Черноморец - какво остана след проекта

В последните няколко години една от централните теми в общественото пространство бе проектът Черноморец. Стартирал мощно в края на 2008 и помръкнал твърде силно в последните 6 месеца, проектът на Черноморец като се отърси от всички плюнки по тялото си може спокойно да се нарече единствения светъл лъч в развитието на футболната игра в България. Дори количеството злорадство с което бе прието сгромолясването на клуба говори красноречиво, че в Бургас се е правило нещо стойностно и различно за стандартите на традиционното разбиране към футбола у нас при условията на пазарна икономика. И колкото и на преден план да се изтиква само финансирането, в цялата история най-важното е идеята.

Футбол за хората

В една среда на завишен интерес към незначителните подробностите трудно си пробиват път истинските неща за футбола. Това навярно са разбрали отлично в Бургас след като интереса бе съсредоточен основно към финансовата страна на въпроса, а не към неговите фундаментални измерения. Черноморец Бургас бе първия и засега последен футболен проект насочен към хората. Не създаден и закачен към някакви временни, котерийни резултати, а съвсем различен и дългосрочен. Проект, чиято цел е да върне публиката на стадиона при едни коренно променени условия за забавление от футбола. Това лесно може да се докаже дори от семплия наглед факт, че за посочения период от време в Бургас бяха произведени и раздадени повече футболни артикули отколкото настоящия футболен шампион на страната ще пласира за следващите 100 години. Заради подобни неща дори им се смеят на бургаските пионери на истинския футбол, но те са показателни за начина на мислене.
Проблемът е че, между това, което се правеше в Бургас в последните години и традиционните представи за футбола в България зее огромна пропаст. Подобен подход е неразбираем и до голяма степен обречен на неизбежен провал. Неизбежно е нищите духом да се обединят срещу прогреса. Представите са такива- парите са, за да се купуват успехи, всичко останало са глупости и романтични представи. При вложение в 8 цифри основната и единствена цел може да бъде само незабавна титла на България с всички следващи последици. Един проект обусловен върху еволюцията, заложен върху изграждането на константна ценностната система е утопия.
Всъщност ето конспектирано по важните послания на проекта Черноморец - първият клуб създал и тиражирал в публичното пространство концепция за цялостното развитие на българския футбол. Коренно нов подход по отношение на финансовите разходи с подчертан афинитет към дълготрайните материални и нематериални инвестиции. Абсолютно различна визия основана върху толерантност и отказ от агресия спрямо противниците. Феърплей неподлежащ и на най-малкото съмнение за дадения период.
И отново за хората. В Бургас може би с десетилетия напред разбраха, че е необходим нов подход към футболните фенове. Прозряха, че хората ще придобият желание да гледат футбол наживо само, ако им бъде предложено нещо, което да наподобява на това, което се случва в нормалния свят. Че само при едни съвсем нови условия публиката може да стане реален съсобственик на клуба с мотивацията да участва във съфинансирането, всеки със своя малък, но съществен дял. И се опитаха да излязат от порочния кръг в който най-важния сегмент от футбола, а именно публиката, е напълно игнориран. Защото да си признаем, какво значение имат за повечето клубове в България, самите футболни запалянковци!?

Последните 6 месеца са
период на пречистване

На практика последните 6 месеца, в които Черноморец бе толкова оплакван и ожалван, а в същото време почти всички бяха изпаднали в сладостното опиянение от злорадството си, могат да се окажат период много важен и положителен за клуба. Можеше да има и съвсем друг сценарий зад който да се прикрият проблемите, като например такъв би бил - отборът да стигне до финал за купата, нещо което бе съвсем реално при един признат гол от чиста засада за Славия в последната минута. Дори този епизод обаче илюстрира фактът, че в Бургас нямат привилегията да получават подаръци от съдбата и трябва докрай да пият от горчивата чаша. Изпитаната горчивина обаче може да се окаже катализатор за пречистване от лошите натрупвания и още по смело заставане от правилната страна на барикадата. Най-важното е проектът Черноморец, който няма само финансови измерения, а преди всичко морални такива, да бъде следван неотклонно. Пътят на акулите в бурното море е правилен, просто препятствията са прекалено много. Шокиращо в положителния смисъл е, че босът Митко Събев все още има мотивация да продължи след като стана класическа жертва на правилото „Пътят към ада е осеян с добри намерения”. Да, последните 6 месеца се превърнаха за него и проектът му в истински ад и най-нормалното бе да хвърли окончателно кърпата, но той продължава. Мнозина на неговото място биха се отказали и са го правили в името на личното си спокойствие. Събев обаче продължава вероятно защото наред с многото загубени пари е разбрал, че е придобил нещо безценно – опит. А именно придобития опит е в основата на всяко развитие напред.

Прогноза за
година напред

След една година по същото време Черноморец ще стои много по стабилно и вероятно кризата от тази пролет ще бъде само лош спомен. Със сигурност отборът ще се класира доста по- високо от очакванията, които в най-мрачния си вариант сочат към борба за оцеляване в елитната група. Новият, стар треньор Димитър Димитров обаче не е свикнал да бъде далеч от призовите места и да се съобразява с грандовете. Една неизбежна стабилизация на представянето пък може да върне спокойствието и настроението, за да бъдат довършени съществените неща по проекта Черноморец. А когато историята отсее зърното от плявата ще се види най-добре какво всъщност е направено в Бургас.