Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Арда Кърджали Черно море Славия Берое ФК ЦСКА 1948 Сф Ботев Враца Монтана Ботев Пловдив Етър Царско село Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой ЦСКА бе тотално неподготвен за сблъсъка в Разград

ЦСКА бе тотално неподготвен за сблъсъка в Разград

01-03-2021 Георги ВАСИЛЕВ-ГОЧЕТО

Лудогорец спечели по категоричен начин дербито с ЦСКА, въпреки че резултатът бе само 1:0. Две мнения по въпроса не може да има. Домакините победиха с много разумна и тактически правилна игра. Толкова целеустремен и конкретизиран в действията си Лудогорец не сме виждали от доста време. Тимът бе много организиран, действаше подредено и правилно. Обикновено този отбор не се съобразява с противника, защото има много класни и качествени изпълнителни. Но този път не беше така – всичко бе подчинено на онова, което ЦСА може да предложи. Затова и видяхме разградчани в роля, която в родното първенство не сме свикнали – да са се затворили и да разчитат на контраатаки, както беше през второто полувреме. През първото полувреме Лудогорец бе много силен, играеше свежо, създаваше положения. През втората част подчини действията си на мисълта да не допусне гол, но в последните десетина минути създаде нови 2 чисти положения, докато ЦСКА нямаше и половин ситуация през целия мач. В Лудогорец личеше

конкретната идея и
тактическа мисъл,

докато при армейците въобще не видяхме това нещо. А трябваше, защото разградчани съвсем не са отбор без проблеми. Централната двойка защитници, в лицето на Вердон и Са не са това, което трябва да има такъв тим. Затова и целият отбор действаше компактно в защитен план, за да преодолее тази слабост. Но да наблегнем на първата част, когато Недялков и Десподов, подпомагани от Кешерю, правеха каквото си искат. Дори не им трябваше Каули, който в един момент сякаш отсъстваше.
Всичко при Лудогорец бе дисциплинирана и организирана игра, подчинена на спечелването на мача.
Какво видяхме от ЦСКА? Нищо. Тимът подходи със самочувствие, но… Прекаленото говорене за този мач бе направило тимът пренапрегнат, затова и неточностите изобилстваха. ЦСКА бе тотално неподготвен за мача. Това лъсна през първото полувреме, когато така и не бе намерен отговор на действията на Недялков и Десподов. ЦСКА пробваше да атакува по десния фланг, отваряше се и даваше възможност да бъде

разпилян
с бързи
нападения.

Забележете, че Лудогорец не разчиташе на продължителни атаки, а на светкавично използване на пространствата. Армейците така и не прекъснаха връзката между Недялков и Десподов, затова и Гълъбов изглеждаше прекалено затормозен и бъркаше. Той не получаваше нужната помощ от Синклеър, който през есента бе взет за нападател… През второто полувреме бяха предприети някакви мерки, но вече беше късно.
ЦСКА бе беззъб в нападение. Отборът бе свикнал да играе по един начин с Али Соу, но сега него го няма и е необходимо да се пренастройва. Нормално е това да се преболедува. Жорди Кайседо успя да вкара срещу Черно море, но тепърва ще му трябва време за адаптация. Все пак не си взел Роналдо, който веднага да започне да решава двубоите. Атаките на ЦСКА не бяха остри и опасни, не миришеше на гол от тях. Действията бяха обходни, а не креативни. Георги Йомов? Критикуван е, но какво може да се очаква от него – да е водеща фигура или лидер? Не, той не е готов за тази роля. Движи се, иска топката, играе – кога успешно, кога не, но той не е човекът, който да дърпа тима напред и да се акцентира върху него. Да кажеш, че той действа слабо и отборът страда. Няма такова нещо. Той може да блесне, но покрай човек, който се нагърбва с развиването на атаките, който води битката и завършва нападенията. Чак тогава може да изпъкнат такива като Йомов.
В Разград ЦСКА страдаше и от липсата на пробиви на Мазику. Действията на фланговия играч

бяха парирани

много навреме – както от десния бек Икоко, така и с поставянето дълбоко на бързото крило Текпетей, за когото постоянно трябваше да внимава. Затова и играта на Мазику бе ограничена. Имаше тотално тактическо надиграване от страна на Лудогорец. Те бяха по-подготвеният отбор. И докато домакините имаха написана домашна работа, то ЦСКА пропусна доста важни връзки като тази между Недялков и Десподов.
Въпреки това не бива да се правят генерални изводи за Бруно Акрапович. Той е човек със самочувствие, който разбира играта. И той е недоволен. В ЦСКА имаше прекалено необективен и необоснован оптимизъм – така се тръгна за този двубой и се стигна до провал. Нагласата се различаваше тотално с реалността.
Лудогорец направи силен мач – нямаше колебания, не допускаше да има силни и слаби моменти, а държеше ниво. На ЦСКА това му липсваше. Ако разградчани запазят това постоянство, няма кой да ги спре. Те се връщат към нещата, които правеха добре – начин на изнасяне на топката, организация на играта, скорост в атака. Имат проблеми и Локо Пловдив им ги показа, но работят да ги поправят. На ЦСКА не му остава нищо друго, освен да чака грешка на съперника. И същевременно да работи по атаката си – по организирането и завършването на нападенията. Нещата трябва да тръгват от дълбочина, защото отборите се научиха как да действат дефанзивно срещу тях. А когато се ограничат Мазику и Тиаго, отборът не е същият. Който съперник стори това, си е свършил наполовина работата. Това се видя ясно в Разград.