Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

22-01-2025 Хазартната кутия на Пандора

Хазартната кутия на Пандора

22-01-2025 Жаклин МИХАЙЛОВ

В България всеки разбира от футбол и някои други пикантни неща, а сега към тях ще се прибави материята хазарт. Дори вече се пръкнаха ефектни заглавия от рода на "Световната лотарийна война". Обществото се сдоби с глад за информация по темата, след като преди това сякаш бе заспало сладък сън. Българският народ търкаше талончета и чакаше щастието да се появи от някоя изтрита буква или цифра. Под благовиден предлог сега това единствено останало удоволствие на болшинството българи може да бъде отнето.
Да се обясни какво представлява хазартът е интересно и поучително. Възниква обаче въпросът дали дисертациите и научните трудове по въпроса интересуват тези, които си купуват и търкат талоните. Някой ще поиска ли тяхното мнение. Че хазартът е жесток порок, е ясно и без много обяснения. Но отговорността да го практикуващ е лично индивидуална и е спорно дали властта в държавата може да се намеси успешно. При това загрижеността изглежда доста лицемерна. Защото смяната на адреса от частен на държавен с нищо няма да помогне на зависимите да оздравеят. А приказките, че така щяло да има повече пари за спорт, са за наивници. Частните хазартни компании в последното десетилетие са основните донори на футбола у нас. И това се вижда много добре визуално - рекламите извират буквално отвсякъде.
Върви се по много тънък лед и той рано или късно ще се пропука. Дори при социализма имаше настроения против тотализатора и лотарията със сериозния аргумент, че те дават възможност да се печелят нетрудови доходи. Моят командир на батарея например ми изнесе някога едночасова беседа как той се труди цял живот като кон, а някой с шест числа си оправя живота веднага. Но тогава следва непоклатимият и необорим аргумент - никой не те кара насила. Природата е създала така човека, че болшинството индивиди нямат влечение да печелят от хазарт. Тези хора разчитат на способностите си да печелят пари от своите трудови навици. Има и преходна група, която иска да печели от хазарт, но още първата загуба ги отказва, защото не могат да я понесат. И остават онези, които могат да губят. Те са естественият ресурс на хазарта. Съдът е скачен, докато има хора, които понасят загубите и не се отказват, ще има оператор, който да ги обслужи. Дали ще бъде държавен или частен, на практика няма никакво значение.
Личното ми мнение е, че битката за душите на хазартно зависимите е предварително загубена. Те ще намерят начин да преодолеят всички ограничения, за да се отдадат на сладостното очакване. То е по-силно от тяхната воля. Аргументите за забраната много лесно могат да бъдат оборени от аргументите за свободния избор. Цялата дискусия е безсмислена изначално. Горчивата истина е, че всички приходи, които биха влезли в държавата във вид на данъци, акцизи и лицензи, не могат да покрият и една десета от бъдещите й разходи за лечение на последиците от зависимостта. Защото те наистина са жестоки, не само за зависимото лице, но и за неговите близки.
Единственото хубаво нещо в цялата история е, че кутията на Пандора е отворена. Всеки може да надникне в нея и да види последствията. Абсолютно вярно е, че пенсиите се превръщат в талони. Абсолютно вярно е, че се теглят бързи кредити за талони. Абсолютно вярно е, че по хазартния водопровод част от взетото от зависимите отива във футболен клуб Левски. И в другите футболни клубове също! Констатациите обаче не водят до решение. Ограничителните режими не са решили нито един проблем със зависимости. Няма панацея, историята на човечеството е доказала, че има нерешими проблеми. Хазартът е само един от тях.