Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

15-08-2019 Финал под сянката на Чернобил

Финал под сянката на Чернобил

15-08-2019 Никола СТЕФАНОВ

В КНК през 1985/86 не участва български представител заради разформироването на грандовете ЦСКА и Левски, които през пролетта на 1985-а изиграват прословутия скандален финал за Купата на НРБ. Англия също остава без отбор в Европа, при това за по-дълъг период от време. Причината е трагедията на стадион "Хейзел" в Брюксел, след която всички тимове от тази държава са изхвърлени от участие на международната сцена за срок от 5 години.
Сезонът минава под знака на съветското страшилище Динамо Киев. Тимът на Валери Лобановски печели КНК за втори път в историята си, след като го прави и през 1975 година под ръководството на същия треньор. Големите звезди в състава са Игор Беланов, Олег Блохин и Александър Заваров, които бележат по 5 гола за Динамо по пътя към трофея. Още по 3 добавят Иван Яремчук и Вадим Йевтушенко.

Маршът на киевчани

към финала е опустошителен - 5:3 общ резултат срещу Утрехт, 5:2 срещу Университатя Крайова, 9:2 срещу финалиста от 1985 г. Рапид Виена и 4:1 срещу Дукла Прага.
В същото време Атлетико на Луис Арагонес отстранява трудно Селтик с 3:2 общ резултат, елиминирайки после Бангор Сити, Цървена звезда и Байер Юрдинген. Дюшекчиите се отправят към финала в Лион с фалшиво чувство за сигурност. Те са разтресени още от първия съдийски сигнал. Публика от 50 000 зрители на "Жерлан" наблюдава как съветският отбор заплашва да отбележи при всяка своя атака. Необходими са само пет минути на Заваров да вкара първото попадение покрай аржентинския национален вратар Убалдо Фильол. На Атлетико трябва да се признае, че някак успява да отложи оскърбителната загуба до последните пет минути на мача, когато Блохин и Вадим Йевтушенко оформят крайното 3:0. Класическа поезия за Динамо Киев!
Финалът за КНК се играе на 2 май 1986 г., което е само седмица след аварията в Чернобил. По това време сянката на радиоактивна опасност плаши цяла Европа. Любопитното е, че играчите на Динамо разбират за инцидента чак след пристигането си на френска територия. Потвърждава го и халфът Василий Рац: "В дните около аварията имахме мач със Спартак Москва. Никой не знаеше, че нещо се е случило в Чернобил. Дори не отмениха манифестацията за 1 май в Киев и колоездачния Пробег на мира. Едва във Франция научихме за трагедията. Треньорът Валери Лобановски ни забрани да говорим с чуждестранните медии, тъй като щяха да ни питат за Чернобил и да ни разсейват преди финала. Когато се върнахме в Киев, дойдоха хора в жилищата на всички играчи и мереха нивото на радиацията".
Трябва да се отбележи, че от всички 13 футболисти, които играят за Динамо в Лион, цели 12

отиват на световното

в Мексико през 1986-а като част от СССР. Единственият отсъстващ е Балтача, който получава контузия и остава извън сметките на Валери Лобановски, който е и треньор на киевското Динамо. На световното Съветският съюз отпада на осминафиналите, след като губи от Белгия с 3:4 след дузпи.
В същото време Атлетико разполага с двама национали на Испания - това са Реньонес и Кике Сетиен. За дюшекчиите играе и уругвайският представител Хорхе да Силва, който също участва на мондиала в Мексико. Вратарят Фильол пък е световен шампион с Аржентина от 1978 г., но този път остава извън плановете на Карлос Билардо.
След края на финала за КНК в Лион медиите са във възторг от играта на Динамо. Чуват се определения като "киевски експрес" и "отборът чудо". Същата година Игор Беланов печели "Златната топка" за най-добър футболист в Европа, но в интервю пред Христо Стоичков героят не пропуска да отчете приноса на своите съотборници: "Много обичам да напомням, че всичко сме направили и постигнали заедно. Никога не съм казвал, че това е моя лична награда. Знаех прекрасно, че признанието е за целия колектив. Даже бях готов да дам по едно парченце на всеки от отбора, защото при нас имаше едно по-старо поколение - Блохин, Бесонов и Дамяненко, които носеха Динамо на раменете си. Аз заиграх благодарение на тях. Много искам да кажа няколко думи и за Валери Василиевич Лобановски. Такъв треньор като него все още не съм виждал. Разбира се, говоря за Източна Европа. Този човек често не се прибираше вкъщи. Постоянно работеше и си записваше нещо. В средната линия трябваше да се намери равновесие между така наречените "убийци", които разбиват играта на съперника, и хора като Саша Заваров, които са способни да дадат извеждащ пас. Няма да забравя мача с румънския Университатя в КНК. В 17-ата минута водехме с 3:0! Техният вратар се подпря на гредата и се хвана за главата. А беше още 17-ата минута! Човекът не знаеше просто какво да прави и на кого да хвърли топката. Сигурно си е мислел, че ние пак ще им я вземем. Бяхме работливи като мравки. Това е животът ми, това са спомените ми", казва Беланов.
Той също си спомня, че играчите на Динамо са научили за трагедията в Чернобил чак в деня на финала с Атлетико във Франция: "Точно тогава разбрахме за експлозията. С момчетата осъзнавахме, че това е много лошо за страната ни. Хората се опитваха

да избягат по-далеч

а нашата роля бе да ги зарадваме поне малко в този тежък момент. Със същата нагласа отидохме и на световното първенство в Мексико. Просто не можех да намеря спирка в 40-градусовата жега".
Запитан за "Златната топка", Беланов разказва любопитна случка: "Преди я бях скрил. Такива бяха времената. Направих тайник под ваната. Едва по-късно разбрах, че това не е мястото за такъв важен трофей, защото има влага. Когато видях, че започва да избледнява, разбрах, че трябва да се премести на друго място. Това бе в началото, но сега спазвам правилата за съхранение. Пазят ми я в банката. Там е в сигурни ръце и могат да я видят повече запалянковци".