ЦСКА продължава да се бори със себе си

Рекордьорът по титли на България ЦСКА за четвърти пореден път не е на първо място след края на еснния полусезон. Факт е, че отбора изостава единствено по голова разлика от водача Лудогорец, а не по точки, но едва ли това ще стопли някого ако ситуацията се повтори и в края на сезона. Проблемите на ЦСКА и през този шампионат, както през почти всички в последните 20 години, идват от самия клуб, а не толкова от неговите конкуренти. Играчи и ръководители се опитват да ни убедят, че не е станало нищо особено и през пролетта ще видим съвсем друг отбор… В ЦСКА най-добре владеят обещанията. За изпълненията после – не ги питай. А сега на Армията вече е царят на обещанията – Дуци Симонович.
Истината обаче е по-друга. Червените започнаха сезона като абсолютни фаворити. Бяха привлечени страхотни за българското първенство играчи, като Зику и Мораес, както и М’Боли. Мистерия остана въпроса по чия вина не бе ангажиран навреме централен защитник, а се чакаше да се контузи Апостол Попов. Въпреки елиминирането от Стяуа, ЦСКА трябваше да съсредоточи в първенството и да го спечели безпроблемно. Най –малко заради това, че разполага с най-добрите футболисти. Освен това другите два гранда Левски и шампиона Литекс, бяха в трагично състояние. В основен конкурент за първото място се превърна абсолютния дебютант в А група - Лудогорец, който допреди две години бе в аматьорските дивизии. Пътят към бленуваната от 4 години титла изглеждаше открит и тя трябваше да бъде осигурена още на полусезона.
Слабото представяне в Лига Европа сложи край на спокойствието в Борисовата градина, което по принцип не е характерно за червеният клуб. Лъсна истината за треньорските качества на Радуканов или по-точно за липсата на такива. Митът бе разбит от посредствен отбор като Стяуа и стана ясно, че само с “мотивация, концентрация и здрава работа” няма да стане. Трябва и акъл. Освен заблудата “Радуканов” бе разкрита и друга такава. А именно – че в ЦСКА е започнало да се работи правилно и организационният хаос е минало. Нищо подобно. Дойде Драголюб Симонович, като спортен директор. Сърбинът по принцип се ползва със съмнителна репутация и змиите изпълзяха - не само тези на “Армията”, а и извън нея. Започна студена война за надмощие между треньор и директор. Паралелно с това отборът побеждаваше, но предимно слабаци и то с голяма мъка. Радуканов така и не успя да се справи с т.нар. звезди в отбора си. Нямаше авторитет пред тях, трепереше им и внимаваше да не му се разсърдят и да му разклатят стола. Започна да измисля причудливи схеми с 5 нападатели, в резултат на което армейците трепериха срещу Видима-Раковски на Армията. Победите идваха благодарение на индивидуалните проблясъци на Зику, Мораес и останалите, както благодарение на късмет. Играта обаче определено куцаше. Отборът не надигра категорично нито един съперник. Нямаше и помен от стил на игра, нямаше облик. ЦСКА не вкара нито един гол от заучено положение до мача във Враца, като центриранията на Делев от корнер или фаул бяха повече от комични. Незбежното се случи срещу Славия, но вината пак бе търсена там, където не е и не се чу лоша дума за треньора. Все пак той бе сменен преди да е станало прекалено късно - точно преди мача с Левски. И благодарение на тази рокада ЦСКА остана в играта за титлата. Друг е въпроса, че няма никаква гаранция, че ще я спечели. Защото на обещания вече никой не вярва.
И тук ръковдството допусна още една груба грешка. Никой от шефовете не излзе да каже в прав текст, кой всъщност е истинският треньор – Дуци, Пенев, Зафиров или Бай Добри. Това стана основна тема до края на сезона, с този въпрос започваха и завършваха пресконфернциите на тима, а не с питания за тактиката за предстоящия мач. Левски бе победен рутинно, но слабакът Ботев Враца - не. Врговете се възползваха по най-добрия начин от хаоса в ЦСКА и лудницата стана пълна. Слухове за скандали, бойкоти, неплатени заплати, мрънкащи Платини и Нелсън, напускащи резерви и кондиционни треньори разцепваха ежедневно клуба. ЦСКА, както винаги понесе много удари отвън, защото сам се постави в уязвима ситуация. И на този фон отборът започна да играе все по-добре. Зику бележеше с ефективността на Герд Мюлер, започна да личи някава идея в представянето на отбора. Именно отбор е ключовата дума. Вече не се разчиташе на индивдиуални, а на колективни действия. Добрият ход на Лудогорец, обаче не позволи революцията в играта да бъде завършена, тъй като основаната мисъл във всеки мач бяха трите точки. Литекс бе надхитрен и победен като гост, а Славия, която препъна Радуканов, бе надиграна с резервите за купата. За десерт – шеметно начало и два гола до 20-ата минута срещи хита на сезона от Разград. И когато изглеждаше, че всичко ще завърши с хепи енд, червените се сгромолясаха както само те си могат, допускайки два гола за 4 минути. Така ЦСКА пропусна да зимува на върха без да се е отдалечил от него по никакъв начин.
Затвърди се за пореден път впечатлението, че този отбор се бори сам съм себе си, в битката за титлата. Този полусезон би бил изключително успешен за всеки друг клуб, но не и за ЦСКА. На “Армията” се признава само първото място, дори с половин точка, както казва Стратега. Със или без Зику.
И така червените останаха на добра изходна позиция и всичко все още е в техните ръце, крака и глави.