ЦСКА бие Левски с 6:2 при трансферите

Червените владеят далеч по-добре „измъкването под носа” в последно време



Има няколко вечни футболни хитови лафа, с които обичаме да се смеем. Тези от сорта „Момчетата плачат в съблекалнята” или „Тази дузпа и от самолет се вижда” са сред най-въртяните. Но една от най-култовите реплики си остава: „От малък съм от Левски (или от ЦСКА, в зависимост от ситуацията)”. Идва някой играч, обикновенно невиждан талант от провинцията, слага си новото клубно синьо или червено шалче и милозливо започва да разказва на първата пресконференция или в първото си интервю пред спортен вестник, как от малък в детската му стая, над леглово, имал плакатче на Наско или на Ицо. В по-нови времена на Гонзо или на Бербо. Очаквам вече да се смени и това поколение и следващите герои да ни обясняват, как като малки са имали постер на Гарата или на Спас. Какво да се прави, времената бързо се изнизват, но как всеки път съответният нов трансфериран играч е точно от отбора, който го е привлякъл – това не търпи промяна. Това се забелязва дори в случаи, когато двата родни гранда са се счепкали за даден играч. След съответната сага, драма и конфликт на интереси единият наделява и спечелва подписа. И забавата с поредните детски пристрастия започва.
В последните няколко години определено ЦСКА бие, при това категорично вечния си съперник при едно любопитно неофициално състезание. Кой кого ще отмъкне под носа на другия! Леко позабравеното дерби отново стана актуално през тази седмица, когато ЦСКА в два поредни дни представи две от новите си попълнения – Абел Анисе и Нджонго Присо. Има две общи неща между тях двамата – родени са в Африка и преди да подпишат с червените, бяха желани, при това много от сините. Тъй като е изключително трудно да се върнем назад в историята, приемаме началото на ерата „Титан” в Борисовата градина като стартова точка за последният сблъсък между Левски и ЦСКА по отношение на привличането на играчи, желани и от двата клуба. Навремето, през трудните откъм имформация соц-години се знаеше само, че наделяването ставаше най-вече чрез влиянието, което един генерал (привърженик на ЦСКА) има над друг генерал (привърженик на Левски) или обратното.В първата половина от демократичното време пък действаше донякъде сенчестия подход – там пък съвсем трудно нещо би могло да бъде доказано. Днес май е най-лесно. Играят финансовите стимули. Който плати повече – печели. И веднага съответните детски фенски пристрастия на играча се пребоядисват за секунди – той идва в новия си клуб, след като от малък е мечтаел именно за това. Този факт естествено важи само за родните футболисти. Но в неофициалната битка „открадни набелязания от врага” участват и наши и чужди. И от три години насам резулатата е 6:2 в полза на ЦСКА.
Нека почнем от последните двама, тъй като тяхното скоростно привличане бе като да вкараш два гола в противниковата врата в рамките на една-две минути. В случая с камерунеца Присо от „Герена” опитаха за замажат дипломатично издънката си, че всъщност те много, много не са го искали, ама ей така, насила сякаш този играч им бил една от основните трансферни цели миналото лято. Поне по подобен начин трябва да преведем последното изказване на Гонзо по темата. Всъщност, синият директор няма и какво друго да каже. Ясно е, че когато на теб два пъти са отказали, а от раз врагът го взима, това ще приказваш. Няма да ставаш за смях, твърдейки че сърцето ти кърви от мъка. Въпреки, че далеч по-правилното може би бе Гонзо просто да отклони темата, вместо да ни обяснява под сурдинка какво дърво са си купили на „Армията” и как се кръсти по десет пъти на ден, че в Левски са се отървали от камерунеца. Може би след известен период от „Герена” категорично ще отричат, че някога Иво Тонев е бил път до Бургас напразно. И никога, ама никога не са искали Абел Анисе. Приемаме за нормално това отричане, то е част от играта. „Не съжалявам, че навремето избрах ЦСКА пред Левски” – заяви наскоро в интервю пред „Тема спорт” Коста Янев. Преди няколко години той, Иван Стоянов и Костадин Стоянов бяха в първата половина на листчето с желани попълнения на Левски. В крайна сметка станаха част от далеч по-помпозна четворна сделка и заедно със Здравко Чавдаров напуснаха Сливен в посока Борисовата градина. Ровейки се из архивите от лятото на 2009 година си припомняме интересни публикации, от които става ясно, че Йордан Лечков е поискал шестцифрена сума в евро поотделно за двамата съфамилници. Това е отказало Батков от трансферите им на „Герена”. От Левски са пробвали и бартер на играчи, но и този опит е завършил с провал. Подробностите сочат, че Иван Стоянов например е бил сочен за заместник на Зе Соареш. Съдбата обаче бе решила друго. В първото си участие във вечното дерби, само няколко седмици по-късно именно племенникът на Лечков и Костадин Стоянов донесоха победата за ЦСКА с 2:0. А те можеха да са в Левски…
Емблематичен е примера и с друг футболист – Станислав Костов. В началото на 2011 година се появиха множество публикации, как той е договорен с Левски. Изпълнителният директор на Пирин Емил Наков даваше интервюта, как съжалява, но не може да спре развитието на младока. Някак си обаче си личеше, че Наков много, много не тъгува, че Станислав е избрал точно Левски. Появи се информация дори за договорена заплата – скромна като за начало от 3 000 лева, а договорът трябваше да бъде за срок от три години. Само четири дни по-късно Станислав Костов проведе първа тренировка с ЦСКА и остана в този отбор. „Ако толкова съм искал Костов, щяхме да го вземем” – заяви тогава Гонзо. Позната история. Самият спортен директор разкри тогава, че е била изпратена оферта от 180 000 лева, но в крайна сметка орлето прелетя на Армията без пари.
Двете почетни попадение от последните няколко години за Левски идват от два случая. Там някъде, малко след мини-сагата с Костов, ЦСКА уж беше уредил друг талант- Тодоро Христов от Берое. Нещо не се получи, играча напразно би път до София, а през лятото вече наметна синьото шалче. Поне никой от ЦСКА никога не е отричал, че от клуба са искали да привлекат Христов. Вторият случай бе преди началото на първенството, когато от ЦСКА по-скоро намекнаха, без някакви по-сериозни акции, че желаят Иван Цветков. Дългогодишният легионер призна, че финансово офертата от ЦСКА е била по-изгодна, но той от малък си е левскарче, кинти не му трябват и това е било решаващо в избора му.
И така, вероятно има още някой случай в полза на ЦСКА, за който информацията не е излязла наяве и който не позволява резултата да набъбне до 7:2. Поне тук. Но целият зимен трансферен прозорец тепърва стои широко отворен. Като цяло тази статистика е алогична, тъй като точно Левски има превес и във вътрешен и в международен план в последните 10-15 години. Но в днешно време парата е над цар и господар. Тя е определяща. И въпреки поизоставането, ЦСКА продължава да е по-добре продаващия клуб. Последният случай с Янис Зику е типичен пример. Три месеца лекичко, цък, хоп и при големите пари. Откритият въпрос тук е – кога ЦСКА освен пари, ще започне да печели и повече отличия с това, че далеч по-често подлива вода на сините и се преборва за техни трансферни цели? Защото тогава ще бъде още по-интересно какви ще са изказванията от „Герена”.