Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Цоньо – другото име  на футболната страст

Цоньо – другото име на футболната страст

07-01-2012 Любомир СЕРАФ??МОВ

Железният ляв бек на ЦСКА никога не бяга??е от напечените ситуации
Любомир СЕРАФ??МОВ
Феновете на ЦСКА величаят големите личности, белязали славната история на клуба, творена повече от 6 десетилетия. В „червените сърца” има специално място и за един ??уменец, роден в Търговище, който бе най-добрият ляв бек в българския футбол през 70-те години на миналия век. ?? далеч не само това.
Цоньо Василев, който днес празнува 60-ата си годи??нина, е противоречива фигура за определен кръг хора. Мнозина журналисти навремето го недолюбваха (може би защото дори гоне??е да бие най-предубедените сред тях), но

публиката го
боготворе??е.

Защото играе??е със страст, която буквално извира??е от него. Безкомпромисен в намесите си, той не праве??е компромиси и извън терена. Не търпе??е неправдите и не държе??е езика си зад зъбите, като нарича??е нещата с истинските им имена. Това прекрати без време кариерата му при „червените”. Опълчи се на (все)силния човек в ЦСКА по онова време полковник Никола Миланов-Чопъра и... през лятото на 1981 г. бе принуден да се върне в своя Шумен едва навър??ил 29 години. На него и на далеч по-възрастния ??ван Зафиров-Копата им направиха нещо като импровизирано изпращане (в България никога не оценяваме хората по истинската им значимост) и така Василев изпусна уникалната възможност да стане единственият български футболист, участвал при детронирането на три действащи ??ампиона на Стария континент – Аякс през 1973 г., Нотингам през 1980 г. и Ливърпул през 1982 г.
В годината, в която стана изли??ен за полковниците в тогава??ния Парк на свободата, треньорското светило Юп Дервал го взе в отбора на Европа за бенефисен мач с турския Фенербахче, където игра до великия Йохан Кройф. В ЦСКА обаче вече го брояха за свър??ен.
Журналистите също му отмъстиха за това, че

не цепе??е
басма никому.

През 1976 г. няма??е никой друг, по-достоен от бранителя на ЦСКА за признанието футболист номер едно на България, но синьо-червеното противопоставяне доведе нещата до неочакван „компромисен” победител – централния нападател на Славия Боби Григ(оров), който дори не бе национал. Така Цоньо се нареди до други „червени” легенди, които никога не бяха оценени по достойнство у нас – Димитър Якимов, Петър Жеков, Георги Денев, Божил Колев. Анкетите още преди време загубиха своята морална стойност, сега просто ударихме дъното с „футболист номер едно” Бойко Борисов и някой си Васил Лукаев, котиран по-високо от Мартин Петров...
За ??уменеца просто няма??е по-подходящо място от това 21-годи??ен да акостира при „червените”. През пролетта на 1973 г. той вече бе изиграл 6 мача с националната фланелка в далечно презокеанско турне на А отбора и неговият роден клуб му бе „отеснял”. Само десетина минути пък му бяха необходими да плени претенциозната „армейска” публика в дебюта си. На 4 август 1973 г. младежът не се притесни да обезвреди едно от най-бързите и пробивни десни крила по онова време в България - Младен Василев от Академик, а още първите му отигравания накараха сектор Г да скандира „Цоньо, Цоньо!”. В опит за отговор на предизвикателството на дебютанта, Махо го изрита ло??о, а до края на срещата другият Василев му го върна тъпкано. С което навеки бе заклеймен от някои пи??ещи братя за непоправим грубиян.
Този „грубиян” обаче три месеца по-късно не даде да „пие вода” и на далеч по-голяма фигура от Махо в световен мащаб – холандеца Джони Реп. Битката им по фланга продължи епични 120 минути, след които ЦСКА стигна до една от най-големите сензации в континенталния клубен футбол за всички времена, елиминирайки безспорния хегемон в Европа Аякс. В един момент

Цоньо дори
нокаутира
провокатора

Реп зад гърба на съдията, след като не му отстъпва??е нито на бързина, нито на повратливост. „Червените ??алчета” вече имаха своя нов идол – нищо, че той не бе изкусен голмайстор или елегантен плеймейкър. Футболът се мери не само с голове, но и със сърцето, което оставя?? на игрището.
Пет дни след епохалната победа над амстердамския колос Цоньо има??е нещастието да си отбележи ре??ителен автогол при своя дебют във вечното дерби с Левски. ЦСКА падна с 0:1 – неразчетено връщане на топката от страна на младока хвана в крачка вратаря Йордан Филипов, излязъл напред от голлинията, без да подвикне на защитника. От това любовта на „армейските” привърженици към Василев не намаля, а Цоньо изкупи греха си с фантастични намеси в четвъртфиналните битки в турнира за КЕШ с мюнхенския Байерн.
Естествено националният селекционер Христо Младенов го повика в състава ни за финалите на световното първенство в Германия през 1974 г. и го пусна титуляр, но на десния фланг на отбраната, където нерядко се подвизава??е в А отбора чак до пролетта на 1981 г. Тази негова универсалност го праве??е мечта за всеки треньор. Цоньо с лекота се справя??е със задачите си когато действа??е в централната зона на защитата и дори когато бе изтеглян по-напред в средата на терена.
В ЦСКА левият бек изкара 8 пълни сезона и наистина бе железен – никога не се контузи сериозно, а мачовете, които пропусна през тези дълги години се брояха на пръстите на двете ръце. С него в състава си ЦСКА не слезе под второто място в А група, а в точно половината от сезоните стигна до ??ампионския трофей – роден победител,за когото успехът просто няма??е алтернатива.
Горе??е в играта и нерядко получава??е червени картони, като при онова спречкване с Бумбо Стойков на 4 март 1979 г. в мач срещу столичния Локомотив, загубен злощастно от „червените” с 2:3. Месеци по-късно пък не издържа на съдийската тенденциозност в двубой със Славия и запрати чим от тревата по посока на страничния арбитър. Сектор Г го изпрати с аплаузи, а ЦСКА дори с 10 ду??и стигна до частичния обрат, след като губе??е с 0:1.
Забърка името си и в най-големия скандал в историята на националния ни тим. На 1 юни 1977 г. България посрещна в световна квалификация най-големия отбор във футболната история на Ейре с О’Лиъри, Брейди, Стейпълтън, Хайуей, Джайлс и Гивънс в състава си. Стигнахме до героично 2:1, а напеченият мач се запомни със страхотно сбиване между 22-ата играчи по чисто хокеен маниер. Във вихъра на страстите отново бе той – легендата на Арсенал Дейвид О’Лиъри в един момент стъпи върху лицето на Чавдар Цветков, Цоньо въздаде справедливост с кро??е, а накрая сащисаният гръцки рефер изгони по двама играчи от съперниците, сред които обаче не бе Василев. На реван??а след само 4 месеца ирландците чакаха Цоньо както партизаните са бленували Девети септември, за да му го върнат, а той не се побоя да отиде в Дъблин и да допринесе за героично 0:0 срещу коравите домакини. Нищо, че тогава получи най-тежката травма в своята кариера – Брейди от Арсенал усука коляното му и българинът бе принуден да напусне терена в 71-ата минута. Да се скрие не бе в неговия натюрел на мъжкар до мозъка на костите.
Първенството на планетата в Германия в началото на стремителната му кариера през 1974 г. си остана и последният голям футболен форум, на който го видя светът на футбола. Кипър пък бе последната спирка за таланта му. А би могъл с успех да играе в който и да е от големите ??ампионати в Европа.
Да се променя спрямо политическите ветрове пък също не бе неговото „аз”. Дълго време бе комсомолският секретар на ЦСКА, но никак

не понася??е
подлизурковците,

а промените в обществения живот не го накараха да свърне в друга посока, да се префасонира, да измени на природата си. Не се промени дори и вън??но, камо ли да се ояде. Отново не се старае??е да се хареса на всички и предизвиква??е противоречиви оценки. Впусна се в политиката на местно ниво, стана общинар от листата на БСП в Шумен и оглави комисията за младежта и спорта в общинския съвет.
За 55-ия му рожден ден Шумен го обяви за свой почетен гражданин. Той пък раздаде полагащата се премия от 1500 лева на старчески дом, заведение за умствено изостанали деца и сиропиталище и дори сам разнесе парите с колата си. Това е Цоньо, когото „Армията” обикна още в десетата минута на неговия дебют с червената фланелка...
Честит юбилей Цоньо!

Цоньо Василев в цифри
В А група
Сезон Отбор М. Г. Кл.
1972/73 Шумен 29 1 18
1973/74 ЦСКА 29 1 2
1974/75 ЦСКА 24 - 1
1975/76 ЦСКА 28 2 1
1976/77 ЦСКА 29 1 2
1977/78 ЦСКА 25 - 2
1978/79 ЦСКА 24 - 2
1979/80 ЦСКА 21 - 1
1980/81 ЦСКА 19 2 1
Легенда: М. – изиграни мачове, Г. – вкарани голове, Кр. – крайно класиране с отборите, за които е играл.

Коментари

напиши коментар

Напиши коментар