Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Чопъра строява редиците за нови европоходи

Чопъра строява редиците за нови европоходи

31-03-2018 70 ГОД??Н?? ЧЕРВЕНА СЛАВА

Една поредица на ЛЮБОМ??Р СЕРАФ??МОВ

Футболът, също като живота, прилича на виенско колело – изкачвания и слизания се редуват, днес си на върха, а утре долу. След елиминирането на евровластелина Аякс световните капацитети сочат ЦСКА като фаворит за овакантения трон. На четвъртфиналите на КЕШ през пролетта на 1974 г. в бариера се превръща Байерн, чиито 7 национали месеци по-късно ще станат световни ??ампиони. Фортуна обръща гръб на армейците. Жълтият картон в реван??а с Аякс вади от състава за първия двубой с баварците в Мюнхен една от най-ярките звезди в червеното съзвездие – Георги Денев. На??ите остават и без вратари – Стоян Йорданов е извън строя още от Амстердам, а през зимата контузия получава и героят от 7 ноември 1973 г. Йордан Филипов. По спе??ност е картотекиран прекратилият вече състезателната си кариера бив?? страж на Славия Симеон Симеонов. Неочаквано е сменен и треньорът, с когото ЦСКА поваля Аякс – Манол Манолов. Първостепенна грижа на новия наставник Никола Ковачев-Тулата става опазването на разклатеното здраве на човека-гол Петър Жеков. Алтернативата е или ахилесът му да бъде подложен на продължително лечение, или снайперистът да бъде оставен в игра с надеждата, че ще издържи мачовете с мюнхенци. Ахилесът обаче се къса още в първия пролетен мач срещу Ботев Вр и тежката контузия го вади от игра за месеци. „Отборът отново, както през 1966/67 г., бе достигнал зрелостта, необходима, за да атакуваме най-високите европейски върхове – твърди Ковачев. – В Мюнхен загубихме с 1:4, но резултатът лъже, защото играта бе равностойна. В София поведохме с 2:1 в самото начало на второто полувреме и натиснахме немците много яко, топката все танцува??е около вратата на Байерн, но на??ият голмайстор го няма??е.”
Големите също вземат мерки срещу опасността от ??зток. Германците се отказват от прякото тв излъчване на първия мач и на Олимпийския стадион в Мюнхен се изсипват около 70 000 зрители. Мара??лиев изравнява за 1:1, реферът ??банес зачита третия гол за домакините на Герд Мюлер след явна засада, а после свири дузпа за нару??ение извън наказателното поле, при която Мюлер стреля над гредата. Резервата Тодор Симов пък на празна врата улучва дирека и вместо 3:2 резултатът става 4:1, като на??ите довър??ват мача с 10 ду??и заради червения картон за Пламен Янков. Съдийските тесли продължават и в реван??а, когато Рот поема топката в засада и пада за дузпа, след като се бута във вратаря Симеонов. ЦСКА обаче намира сили за обрат от 0:1 до 2:1 като неуловимият Денев носи на гърба си цялата титулярна отбрана на Германия воглаве с Бекенбауер, Брайтнер и Шварценбек, а Михайлов и Никодимов улучват страничните греди. ??зпуснат е нов уникален ??анс за евротрофей, а онзи

20 март 1974 г. бележи края на
поредното златно поколение

на армейския клуб. Това обаче не е само естествен процес, но и резултат на криворазбраното желание за подмладяване на състава на лаици с пагони.
Всичко започва още на 3 септември 1972 г. при домакинско 2:0 над Локо Пд, когато магьосникът с футболни обувки Димитър Якимов за последно се появява на терена с червената фланелка, уж за да разчисти пътя за предтечата на Христо Стоичков в ЦСКА – Георги Денев, от когото ??цо „наследява” прякора Кучето. Едва на 30 години набързо е изпратен в „пенсия” Петър Жеков (преди домакинския двубой с Черно море 3:1 на 6 април 1975 г.), който след това в съкровените си изповеди споделя, че често сънува головете, които не са му дали възможността да вкара. Същата година един от най-добрите дефанзивни халфове, които ЦСКА е имал – Аспарух Никодимов, е командирован без време във „филиалния” Сливен. В дъждовния 24 септември 1977 г. своето сбогом си взима и Димитър Пенев в мач с родния си клуб Локо Сф, но по онова време той вече е треньор на Димитровград.
Така гръмовният успех над Аякс не е надграден през следващите години. През есента на 1974 г. евробоецът ни рано слага оръжие в турнира за КНК в първия си сблъсък с тим от СССР. Динамо (Киев) с великия треньор Валери Лобановски в края на сезона триумфира с евроотличието. Срещата с киевчани на бъдещата „Златна топка” Олег Блохин слага началото на негативна серия, нетипична за червените – те отпадат още на първото стъпало на турнирите в 6 поредни сезона, но срещу какви съперници – Ювентус през 1975 г., финалиста за КЕШ Сент Етиен през следващата година, единственото изключение - посредствения за класата на ЦСКА ??вейцарски Цюрих през 1977 г., испанския Валенсия със световния ??ампион с Аржентина Марио Кемпес през 1978 г., а по ирония на съдбата последният път пак е срещу динамовци. В края на 70-те години ЦСКА на 3 пъти поред не успява да стигне и до титлата, губи болезнено „нарисуван” финал за купата срещу Марек навръх 30-ата годи??нина от основаването си.
През пролетта на 1979 г. армейците сяка?? вървят по ??ампионски график, след като в 23-ия кръг увеличават преднината си пред Левски на комфортните 4 точки. Два кръга по-късно идва ритуалното самоубийство. На 8 април ЦСКА прави домакинско 1:1 с Ботев Пд, след което треньорът Никола Ковачев е освободен „по негова молба” и мястото му заема ненавър??илият още 34 години Аспарух Никодимов-Паро с помощници баджанаците Димитър Пенев и Борис Гаганелов.

Започва нова ера за
армейския клуб

довела до 4-годи??на доминация и победи над Нотингам, Ливърпул и Байерн, но началото е отчайващо – в оставащите 5 срещи с новия наставник червените побеждават само веднъж, 2 пъти завър??ват наравно и губят 2 от срещите си. ЦСКА плаща скъпа цена и заради факта, че се опитва да превъзпитава своенравната си звезда, любителя на нощния живот Георги Денев (с вътре??но наказание в първите 11 кръга). Завръщането на Никодимов в клуба означава край на престоя на Денев на „Армията” – младият специалист иска да започне на чисто с изграждането на нов отбор, в който няма място за „стари кучета”. Обиден, легендата на ЦСКА стяга багажа си и... отива на „Герена", където прави една тренировка. „Кощунството” е предотвратено от червени привърженици. Потресен от възможността любимецът на червена България да облече синия екип, ??лия ??лиев, който след десетилетия става ??еф на международния отдел на ЦСКА, буквално ляга пред колата на Денев с горещата молба да не преминава при „врага”.
В Борисовата градина едно събитие е на път да даде нов тласък на червените след 3 поредни сезона, в които те не стигат до титлата. За началник е назначен полковник Никола Миланов. Фигурата му е твърде противоречива – той е енергичен, дори брутален, но мнозина още го смятат за най-успе??ния ??еф в клубната история. Прякорът му не е страховит – Чопъра, но действията му са такива – не се свени да праща в дълъг запас журналисти, прекалили със сините си пристрастия, а също и да организира строева подготовка на играчите, когато те не са убедителни на терена.
Време е да отворим една голяма скоба. Сред плеядата личности, изградили величието на армейския клуб през десетилетията, личат и имената на няколко клубни ръководители. Трябва да започнем с архитекта на това, в което се превръща червеният клуб – подполковник ??ван Мирски, който има далновидността да даде летящ старт с обединението със Септември през пролетта на 1948 г. Напук на приказките за държавно-партийно фаворизиране на новия клуб първата ??ампионска титла не се оказва достатъчен аргумент за военното министерство и Мирски е принуден да вземе заем от 100 000 лева от ТКЗС в родния му Петърч, за да осигури участието на ЦСКА в следващото първенство. Земляците му пък изкопават от поляните край селото хиляди чимове, за да се поднови тревната настилка на "Армията". В четирите години под негово ръководство до 1952 г. са поставени основите на доминацията във вътре??ен план. По-късно делото му е продължено от капитан Ми??о Микула??, който води клуба в два периода, като през втория - от 1965 до 1975 г., клубът стига до исторически полуфинал за КЕШ срещу ??нтер и успява да се противопостави на създадения мастодонт с тире Левски-Спартак под егидата на МВР. Следващите успехи идват при Миланов, на когото клубът дължи и изграждането на базата в Панчарево. От него щафетата поема бив??ият халф на червените Борис Станков, по чието време тимът с Христо Стоичков, Любо Пенев и Емо Костадинов гази наред по света и у нас. Боби осигурява адаптирането към новите исторически реалности след 10 ноември 1989 г., изискващи ръководители от нов тип.
Но да се върнем към „творението” на Паро, което в края на 70-те години добива все по-отчетливи очертания. Първоначално Никодимов така и не получава възможността да комплектова състава си както иска – федерацията ли??ава завинаги от състезателни права пожелалите да преминат в ЦСКА Стойчо Младенов и Радослав Здравков. Мотивите днес звучат сме??но – обвинени са в „користни подбуди, стремеж за лично устройване и облагодетелстване”, а присъдата е, че са „загубили качествата си на спортисти от социалистически вид”. Те са амнистирани година по-късно, а със Стойчо и Ради, нестандартния дрибльор Ружди Керимов и елегантния халф Никола Велков ЦСКА отново става отбор от европейска класа.