Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Фелпс: Тъжно ми е за рекордите, но сега обичам да готвя

Фелпс: Тъжно ми е за рекордите, но сега обичам да готвя

22-08-2019 NEW YORK TIMES

Дори извън басейна Майкъл Фелпс все още се състезава с останалите плувци. Определено е разочарован, че губи световните си рекорди. Особено на 200 метра бътерфлай, което в продължение на толкова години беше коронната му дисциплина. Върховото постижение вече е на 19-годишния унгарец Кристоф Милак, който го подобри на световното първенство в Куанджу (Република Корея). Месец по-рано пък Кейлъб Дресъл му отне и рекорда на 100 м бътерфлай, тук поне постижението е на сънародник.
Във всеки случай прословутата спортна злоба на най-успешния олимпийски спортист вече не е същата. Може би затова помага и спокойният семеен живот със съпругата Никол и двамата синове – 3-годишния Бумър и Бекер, който наскоро навърши 1 годинка.

Първата ви поява на олимпийски игри беше точно на 200 метра бътерфлай, в същата дисциплина е и първият ви световен рекорд. Притежавахте го 18 години, има ли сега усещане за загуба?
- Наистина е лудост. Тази дисциплина означаваше толкова много за мен. Определено не очаквах да загубя и двата рекорда за една седмица, но по-тежко преживях този на 200 метра. Бил е мой през поне половината ми живот. Преди да започна да плувам сериозно, това беше коронната дисциплина на сестра ми Уитни.

200 м „флай” е голяма работа за семейство Фелпс.

Когато падна и вторият рекорд, звъннах на треньора Боб Боумън и му казах: „Ако счупят и този на 400 м съчетано, чакай ме в Колорадо Спрингс за тренировки”. Но мисля, че този го държа по-сигурно. Наистина ми е тъжно да гледам как ми чупят рекордите, но пък, от друга страна, е страхотно да виждаш как новите хлапета пробиват в спорта. Точно от това има нужда плуването, за да се развива и да върви напред. Ако рекордите са недосегаеми, спортистите ще си казват: „Защо изобщо се опитваме да правим нещо?”

Имате толкова много постижения, а осемте златни медала от Пекин 2008 едва ли някой ще ги повтори на едни олимпийски игри. А 28 титли няма как да бъдат изтрити от едно състезание. Приемате ли това като някакво утешение?
- Кейлъб взе 8 златни в Корея и видях заглавия „Дресъл надмина Фелпс”. Но не бяха прави да пишат така. На световното през 2007 г. спечелих 7 титли, но с 5 световни рекорда. Кристоф Милак има един рекорд, а аз 39. Така че им пожелавам да продължават в същия дух и

да счупят същия рекорд поне 10 пъти, и да го задържат 18 години.

В последно време получавам доста поздрави по случай различни годишнини. Някой ми припомня, че съм първият плувец с четири поредни титли в една дисциплина, друг за нещо друго…

А кой от спомените си отива най-трудно? Дали първият олимпийски медал, титлата на 400 м съчетано от Атина 2004, 23-ата или пък последната от Рио през 2016 г.?
- Определено споменът за последния златен медал ще издържи най-дълго. Заради всичко случило се преди това и заради факта, че Бумър беше с мен тогава. Макар че трудно ще забравя Пекин.

Често хората казват: „Колко по-добър щеше да е Фелпс в Рио, ако не беше онази присъда за шофиране в пияно състояние и останалите проблеми”. А вие мислите ли по този начин?
- Без случилото се през 2014 г. нямаше да има Рио. Ако това не беше станало, тогава просто щях да изчезна. Именно то ме доведе дотук. А също и децата ми. Гледах как Бумър расте с минути, сега и Бекет. Той пък ми е истинско копие. Преди 10 години нямаше как да изпитам такова щастие.

Чувствате ли се все още свързан със спорта?
- Всъщност се чувствам доста отдалечен, сякаш никога в живота си не съм бил толкова откъснат от плуването. Тогава всеки миг беше подчинен на кариерата ми. Сега правя толкова различни неща. Слагам децата да спят и гледам на стената големия плакат, на който съм като плувец. Децата го сочат и казват „дада”. Страхотно е. Не ходя по състезания, не си говоря кой знае колко с други плувци.

През 2016 г. казахте, че не сте сигурен дали изобщо сте участвали в олимпийски финал, в който нито един от състезателите да не е взимал допинг. Проследихте ли скандалите около китаеца Сун Ян? Притеснявате ли се за имиджа на плуването в този аспект?
- Тогава изразих съжалението си, че някои хора избират прекия път и разчитат на забранените вещества, а не на работата в тренировките. Разбирам разочарованието на сегашните състезатели, но, от друга страна, те не трябва да се фокусират върху това, което правят другите, защото така отнемат от собствената си енергия за нещо, което е извън техния контрол. Само ФИНА може да изчисти спорта.

Със съпругата си Никол скоро ще останете малцинство в семейството, тъй като очаквате трето дете…
- Вече не се притеснявам. След Рио нямах никаква представа как ще се приспособя към живота извън басейна, как изобщо ще се грижа за себе си, да не говорим за семейство. Никога преди това не ми се беше налагало да се оправям сам,

все някой друг ми казваше какво да правя – да отида във фитнеса или да вляза в басейна.

А сега трябваше да съм глава на домакинство от четири души и да съм сигурен, че Никол има всичко, от което се нуждае, и е спокойна. Нямахме никаква представа какво ще правим с едно дете, после и с две. И сега не знаем какво ще правим с три, но вече не се притеснявам.

Как изглежда един обикновен ден на Майкъл Фелпс сега?
- Бумър става между 6 и 9 часа сутринта, а моята работа е да съм готов за този момент. Правя закуска всяка сутрин, особено ми се удават палачинките и яйцата, но държа да има и плодове. Бум много обича палачинки, а Бекет е като машина за ядене и поглъща всичко – овесена каша, зърнени закуски, кисело мляко. След 9 ч. говоря по телефона и върша други домашни задължения, може да отида да купя нещо, а после започвам да се занимавам с ремонта на къщата, тъй като трябва да сме готови да посрещнем бебе номер три, когато дойде моментът. В един момент отивам да поплувам. Може да се повъртя в гаража за час-два и пак отивам да тренирам – фитнес или стречинг. От време на време играя голф, а после е време да приготвя вечерята. Определено се наслаждавам на времето в кухнята, готвенето ме успокоява. Случваше се да се заговоря с някого и да изгоря някое ядене, но вече си научих урока. Не искам да отровя семейството си с недобре приготвена храна.