ЦСКА: търси се стотният чужденец

95 легионери вкараха 284 гола за червените в А група, 61 сини – 209 попадения


10 март 1991 г. Пред 10 000 зрители тогавашният лидер в класирането Славия и ЦСКА са на път да спукат топката и накрая завършват 0:0. Този ден обаче ще остане в историята на червения клуб като първия от ново летоброене. В стартовия състав на армейците се появява чернокож дефанзивен халф от Колумбия, играл с успех броени месеци по-рано на световното първенство в Италия. Южноамериканецът Бернардо Редин с право може да се гордее с факта, че е първият чужденец, облякъл фланелката на най-титулувания български клуб, а дебютът му продължава точно 65 минути. Осем по-късно в игра влиза и неговият сънародник, централният нападател Карлос Пимиенто.
Първите лястовички на армейската пролет (или по-скоро мартенички, защото се появиха най-неочаквано на „Българска армия” точно на Баба Марта) бързо отлетяха след един полусезон, в който ЦСКА не стигна до дежурната си титла. Те обаче бяха предвестник на истинско стълпотворение от иностранци. Редин пък стана и първият чужденец, отбелязал гол във вратата на Левски. И то какъв – спаси ЦСКА от загуба в предпоследната минута на дербито, завършило 1:1 на 5 май 1991 г.
Две десетилетия по-късно чуждестранният легион, играл за ЦСКА в А група, наброява вече 95 имена от цели 36 държави. Прииждат и още – първият уругваец в червено Карлос Диого, камерунецът Додинг Присо и (евентуално) първият мадагаскарец Анисе Абел и първият перуанец Ренато Сапата. Търси се стотният - с очакваните попълнения от италианския Удинезе юбилейното събитие обезателно ще се случи още през пролетта.
В това отношение някогашният тим на Българската армия изпревари с две години и половина своя вечен съперник. В Левски привлякоха за първи път чужденци за сезон 1993/94 г. – румънският нападател Петре Григораш, украинският вратар Олег Моргун и египетския халф Магди Толба, въпреки че дълго преди създаването на А група в Отбора на народа имаше традиция да играят чужденци като чеха Карел Буркерт, руснака Михаил Борисов, белгиеца Андре Бринг или унгареца Ерньо Вайнбергер. Тримата нови на „Герена” не се задържаха дълго – за следващия сезон в клуба остана само Моргун. Но пък изигра само един шампионатен мач на вратата на Левски, и после сините пасуваха три поредни сезона преди с парите на Чорни да бъдат напазарувани мнозина кандидати за славата с чуждестранни паспорти.
Историческото изоставане на синия клуб от своя антипод така и не е наваксано досега. Сините са използвали общо 61 легионери от 27 държави. 34-ма от тях успяха да вкарат поне един гол със синия екип, в отсрещния лагер същото успяха да сторят 54-ма. Червените имат и преимущество в общия брой на попаденията в А група, реализирани от чужденци – 284, докато за Левски те са 209.
Сините обаче се гордеят с голова машина, която логично не успяха да задържат дълго. За 24 шампионатни мача Гара Дембеле сам вкара повече попадения от цели 4 елитни клуба (и колкото всички от Видима-Раковски) – 26. За половин сезон сега румънецът Янис Зику постигна за ЦСКА точно половината на неговите – 13, но няма да има възможността да се пробва да го настигне. Най-изкусният стрелец в червено остава друг румънец – Флорентин Петре – 22 гола, но натрупани в 58 срещи за първенство.
Левски печели своеобразният мач и в сравнението на чужденците с най-много мачове за грандовете. Бразилският ляв бек Лусио Вагнер има 118 мача в синьо срещу 110-те двубоя за ЦСКА на сенегалеца Ибрахима Гай. В челните десетки на двата клуба синята е с далеч по-голяма плътност – има още един „стотник” - Дарко Тасевски, а Топ 10 при тима от „Герена” се затваря на 53 двубоя срещу само 41 при червените. Изводът се налага – ЦСКА привлича повече чужденци, а Левски успява да използва своите далеч по-дълго. В добавка синята приказка в Европа при Мъри и Наско бе написана с дейното участие на незаменими елементи от чужбина като Седрик Бардон, Игор Томашич, Лусио Вагнер и Ричард Еромоигбе. И обратното – когато през паузата на сезон 2005/06 г. ЦСКА продаде сръбският вратар Деян Максич заедно със защитниците Ибрахима Гай и Радослав Забавник, червените се сринаха и пропиляха седемточковия си аванс пред вечния съперник.
Трикратният шампион с Левски Лусио Вагнер е истински дълголетник сред колегите си. Той служи вярно на сините точно 6 сезона и половина без прекъсване – от 2003/04 до есента на 2009 г, но след поредица от травми и колеблива форма стана излишен. Дарко Тасевски може да го стигне – в момента играе петия си сезон в синьо. Четири първенства и половина стълб в отбраната на армейците пък бе Ибрахима Гай.
Двата полюса в родния футбол показват удивително еднакъв вкус - залагат на бразилското и сръбското. 15 червени „кариоки” и 7 сини правят от южноамериканците най-многочислената колония. С малко им отстъпват представителите на западната ни съседка – 13 в червено и 7 в синьо. Естествено има и разлики - още през 1993/94 г. ЦСКА разигра македонската карта с Бобан Бабунски, Люпчо Марковски и Саша Чирич (първият чужденец с хеттрик за ЦСКА в историята), после продължи с Илия Найдоски, Ристе Милосавов, Артим Шакири, Роберт Петров и Игор Митрески. За всички тези години Левски привлече само един техен сънародник, но какъв – Дарко Тасевски. На африканския фронт сините се доверяват главно на нигерийци – цели 7 (Екундайо Джайеоба, Ричард Еромоигбе, Омониго Темиле, Гарба Лавал, Джъстис Кристофър, Емануел Баба и Дениран Ортега) срещу двама в ЦСКА (Шалозе Удоджи и Кевин Амунике). Азия определено е бяло петно в трасферните мераци на грандовете, които още не са открили в Далечния Изток своите Джи Сунг Парк и Юто Нагатомо.
И сега ЦСКА предпочита чуждестранен страж на вратата си – Райс Мболи, а така бе често през годините. Като нямаше друг, традицията започна с Евген Немодрук през 1999/2000 г. и укрепна с Драган Жилич, Ненад Лукич, Евгени Хмарук, Оливер Ковачевич, Деян Максич и Даниел Беконо. През годините Левски разполагаше с вратари като Димитър Иванков и Георги Петков и логично не потърси чужда стока след неуспешния опит с Олег Моргун (с изключение на словака Даниел Киш сезон 2008/2009, който бе взет за резерва и изкара само 6 месеца в клуба).
2007/08 г. е сезонът, в който двата клуба са използвали сумарно най-много чужденци – 24 (всеки от тях по 12). Сегашното първенство също може да се доближи до рекорда, защото само за един полусезон екипите на двата тима облякоха 15 легионери – 8 за ЦСКА и 7 за Левски.
Някои от иностранците започнаха да учат думите на „Мила Родино”, защото с изявите си за грандовете станаха... български национали. Примерът на сърбина Предраг Пажин от периода 2000-2004 г. бе последван от бразилците Лусио Вагнер, Тиаго Силва и Маркос Маркиньос. Тук резултатът е равен – 2:2.
„Юдите” с чужди паспорти в историята на противоборствато на двата гранда са само двама, като медийният шум около преминаванията им от едната страна на барикадата на другата бе далеч по-голям от реалната полза от тях. През сезон 1998/99 г. украинският бранител Игор Харковченко изигра първо 3 мача за Левски в А група (плюс един в евротурнирите), преди да облече само за две срещи червения екип (но един от тях срещу сините). През есента на 2008 г. португалският полузащитник Фелипе Да Коша се появи 5 пъти с фланелката на армейците (и не вкара нито един гол), преди през пролетта да бъде примамен от врага и да стане шампион с него. Приносът му за титлата обаче бе твърде мижав – 8 мача без попадение и 23 минути като резерва срещу бившия си клуб.