ЦСКА по стъпките на Ким Ир Сен

Иван Бандаловски е новият тартор на червените


Ето ви един примерен ден на ЦСКА по време на лагера в Турция. Събуждане в 7.30, закуска, следва подготовка за тренировка. Първото занимание за деня е от 10.30, като тръгването е четвърт час по-рано. Пътуването до игрищата е не повече от пет минути с автобус. Следва самата тренировка. Връщане в хотела, обяд. След това има преместване от един в друг хотел. Настаняване в новия хотел. Почивка. Тренировка от 17.30, връщане вечеря, свободно време и сън. Всичко това ви се струва нормално и ви прилича на футболно лагерно ежедневие? Така е, като може би за ЦСКА важи и онази част по средата на деня, на която май не сте обърнали внимание. Добре, просто опитахме да започнем по-шеговито въпреки, че двата дни преди преместването не преминаха никак в позитивно настроение за червените. Но поне едно е сигурно – още едно преместване не се предвижда.
Основните абсурди в хотел „Емирхан” в селището Кумкьой бяха два. Малкото помещение два на четири метра, в което имаше една потрошена пътека, един неработещ тренажор и пет чифта гирички, което странно как носеше наименованието фитнес-салон. И второ – волно прелитащите и живеещи в ресторанта на хотела врабчета, чието нахалство стигаше до постоянно висене върху хляба и сусамовите гевреци. Както се оказа по-късно обаче, това с врабците не е било патент на хотела на ЦСКА. Дори тънещата в лукс група на Лудогорец ежедневно е препрочитала популярната творба на Йордан Радичков „Ние, (c) врабчетата”. Но нормално – повечко шум се вдигна само покрай пернатата компания на червените. Това с първия хотел вече е прочетена книга. От няколко дни отбора на Димитър Пенев качи нивото и вече е в „Ксанте”. Бе съкратено и времето до тренировъчните терени на едва 3-4 минути.

ХОТЕЛЪТ

Наскоро открит, „Ксанте” е част от веригата хотели „Емирхан”, която съставлява пет различни по степен на лукс хотела. Въпреки, че не достига нивото, на което ЦСКА бе свикнал две години поред, гостувайки в „Корнелия” и „Амара”, преместването донесе необходимия ефект, за да може червените да се почувстват част от цивилизацията. Нещо, което през първите два дни на престоя им тук бе невъзможно, най-вече поради липсата на други обитатели в началото, освен скромна група от подозрителни грузински футболни рефери, две-три баби от Рурска област и толкоз. В момента всичко е налице – много повече баби, че и дядовци и то не само от Рурска област, а вероятно от и други краища на Германия. Сравнително приличен фитнес с четворно повече пътеки за бягане, повече уреди и съвместно до него спа-център, плюс вътрешен басейн. Ресторантът е далеч по-уютен и по-оживен. Поради сравнително студеното време, излизането и разходката около външния басейн не е от най-примамливите забавления. Общо взето единствения допир на Димитър Пенев, Дуци Симонович и останалите от щаба с външния хотелски свят са моментите, когато се излиза за по цигарка. Дори в Турция, тютюнопушенето на обществени места е забранено. Нещо за което у нас години наред текат безсмислени дебати и нищо не се случва в подобна насока. Тук „сигара – йог”. Или навън – вечер, на около 3-4 градуса със силен вятър. Тези дни често по телефона до България трябваше да обяснявам на близки и познати, че на минус 20 или 25, но у дома, в колата или в офиса е далеч по-приемливо, отколкото на 7-8 градуса с вятър, но три часа на открито. Но разбира се, условията за тренировки, за които ще говорим след малко, правят така, че районът около Анталия да остава без конкуренция и да бъде предпочитан по това време на годината. Повече за „Ксанте” няма какво да се каже – както биха отбелязали родните треньори след контрола по тези земи: „Хотел като хотел”, адекватно на „Мач като мач” или „Жребий като жребий”.

БАЗАТА

Спортен център „Емирхан” има славата на едно от най-добрите места за провеждане на тренировки и мачове. Реално той е център за футбол и конна езда, което автоматично го причислява към по-горна баровска категория. Сега за коне, кобили и подобни няма да става дума, преминаваме към футболната му част. Официалните терени са два, като специфичното при тях е, че се обслужват от една обща трибуна с двоен гръб. Казано другояче – ако на тези два терена се играят едновременно два мача, може съвсем спокойно да наблюдавате и двата. Целият комплекс има пет терена по стандартите на УЕФА и още три допълнителни с по-малки размери. Всички терени са покрити със специална трева от Бермуда, а във вътрешните помещения има предостатъчно съблекални и зали за разбори. Именно на този терен, през зимата на 2010 година се подготвяше националният отбор на КНДР за предстоящото си участие на Мондиала. Севернокорейците бяха избрали най-отдалечения терен и бяха разположили няколко агенти със сиви шлифери, които да парират интереса на нахални журналисти и зяпачи. Споменът който оставиха на своите турски домакини, продължава да е жив под формата на тениска с автографи. Ето как две години по-късно индиректно ЦСКА върви по стъпките на поданиците на Великия вожд Ким Ир Сен и още по-великия му вече покоен син Ким Чен Ир. На челно място в списъка на почетните футболни тимове, провеждали своята подготовка именно на тази база е и нашия Черноморец, който бе тук няколко поредни пъти през зимата. Показателно е, че той е база най-вече на австрийски, немски и швейцарски тимове. Този януари го сефтосаха и Пената, Дуци, Карачанаков и останалите в червено.

РЕГИОНЪТ

Регионът около близките градчета Манавгат и Сиде е достатъчно привлекателен за морски туризъм. Зимата е по-специфична, тук идват предимно пенсионери от Западна Европа, които пестят яко пенсиите си и въпреки това се потапят в „Ол-инклузив” терапията на безкрайното ядене и пиене. Ясно е, че никой от групата на ЦСКА няма да прояви интерес и желание да посети древните римски останки, които се намират на входа на симпатичното малко Сиде. Ако изобщо имат на разположение почивен ден, вероятно по традиция футболистите ще бъдат изсипани с автобуса пред някой МОЛ в покрайнините на Анталия. И после ще разправят, че са били половин месец в Анталия, показвайки най-много някоя снимка на телефона си пред хотелските палми. Като оправдание може да послужи факта, че придвижването наоколо е възможно единствено с автомобил. Самите хотелски комплекси са почти невъзможни за достигане един от друг пеша, камо ли стигане до околните градчета. А автомобилният туризъм по време на лагер би било най-малкото странна и екстравагантна прищявка. Така че – простено е за географските пропуски.

СВОБОДНОТО ВРЕМЕ

След като отпадна и минималната възможност, при наличието на час-два свободно време да се посети набързо някой от близките около хотела на ЦСКА градове, то по време на следобедните или вечерните промуждутъци извън тренировъчните занимания всеки е по стаите със своето електронно устройство в ръка. В този хотел много екстри за отдих няма. Ако не броите тенис масата, един брой джаги и някаква игра с пулове други развлечения няма. Ситуацията е такава, че е дори невъзможно да направиш снимка на футболист с червен анцунг, който да прави нещо интересно. Извън времето, което те прекарват в ресторанта по три пъти на ден, по нищо не можеш да познаеш, ако си обикновен турист, че съжителстваш с отбора на ЦСКА. Самото хранене протича в рамките на не повече от 15 минути. Армейците слизат в точно уречен час и когато са готови, поглеждат към явния нов тартор в момента Иван Бандаловски. Следва кратък въпрос от Бандата: „Готови ли сте?” След което почти всички стават едновременно. Някои остават още няколко минутки на сладка приказка и десерт. И свободното време се прекарва единствено и само в стаята. В последните години е ясно, че всеки е с лаптоп, телефон или Ай Пад в ръка. Тук обаче възниква един съществен проблем. Не знам дали най-жестоко бедствие за Турция са земетресенията, наводненията или редовните зимни неволи. Но със сигурност най-голямото съвременно технологично бедствие се нарича интернет. Или по-скоро неговата липса, неговата скорост, подобаваща на годините от зората на това велико откритие на цивилизацията. Имам чувството, че дори да попаднеш в 18-звезден хотел рано ще дойде мига, когато ще отидеш на рецепцията, ще изплачеш болката си и ще получиш в отговор неизбежното повдигане на рамене: „Интернет – проблем!”. Как пък точно в деня в който се нанасяш се случва някакъв проблем с интернет? Това просто е запазена турска марка. Ако искаш да не си късаш нервите, просто отиваш до близкия по-голям град и си купувъш външен модем. Цената от 80 лева си струва спестяването на проблеми от подобно естество за предстоящия половинмесесечен престой. Едва ли обаче много от играчите на ЦСКА са си купили подобно устройство. Понякога те обикалят из хотела като призраци, търсейки по-добра интернет връзка, но това много често не ги огрява. Затова се набляга здраво на гледането на филми и електронните игри. В късните вечерни часове, когато предстои окончателното прибиране по стаите в лоби-бара на „Ксанте” могат да бъдат забелязани единствено представители на спортно-техническия щаб. За тях е позволен по-различен вечерен час. Дербитата по белот са редовни, много по-рядко се сяда от двете страни на таблата.
Общо взето червеното футболно ежедневие тези дни по нищо не се различава от това, което е години наред. Мина вече доста време от онези подготовки, когато ЦСКА бе или на Канарските острови или из Тунис. Тогава със сигурност бе далеч по-разнообразно. Масовото преселване в последните години на родните футболни тимове в обширния стокилометров регион от Анталия на изток, та чак до Алания доведе до побирането им в един и същ еднотипов калъп. Едни и същи тренировчни бази се въртят, споменатото отскачане до крайпътния МОЛ, ако времето позволява крос по плажа. Удобството за треньорите е, че могат спокойно да наблюдават мачове на конкуренцията. И това определено е свеж полъх в лагерното еднообразие. Въпреки риска, че и ти самия няма къде да се скриеш. Терените и стадиончетата тук са открити за всеки желаещ. Но като се замисли човек – с нашето си футболно ниво в момента, освен от самите себе си, няма от кого друг да се крием. Или обратното – по-добре да се скрием доста надалеч. Ей го къде е Диарбекир.