Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Христо Янев: В по-добра форма съм от някои играчи на ЦСКА

Христо Янев: В по-добра форма съм от някои играчи на ЦСКА

15-06-2020 Тема спорт

Бившият играч и треньор на ЦСКА Христо Янев бе гост в предаването „При Тото” на популярния изпълнител Йонислав Йотов-Тото от група „Скандау”. Разговорът продължи час и половина, а Янев разказа редица интересни истории около кариерата си във футбола. За последно той бе скаут на армейците, но в момента търси развитие като треньор и паралелно работи по изграждането на център за деца от спектъра на аутизма. Водещият Йотов пък е играл като юноша за Левски и Славия.

Ицо, как започна да се занимаваш с футбол?
- По стъпките на баща ми (Ангел). Той беше играч на професионално ниво, даже има победа срещу Ювентус (б.р. - с Берое за КНК - 1:0 на 24 октомври 1979 г.). Отивах с него на тренировките му и се запалих по футбола. Впоследствие Тодор Янчев и съпругата му са ми помагали много и са ме напътствали, посочвали са ми грешките...
Живял си в общежитие за много кратко, след като преминаваш от Розова долина в Берое...
- Да, но първо

кандидатствах за
механотехникума

в Казанлък след 8-и клас. Имаше 400 кандидати, това беше едно от най-добрите училища. Скъсаха 360 човека, но за мое голямо изумление аз бях един от приетите. Предпочетох обаче да отида в спортното училище в Стара Загора, защото смятах, че по този път имам по-голям шанс да се развия. Не съжалявам, но нараних много майка си, защото тя искаше да се развия и като личност. Но в крайна сметка по някакъв начин успях във футбола.
Майка ти е преподавател...
- Да, по български, литература, френски...
И как й съобщи за Спортното?
- Просто й казах, че съм избрал друг път и ще последвам стъпките на баща си.
А баща ти как реагира?
- Каза: „Аз ще те закарам и си опичай акъла, за да не съжаляваме”.
И в 8-и клас отиваш да живееш в общежитието на Спортното. Вярно ли е, че в стаята ти са влизали плувкини?
- Не само че са влизали, но съм ял и шамари от плувкини (смее се). За моя голяма изненада обаче имах приятели борци, които ме пазеха.
Но ти не оставаш в общежитието...
- Начинът на живот там не ми позволяваше да се съсредоточа върху футбола. Никога не съм обичал да пия и да купонясвам, исках да си лягам рано, да спазвам режим. В крайна сметка родителите ми взеха квартира в Стара Загора.
Какво е усещането да играеш във вечното дерби?
- Ако победиш, е огромно удоволствие, особено ако вкараш гол. Но при загуба нямаш самочувствие да се погледнеш в огледалото. За капак и треньорът ти изнася реч, все едно не осъзнаваш, че си загубил. А феновете, както са те носили на ръце, след загуба те заравят два метра под земята и минават с валяк отгоре ти. Но от дете съм мечтал за това - как вкарвам в някой голям мач и ставам част от историята.
А каква беше подготовката за мач с Левски?
- О, беше много просто.

Не исках да попадам
в полезрението на
Гошо Марков

на Илиян Стоянов, на Топузаков, на Легендата Бисер Иванов... Те имаха брутални влизания. Но тогава емоцията беше различна, защото беше по-трудно. Мъжки футбол, скандали в тунела... Ти на Гошо Марков му подаваш ръка преди мача, той те удря... Има психоатаки и така нататък. След мача обаче еди-кой си от Левски ти се обажда и те пита: „Пич, добре ли си”. Как може да съм добре, тя костта ми е отишла по дяволите... Обаче го приемаш. Трябва да правиш разлика на терена и извън терена. В Литекс се събрахме с Пламен Николов, който първоначално стоеше и ме гледаше, и ми вика: „Леле, колко съм те псувал по мачовете”. Но пък си изградихме добри отношения с него. Не знаеш къде ще те хвърли животът.
Какво си спомняш от мачовете с Леверкузен (б.р. - ЦСКА елиминира немците за Купата на УЕФА с две победи по 1:0)?
- Аз и Велизар тогава два месеца не бяхме тренирали. Миодраг Йешич обаче ни викна и каза: „Не ме интересува, вие трябва да играете,

изберете си кой
ще е нападател
и кой зад него

И Велизар каза: „Ицо да е централен нападател, аз ще съм зад него”. В онази година (2005-а) и ние, и Левски и Литекс се класирахме за групите в Европа. Българските отбори създаваха качествен продукт. Това пак може да се върне, но кога...
Разкажи ни и за мачовете с Ливърпул (б.р. - пак през 2005-а)?
- Аз съм фен на Ливърпул, така че това е най-щастливият и най-тъжният ми момент в живота. Научих за жребия в Шесто районно. Тогава ме разпитваха, след като ме бяха пребили. След мача с Тирана се прибирах вкъщи и ме причакаха пред блока - в един тунел, бяха трима или четирима и ме сгазиха. Направо ме претрепаха. Качих се някак в колата и отидох до „Пирогов“. Въпреки това играх във финала за Суперкупата с Левски, вкарах гол и изпуснах дузпа. Та жребия го научих в районното. Бях с разпитващия полицай и по радиото казват: „Ливърпул”. Аз съм целият бинтован, но започвам да се радвам. Играхме с тях тук (1:3), но скъсах мускул и сухожилие - около 13 сантиметра, и пропуснах реванша на „Анфилд” (1:0 за ЦСКА). Затова и преди Леверкузен не бях тренирал. Но беше страхотно, все пак Ливърпул беше актуалният носител на ШЛ. Същото ми се случи преди това и с Милан през 2001-а - и двата отбора бяха актуални европейски шампиони.
Какво е да те гони Гатузо?
- Мотивация - да бягаш, за да не попаднеш в месомелачката.
А срещу Джерард и Ливърпул?
- Сбъдната мечта. Сигурно бях в най-добрата си форма, но точно тогава се контузих. Разликата между нас и водещите отбори в Европа не беше толкова голяма. И какво стана - елиминирахме финалиста за КЕШ Леверкузен, бяхме почти равностойни на носителя на КЕШ Ливърпул, а с Милан свириха

две измислени засади
на Манчев, иначе
ги носеше на гръб

и тичаше с тях. Бяхме много добър отбор тогава, с Любо Пенев, с Мето Деянов, отстранихме Шахтьор Донецк...
А защо не влезеш да играеш в ЦСКА...
- Ако мога да се запиша - бих (смее се). Като гледам, съм в по-добра форма от някои играчи. И Манчев също може да влезе да играе сега и ще е по-бърз от поне трима-четирима в отбора. Две светкавици съм виждал - Марто Петров и Манчев. Имах треньори, дето ми викаха: „Подай на един от двамата и им заходи”. Това е все едно на Цариградско да ме накарат да дам топката на някой моторист и да ми кажат: „Настигни го”.
Бил си отвлечен, за да отидеш в Олимпик Тетевен...
- Така подписах де факто.
Как така си бил отвлечен на 17?
- Ако не го наричаме по този начин, ще го разкажа (смее се). Разхождах се по улиците в Стара Загора и

най-учтиво четирима
човека ме настигнаха

помолиха ме да вляза в едно такси - двама ме бяха хванали за ръцете, двама за краката, и ме закараха, където трябва. Но такива бяха времената. Президентът на Олимпик Станислав Танев така искаше да покаже, че държи на мен. Всъщност аз съм му много благодарен, защото успях да се развия като футболист, иначе някои неща можеше и да не се случат. По този начин стигнах до върховете на футбола. Станислав Танев каза, че ми става баща: „Ще се грижа за тебе, ще те отгледам, ще ти дам шанс да си развиеш качествата”. Той и жена му винаги са ме напътствали и благодарение на него подписах с ЦСКА. Иначе с ЦСКА подписах, без да гледам условията по договора. После съжалих, защото беше за без пари, но...
Ти си подписал с ЦСКА, но след това им вкарваш с Берое...
- Да, тайно подписах с ЦСКА след лагер с младежкия национален отбор. Върнах се в Стара Загора, никой не знаеше. Тогава ЦСКА и Левски се бореха да станат шампиони. ЦСКА ни водеше с 1:0 (б.р. - на 27 май 2000 г.), но ни дадоха дузпа към края на мача. Всички се озъртат, никой не иска да бие. И аз си викам: „Що пък да не вкарам на ЦСКА, да си ми остане”. И на 19 години им вкарах.

В тунела беше страшно -
Емо Костадинов
върху главата ми

Галин Иванов, Мето Деянов... После отидох в ЦСКА и първите три месеца се събличах в бунгалата. Един слънчев ден обаче Мето Деянов дойде и каза: „Пич, стига сме се излагали, ела в съблекалнята, ти си част от отбора”. Той беше истински лидер. Най-техничният, с когото съм играл в живота си и един от най-техничните, които съм гледал въобще по телевизията. Можеше да прави каквото си иска. Той беше истински лидер, заедно с Емо Кременлиев, Галин Иванов, после Любо Пенев, Коце Видолов... Направо не можете да си представите. Характер до характера.
Как оцеля? Какво си спомняш от първата тренировка?
- Звъннах на баща си и му казах да дойде да ме вземе. Бяхме 40 човека на първата тренировка. Но Енрико Катуци започна да залага много на мен. Играехме много красив футбол.
Каква беше разликата между България и френския Гренобъл, където отиваш след ЦСКА?
- Играеше се с 15 километра по-бързо (смее се). Имах 4 дни медицински изследвания, преди да подпиша. На единия ден костите, на втория мускулите, на третия дадох 8 епруветки кръв, а на четвъртия - на психолог. Едва след това подписваш. Попаднах на страхотен треньор - Ивон Пуликен. Държеше се с мен, както никой друг не го е правил. Във Франция следят много внимателно как се отнасяш към останалите. Имах интересен случай с Франк Джа Джедже през 2007-а. Приеха България в Европейския съюз и той ми казва: „Добре дошъл в Европа”. А аз му викам: „Пич, ние когато сме били в Европа, ти си бил още по дърветата”. Обаче той отишъл и се оплакал на треньора. След заниманието ме викат в офиса, обясняват ми, че е расизъм. Аз нямах идея, просто се шегувах... Оттам се извиних на Джа Джедже, глобиха ме, купих обяд на целия отбор - 20 пици. Във Франция на първо място е уважението към другите.