Херо си е Херо! Огромен!

Той е институция, явление, марка. А Левски – всеки път едно и също нищо

Колкото и да се опита да се абстрахира човек от личната човешка драма на един от участниците в мача Черноморец – Левски, няма как да успее. Има неща, които не са като другите, има хора, които не са част от сивата маса, има и футболни треньори, които са със статут на явления и са призвани да ръсят акъл и да пишат учебници. Повече жокери не са необходими. Става дума за Димитър Димитров.
Този специалист не спира да ни убеждава в сентенцията, че в спорта има способни и неспособни. Изключенията, при които случайностите са се появили за малко, заблудили са някого и са си отишли, са в реда на нещата. Който се опира на тях, си е за негова сметка и си бере изгнилите плодове на заблудата.
При Херо случайности няма. Десетина минути преди края на първото полувреме обявих на всеослушание, че ако Левски иска да спечели мача в Бургас, трябва задължително до почивката да вкара гол.
Петнайсетината минути между двете части от по 45 минути винаги са добре дошли за треньорите, които разбират играта и, общо взето, са изгубено време за тези, които не я разбират. Кратко и ясно. За недобрите наставници е еднакво полезно в съблекалнята да решават лесно сканди или да дават указания, като отражението върху отбора е едно и също и в двата случая.
И ето, че снощи добрият треньор си даде правилните указания, а недобрият треньор трябваше да подсмърча след мача с оправдания от рода на късмета, себераздаването и бла-бла в този познат за Георги Иванов стил.
И така: Отборът на по-добрия треньор победи. Левски се държа прилично в много голяма част от мача. Сините дори започнаха много нахакано с едно от основните оръжия на Черноморец – преса в половината на противника и контрол на топката в средата на терена.
Домакините може би не очакваха такова нахално начало от съперника си, но именно тук излиза ролята на треньора, да каже това-онова, да ги поразмести тук-там. При заученото положение на прекия свободен удар пред вратата на Левски, когато защитата на сините бе матирана, но бе отсъдена засада, се видя кой отбор се води от добър треньор и кой – не. В съвременния футбол при изравнени сили подобни заучени положения са от изключителна важност, но това може да бъде оценено само от тези, които разбират играта.
Тази пущина футболът трудно може да бъде излъгана. Когато се опитваш да измамиш или изклатиш съперника, понякога успяваш, но това са пирови успехи. А когато веруюто ти е да градиш отбор и да се надиграваш с който и да е съперник, ти винаги печелиш. Дори и да губиш три точки, ако се развиваш правилно, това е успех. Ето това не могат да разберат голям процент от българските треньори. Мач за мач и седмица за седмица, това е тяхната философия.
Димитър Димитров не е от тях. Той е институция, явление, марка. Вчера Херо изнесе поредната си лекция на тема правилен футбол. Това словосъчетание, което е откровено подценявано от много специалисти и такива в кавички, бе в основата не само на вчерашната победа на Черноморец над Левски. Този стил на Димитър Димитров винаги е успявал, футболните естети всеки път са разпознавали отборите, водени от Херо, защото той винаги е правил така, че неговата продукция да бъде наслада за окото, да привлича и безпристрастните любители на футбола на стадиона и пред малкия екран.
След мача той прекоси терена на стадион „Лазур” в Бургас, потупа се по сърцето и едва спря сълзите си. Всички скандираха името му и му пожелаха успех в другия, най-важния мач. И въпреки тези необикновена обстановка той намери сили да говори за футбол. Защото футболът е в неговата кръв и плът, той целият е футбол.
Херо си е Херо! Огромен! Неподправен, истински, искрен и откровен. Ако не беше говорил за футбол, това нямаше да е той, нали? Всички се молим това да не е последният му мач като треньор. Тази игра има нужда от хора и треньори като него!
За Левски какво? Всеки път едно и също нищо. Навън едно лице, вкъщи - друго лице. Двуликият Левски! Стига де, измислете нещо друго.
Така има опасност хората на „Герена” да си повярват, че правят футбол. Не, те се бъзикат с футбола, бъзикат се с публиката и накрая няма как и футболът да не се подиграва с Левски.