Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

03-02-2014 ЦСКА загуби своя Капитан

ЦСКА загуби своя Капитан

03-02-2014 Любомир СЕРАФ??МОВ

Стевето Божков бе онази божествена искра, която превръща??е играта в изкуство

В събота си отиде една от най-големите личности в българския футбол. С нея си тръгна безвъзвратно и последната жива връзка на сега??ния ЦСКА с онзи митичен първи ??ампионски тим на червените, успял да сътвори сензация в първите месеци от клубната си история през 1948 г. Всички го наричаха Стевето, сина на бакалин от крайния столичен квартал „Хаджи Димитър”, който завър??и медицина и мечтае??е да стане хирург, а вместо това с хирургическа точност направлява??е атаките на първия суперотбор в родната история – ЦДНА от 50-те години на миналия век. В цял свят стана известен като Божков, въпреки че фамилията му бе Стефанов, а презимето му по паспорт - Божилов. Отиде си последен от своята генерация и позабравен от новите поколения. Когато преди време бе огорчен от своя ЦСКА и го съветваха да търси правата си в съда, отсече: „Не е човек този, който тръгне срещу майка си” и затаи в себе си горчивината.
В средата на миналия век България има??е само двама конвертируеми в Европа футболни „генерали” – Божков и ??ван Колев, всички останали малко или много бяха „редници” в очите на чуждестранните специалисти. Затова не е случаен фактът, че в първата анкета за „Златната топка” на библията „Франс футбол” фигурираха точно техните имена. През тази 1956 г. двамата попаднаха и в идеалния отбор на Европа – Ването като лявото крило сред титулярите (с резерва великия Пу??ка??!) и Божков като подгласник на конструктора на магическия унгарски национален тим Божик. Сходството на имената едва ли е толкова случайно и двамата с маджарина носеха в себе си онази божествена искра, която превръща??е играта футбол в изкуство.
Талантът на Стевето рано заблестява – прави своя дебют на 20 септември 1938 г., точно на 15-ия си рожден ден, за своя роден клуб Спортист от бедния квартал, далеч от жълтите павета. ?? ново намигване на съдбата – играе срещу отбор, наречен Фортуна. Отзивите в пресата? Убийствени! Вестник „Спорт“ отделя няколко изречения за дебютанта: „На този мач за първи път игра Божков на поста ляво крило. Той бе??е доста страхлив и се показа доста слаб”. Футболното късогледство, раждащо прибързаните оценки, не е порок само на на??ето съвремие. „Мисълта, че ще играя официален мач, не ми позволи да мигна през по-голямата част от нощта – спомня си първите стъпки Божков. – В резултат на смущението ми, на младостта ми и на твърдия противник претърпях пълен провал. А журналистът бе насочил топ срещу врабче“. Още тогава момчето научава урок, важен за бъдещата му треньорска кариера: „Бъдете внимателни с младите. Не искайте от тях да композират песни, когато още едва са научили гамата“.
По-късно на сцената излизат големите исторически събития. Завър??ва ??кола за запасни офицери и по време на Отечествената война е взводен командир. ??грата вече е на живот и смърт и не е на футболното поле, а в окопите на Косово поле. Командва десетина бойци както по-късно, като най-известния капитан в историята на футбола ни, ще направлява действията на войниците от ЦДНА и националите на България, които всъщност са същите тези войници от стадион „Народна армия”. Спортист отдавна става тясна дре??ка за качествата му, но с него прави забележителен рейд до финала на първенството през 1945 г. Това е битка между Давид и Голиат – столичният Локомотив под ??апката на профсъюзите, който е най-силният ни тим в първите години след Девети септември, срещу кварталното клубче. „Единственото вълнение за нас бе опазването на русокосия десен инсайд на съперника – си спомня след години звездата на железничарите Крум Милев. – Накрая пак Божков ни създаде най-много неприятности“. Във втория финален мач за титлата аутсайдерът повежда с гол на Стевето от пряк свободен удар. Попаденията от статични положения вече са негова запазена марка. Тайната по-късно обяснява началник на футбола в ЦСКА: „След всяка тренировка остава??е заедно с вратаря, поставя??е две стойки пред него и бие??е десетки удари от различни положения. Веднъж ги броих до 200, а той остана и след като си отидох“. Дори и в романтичните времена на футбола ни, през 1945 г., фаворитът винаги е облагодетелстван. „Срещу Локо ни ощетиха скандално. Реферът ни отмени редовен гол, свири им и дузпа“, твърди Стевето. Така Божков не стига до първата си ??ампионска титла, но по-късно сяка?? се абонира за трофея – печели го цели 10 пъти.
Божков подсилва съперника Локомотив за едно знаменито турне в СССР, но приема офертата на чехослова??кия Кладно, където вече играе приятелят му Борислав Футеков-Борсата. Началото е като в приказките – срещу един от най-силните средноевропейски отбори по онова време, пражката Славия. Стадионът е препълнен, а играчите вече загряват, когато по радиоуредбата обявяват, че българинът е получил права да играе. Възторгът от трибуните се предава и на Стевето, който набързо облича екипа и още в първите си минути на терена бележи гол. Успоредно с подвизите си на игрището Божков следва медицина в Пилзенския университет. Близо две години по-късно Футеков се връща в България, за да играе за новосформирания тим на армията и под??у??ва на новите си началници, че бив??ият му съотборник в Кладно е мъчен от носталгията по родината. Представител на червения клуб веднага заминава за Чехословакия и това е най-верният селекционен ход на току-що родения ЦСКА. Божков дава дума и при завръщането си с огромно учудване вижда, че на софийската гара го чакат емисари на почти всички столични клубове, всеки със своята оферта. Далновидността му да се обвърже с едно „пеленаче” в тогава??ния ни футбол се възнаграждава с годините.
Божков се прибира 30 и няколко часа преди първия финален мач срещу Левски доволен, че идва навреме, за да види новите си съотборници в действие. ?? остава като гръмнат, когато му съобщават, че е предвиден да играе във втората битка на Давид срещу Голиат в кариерата му. „Противниците като че ли не бяха достойни един за друг – разказва по-късно той в автобиографията си „От „Юнак” до Барселона“. – В състава на Левски виждах имената на едни от най-изтъкнатите представители на българския футбол по това време. Безспорно най-добрият вратар – Соколов, „лисицата” Пачеджиев – Чугуна. Редом с тях Спасов – неуморимата пчелица, безпогре??ният Валяк, Цветков – най-бързото крило в страната. Тим с отлична спойка и голяма рутина. ?? в другата половина – отбор, създаден преди по-малко от година. Всичките му играчи бяха младежи – единствен Нако Чакмаков бе??е навър??ил 26. Колкото и да се взира човек, не може??е да забележи звезди. Срещу здраво държащия се на краката си мъж се противопоставя??е едно едва проходило, неукрепнало дете“. Тук всички приказки за репресирания от комунистите син клуб и обгрижвания от БКП ЦСКА се пукат като сапунени мехури. А червените играят и срещу публиката – Левски безусловно е най-популярният клуб в страната. ?? въпреки всичко чудото се случва във втория двубой, при това в предпоследната минута.
Оттам насетне започва ??сторията…

Още за д-р Стефан Божков
четете в утре??ния брой

Коментари

напиши коментар

Напиши коментар