Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой ЦСКА оцелява в хибридна война

ЦСКА оцелява в хибридна война

28-04-2018 Една поредица на ЛЮБОМ??Р СЕРАФ??МОВ

Всичко тече, всичко се променя. През 90-те години на миналия век България вече не е същата – започва период на бурни политически страсти и преход към пазарна икономика, а футболът ни бързо се заразява от бацила на стачките и гнева. Благодетели с пачки завладяват клубовете, играчи свалят треньори и ръководства. Разру??ителната стихия помита всичко по пътя си, започва и истински кръстоносен поход срещу най-ценния капитал, създаден някога от българския спорт - ЦСКА.
Новата политическа класа кресливо налага сините си футболни пристрастия. На армейския клуб, безпардонно натикан в ъгъла в отбранителна позиция, се вменява някаква въображаема вина, търси се несъществуващ указ за неговото „порочно” създаване, при??ива му се някаква смехотворна идеологическа окраска, правят се нескопосни опити за директни алюзии между червените фланелки и цветовете на един от политическите мастодонти на прехода, брутално е скъсана неговата изначална, още от времената на АС-23, връзка с българската (не „народната”) армия, като и досега трябва да плаща солени наеми, за да използва базата на военните, за разлика от синия антипод, който безвъзмездно (и безметежно) получава стадиона, на който играе. През 1992 г. за военен министър е назначен отявлен левскар, който възприема като своя лична (запалянковска) кауза да затрие „четирибуквието”. „??ма ли чорбари и комунисти?”, са думите му, негова запазена марка, с която навремето влиза в чартърните самолети, с които отборът пътува за мачовете си в Европа. Княгиня със синя кръв демонстративно сяда на трибуните на националния стадион със синьо ??алче по време на вечно дерби. Каква поразителна прилика със сега??ни събития, когато холивудски звезди са призвани да лъскат синия имидж в съблекалнята.
В ложите се пъчат
си(л)ните на деня –

вицепремиери в правителства, съмнителни бизнесмени и международни аферисти, които афи??ират себе си като „новия ред”, помитащ „остатъците” от миналото. В битката срещу ЦСКА не се подбират средства – основният конкурент всячески получава бонуси, чисто футболни и не съвсем. Клубът е жертва на перфидната хибридна война на всички фронтове – умело се подклаждат вътре??ни пожари, целящи да обезкуражат феновете на ЦСКА – единствената опора в битката за оцеляване, а когато успява да надигне глава от тинята, в която е натикван, наново е стъпкван стръвно от безчестни вис??и чиновници в БФС, продажни рефери и фал??ивите новини на угоднически медии. Когато първият клубен ??еф в новите исторически условия Валентин Михов прави първия голям входящ трансфер в клубния ни футбол и води в бив??ия Парк на свободата колумбиеца Бернардо Редин, блестял месеци по-рано на световното в ??талия, жълти вестници у нас тровят атмосферата с твърдения за... кокаинова връзка. Самият Редин е принизяван за изявите си у нас в тогава??ната ни „демократична” преса и става особено недолюбван от нея, когато на 5 май 1991 г. изравнява резултата за 1:1 срещу Левски в предпоследната минута.
Ударите се нанасят не само от чужди, но и от свои. Ръководни фактори в клуба слагат на тезгяха за продан свещените четири букви, означаващи Централен Спортен Клуб на Армията – уж трябвало да се изпълнят с ново съдържание. Благоразумието все пак надделява, не и без натиск от привържениците. За кратко е сменена дори клубната емблема, а феновете издават за новата

категорична присъда –
лъвчета играят волейбол.

Демократичните промени заварват клуба на върха – ??ампионската титла е спечелена категорично през 1990 г., а касата му е пълна от свежите парични потоци, идващи от ??умните трансфери на неговите звезди в престижни европейски отбори. От продажбата на Пенев във Валенсия, последвана от преминаването на Стоичков в Барселона и на Костадинов в Порто ЦСКА безспорно губи класа, но става по-богат с 6 милиона долара, постъпващи регулярно на тран??ове. Оттогава и досега червените са футболната ни марка, която най-добре продава зад граница. Следват трансферите на Лечков и Дочев в Германия, на Трифон ??ванов в ??спания. Години по-късно идва новото поколение червени звезди, за които Европа дава мило и драго – Димитър Бербатов отива в Леверкузен, сетне покорява Англия с Тотнъм и Манчестър Юнайтед, Мартин Петров рано-рано поема към ??вейцарския Сервет и после към Бундеслигата, Ла Лига и Премиър??ип, а Стилян Петров става легенда на Селтик и сетне на Астън Вила.
Заради недалновидна политика и разхищението на живителните средства за функционирането на клуба от Борисовата градина в новите реалности обаче е пропуснат исторически ??анс за утвърждаване в елита на Стария континент в периода на прохождащата Шампионска лига, заменила КЕШ, където ЦСКА навремето сваля от трона три европървенеца. ?? въпреки неблагоприятния, меко казано, контекст червеният клуб

пи??е поредните
славни страници

в книгата на своя живот. Силата на армейския дух изпитват на гърба си Парма, Ювентус, украинският Шахтьор, Ливърпул, Леверкузен...
В началото на 90-те години на миналия век италианският Парма на могъщия хранителен концерн „Пармалат” е еквивалент на сега??ния Пари СЖ. През есента на 1991 г. на пътя му в турнира за Купата на УЕФА застава подмладената единайсеторка на предводителя Аспарух Никодимов, който се е завърнал в клуба на своето сърце. Съперниците не разчупват нулевото равенство в първия двубой в София и това подхранва измамното самочувствие на тима на Невио Скала. Ответната среща показва, че опитът в турнирните битки е безценен и може да заличи драстичната разлика в клубните бюджети. Ветеранът от битките с Нотингам и Ливърпул Георги Велинов-Джони сяка?? омагьосва вратата си както в най-силните си години и нанася силен психологически удар, като спасява дузпа. Парма води с достатъчното 1:0, когато две минути преди края „златната глава” на рано оти??лия си от този свят защитник Велиан Пару??ев поразява мрежата зад бразилския страж Тафарел. Богата??ите от Парма са елиминирани.
Три години по-късно катаклизмите в Борисовата градина се достигнали връхната си точка. Червените падат под път и над път в първенството и сяка?? дълбаят дъното, треньорите се сменят като носни кърпички, а жребият за Купата на УЕФА ги събира с възможно най-тежкия съперник – Ювентус. Магията обаче е жива. В първия двубой на „Армията” ляв бек с лимитиран талант – Милен Радуканов, остава в антологията на родния футбол с фамозно попадение – от границата на наказателното поле по диагонал, от воле и с невъзможна парабола намира незащитен левия горен ъгъл на вратата на Перуци. Никой не очаква онова знаменито 3:2 за червените, преживяващи мъчително смяната на поколенията. Намират се обаче

попкръстьовци, които
услужливо донасят

на съперника за нередовната картотека на Петър Михтарски и УЕФА заличава престижната победа от протоколите си. Но не може да я заличи от сърцата на милионите армейски фенове.
Поредното завръщане на Никодимов на треньорския стол през лятото на 2001 г. съвпада с поредното чудо на Давид срещу Голиат в евротурнирите. За Купата на УЕФА беларуският Шахтьор е само предястие за основното блюдо, което е изядено в турнира – украинския Шахтьор, пред чието финансово благосъстояние бледнеят милионите, изливани по онова време от Чорни в Левски. Едва ли някой в България е очаквал категоричното 3:0 за ЦСКА в първия двубой в София. Най-малко пък треньорът на гостите Виктор Прокопенко, който е надхитрен от Паро. „Гледах преди??ни срещи на българите, в които се вижда??е, че играят почти ходом. Това и споделих с играчите си, но всички бяхме неприятно изненадани, когато домакините показаха срещу нас коренно различен стил”, оправдава се впоследствие специалистът пред медиите. ??зстрадана минимална загуба в реван??а с 1:2 изстрелва армейците към сблъсък с Милан на друг украинец – Андрий Шевченко, а армия от 2000 българи атакува „Джузепе Меаца”.
През 2005 г. в София идва актуалният евро??ампион Ливърпул. След резонна загуба с 1:3 армейците обаче слагат резервните си черни екипи за гостуването на митичния „Анфийлд” и те са на кадем за престижната победа с 1:0. После в Леверкузен, с късметлийските фланелки, ЦСКА прекопира фамозния реван?? с Ливърпул, като повтаря всичко до най-малката подробност – дори бележи безответно попадение в същата 15-а минута. Мачът е по-специален за един от играчите на германския тим. „??лийка, като ревна на??ата публика „ЦСКА, ЦСКА” в началото, и ми се подкосиха краката, четвърт час не знаех къде се намирам”, признава Димитър Бербатов пред тогава??ния международник на червените ??лия ??лиев. Няма нищо случайно – в реван??а на претъпкания от възторжена публика „Българска армия” ЦСКА отново побеждава с 1:0 фирмения тим на фармацевтичния гигант „Байер” и влиза вместо него в групите на пред??ественика на Лига Европа.
Всичко тече, всичко се променя. Само ЦСКА си остава ЦСКА, благодарение на любовта на милиони червени сърца...