и фактът, че освен ЦСКА жълто-черните бяха единственият състав, взел нещо от сините на "Герена".
Трябва да се отбележи и любопитната подробност, че съдиите нито веднъж не посмяха да дадат дузпа за перничани, правейки ги уникални в това отношение в А група.
Свежата вълна млади футболисти пък даде надежди в близко бъдеще Миньор да играе още по-важна роля в родното първенство.
През втората част от първенството средната възраст в тима падна драстично, като от по-опитните редовно играеха само Марков, Христозов, Ванчо Траянов и Явор Въндев. Всички останали - Чворович, Златков, Стойчев, Том, Илиев, Павлов, Милен Василев, Брахими, Давид Стоянов, Ивайло Стоянов, Божиков, Рангелов, имат голям потенциал за развитие. Към тях спокойно можем да прибавим и Томислав Павлов, който в последните кръгове накара хората да говорят за него.
Не на последно място благодарение на собственика Никифор Вангелов в Перник погледнаха на футбола и от страната на забавлението, на шоуто. С чувство за хумор и със самочувствие чуковете превърнаха домакинствата в празник и забавление, а това да спечелиш мобилен телефон вече е нещо напълно в реда на нещата.
Изпращайки 36-ия сезон в А група, пернишката публика вече с нетърпение чака да започне следващият и 60 години след дебюта в елита да тръгне към градския стадион, облечена в оригинални мачови фланелки, "въоръжена" с минерална вода "Миньор", семки "Кюмур" и, разбира се, горчивите за някои вафли "Винкел". И да чака подмладеният им и играещ приятен футбол отбор да ги радва.