Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Чуйте, за да видите

Чуйте, за да видите

01-10-2019 Желю СТАНКОВ

Сега е моментът да си признаем, че някои от българските мачове, които много-много не стават за гледане, са по-интересни, след като съдията свири края. Тогава пред нас застават треньорите, които в доста случаи привличат повече внимание с думите си, отколкото с това, което са сътворили заедно с техните момчета на терена. Понякога интервютата на пистата са истинска наслада и на база натрупванията решихме да споделим и някои впечатления.
Започваме с наставника на шампиона Лудогорец. Станислав Генчев е нещо като антипод на предшественика си Стойчо Стоев. Държи се доста дръзко на фона на малкия си опит, а и нека споменем, че той е временен треньор на отбора. С поведението си и на тъчлинията, и особено пред камерата сякаш си проправя път към поста на старшия и по думите му се разбира, че иска постоянен договор. Създава впечатление, че предварително знае въпросите, които ще му бъдат зададени, и дори често е готов да започне да говори на средата на въпроса. Той отговаря смело, с добре построени изречения, от които лъха увереност и оптимизъм. При него не минават тривиалности от рода на сгъстен цикъл. Генчев отсича, че в Разград няма такива филми и неговите играчи изпитват удоволствие да играят през 3 дни. Европейската визия и високо вдигнатата глава по време на интервюта няма как да не гъделичкат собствениците на клуба, че са попаднали на перспективен и уверен треньор.
Петър Хубчев е

от категорията
„киселяци”

и ако имаше как клубът да плаща глобите за неявяване на задължителните интервюта след мач, щеше да му е най-добре. Той говори така, че всички да разберат, че не му се говори. Не е длъжен да дава обяснения защо е избрал такъв състав, защо е предпочел такава тактика и изобщо на много въпроси той предпочита да не отговаря. След мача със Славия на питане, продължило 17 секунди, неговият отговор бе 1 секунда. Малко, но от сърце. Имаме усещане, че за него журналистите не трябва да знаят нищо, както и да не питат нищо. Нещо подобно е и с феновете. Той не е един и два пъти неглижира влиянието на публиката на Левски към футболния процес. От началото на лятото досега намери 1300 начина да каже, че не е доволен от селекцията на сините и иска още футболисти.
Бруно Акрапович, за разлика от някои свои сънародници, опитва да вкарва български думи в диалозите си с репортерите след мач. В началото говореше нервно, бързо, редеше изреченията със скоростта на светлината, но напоследък поулегна. Това няма как да не се дължи на подобреното представяне и добрите резултати на Локо Пловдив. Не се крие от неудобни въпроси, повечето от които бяха свързани с непрекъснатото прииждане на нови и нови анонимни футболисти на „Лаута”. През цялото време на говорене излъчва самочувствие и намерение за твърда ръка. Винаги е сериозен, досега един път не е пуснал шегичка или някой югославски лаф.
С цялото уважение към Люпко Петрович, към постиженията му и годините му няма как да не се възмутим, че за толкова голям престой в България, макар и с прекъсвания, не си дава зор да говори на нашия език. Окей, всичко му разбираме, но все пак… Той е възможно най-гърмяният заек в българското първенство в момента, може бавно и напоително да отговаря и на най-неудобните въпроси. Дори понякога се усмихва на питане, което не му изнася, и накрая в ефир потупва бащински репортера, който може да му бъде внук.
Обяснимо защо Стамен Белчев борави с футболната терминология на Станимир Стоилов. Когато тече въпросът от репортера, треньорът

навежда глава,
сякаш е наказан

И когато отговаря, вече вдига поглед. Дикцията му е отегчаваща, може малко да вдигне темпото на говорене, както и силата.
На Александър Томаш най-после му олекна, защото групата от дежурни въпроси към него намаля с един. Вече няма да го питат дали Димитър Бербатов ще играе в Берое. По едно време този неизбежен въпрос определено го изнервяше и един-два пъти аха да прекъсне интервюто. Когато го питат след мач – защо така, защо онака, не бърза да започне с отговора. Леко прехапва устни, премисля изречението, което ще излезе от устата му, и, общо взето, се старае да не борави с празни приказки. Доскоро се увличаше с използването на житейски сентенции, някои от които звучаха и философски, но се изчисти от тези прозрения.
За Илиан Илиев можем да пишем точно толкова, колкото понякога говори той след мач, като се отплесне. Кибритлия е и секунда след като е казал, че не иска да коментира съдийството, вади от устата си подробности с минути и конкретни случки. Приятен е за слушане от тези, които гледат и следят футбола в дълбочина, защото Илиев им казва това, което искат да чуят. Понякога като че ли излишно издава какви указания е дал и в каква степен са изпълнени, какво е коригирал и т.н. Така колегите му могат да използват тези думи при следващи срещи с Черно море. Понякога дори след като е „хранил” съдиите от тъчлинията, бързо му минава и пред микрофона е кротък, отчитайки, че няма смисъл да говори по тази тема, защото всичко е ясно отдавна.
Визията на Росен Кирилов, както и облеклото, поведението и излъчването му

подхождат
на манекен

И той е от категорията на тези, които след мач обясняват на футболен език в детайли какво е трябвало да се случи по неговите идеи, какво се е случило според неговия прочит и какво трябва да подобри занапред. Рядко търси проблем извън неговия отбор, не си позволява да наруши етиката.
Златомир Загорчич изкарва повече време край тъчлинията клекнал и дори се чудим дали ще има сили да говори пред камерата поради почти 90-минутното натоварване на ставите, прешлените и разтягане на мускулите. Той отдавна говори български, има и наш паспорт и не му се налага превод, освен когато говори за „тия”. Това не е пренебрежително отношение към съперника. „Тия” да се разбира като „те”. Заги се държи равномерно, един-два пъти избухна, запомни се случаят с уж сънародника му Нестор Ел Маестро.
Людмил Киров отначало бе доста смел, но смекчи тона. Съобразно деликатната ситуация в Дунав и той вече е предпазлив в оценките си.
Сашо Ангелов е топ киселякът сред треньорската гилдия, като бие по този показател дори Петър Хубчев. Наставникът на Ботев Враца никога не гледа в очите репортера, който му задава въпросите, нито пък поглежда към камерата. Каменната му физиономия не се променя и при 3:0, и при 0:3. Безспорно разбира играта в детайли, но видимо изобщо не му се влиза в диалози, да не говорим за обяснителен режим какво станало и защо така станало. Често отговаря на въпрос с „давай следващия въпрос”.
Желко Петрович е загадка от първия си ден и май така ще си остане до момента, в който не го изпратят, а този момент е назрял. Симпатичният, почти усмихнат и изцяло вежлив сърбин се старае да го играе висока топка, изслушва отговорите на български и отговаря на английски език, един-два пъти се направи на интересен и вкара сръбски изречения. Иначе за всеки въпрос има готов мазничък и напоителен, но отегчаващ отговор.
Никола Спасов се облича в гъзарски стил като че ли е с 20 години по-млад и, общо взето, така се държи по време на мач, а също и пред микрофоните след това. Наясно е, че трудно се ловят маймуни с трици и дава да се разбере, че не би си разплел чорапите, ако Царско село влезе в лоша серия и злите езици го поставят на дузпата.
Енгибар Енгибаров засега впечатлява със специфичния си диалект, а напоследък и с увереността при говоренето. Която вече взе да преминава към назидателен тон, в стила на този, който го е пратил във Витоша Бистрица.