Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Утре, вестниците, провал

Утре, вестниците, провал

12-05-2018 Желю СТАНКОВ

Ей така, в ??еги и закачки, догодина по това време ще станат 10 години, откакто Левски колекционира втори и трети места, или, както е популярно на футболен жаргон – печели калъфки. В сряда вечерта сините прибраха поредната пред над 30 хиляди зрители. Споменавам бройката на публиката, защото е изключително важно да се отбележи, че все пак има начин феновете на Левски да бъдат върнати на стадиона. Което всъщност е най-важната цел на клуба. Вярно, епизодично, но все пак се случва. Най-тъпото ще е, ако се стигне до момент, в който дори на финали за купа или ??ампионски мачове се отбележи спад на посещаемостта.
Та така, дали с много или с малко публика, Левски пак е капо. Друго обаче е интересно. Дали с много, дали с малко, дали без пари, или със загробващи заеми, сините пак нямат нито подреден клуб, нито стабилен отбор.
Да, тук някъде вече сигурно сте готови да преминете на другата страница, защото ви се струва, че тези изводи щяха да бъдат хвърлени в ко??а, ако Го??о Петков не бе събрал целия късмет на света на своя страна в продължение на 150 минути на финала за купата. ?? сега всичко на „Герена“ ще??е да е в цветя и сини рози и всички щяха да пляскат с ръце и да се прегръщат. Топката обаче бе урочасана и чудото се случи.
?? всичко това не заради – хайде нека да издребнеем малко, липсата на късмет. Окей, сините наистина създадоха толкова голови положения пред вратата на Славия, колкото не бяха създали за цяла пролет в останалите мачове досега. Но както обичат да казват някои треньори, не всичко опира до ??анса, става дума и за липса на качества и умения при завър??ващия удар. В съблекалнята на Левски няма нито един футболист, който е с визитка на вкарвач. Бу?? има нещо като потенциал, но той не е дори половин, а е четвърт голаджия. Станислав Костов и той, а Ривалдиньо на този етап е син на баща си. Обертан – цяло чудо е, когато все пак ре??и да стреля към вратата. ??злиза сам срещу Го??о Петков, страх го е да ??утира, финтира го, пак го е страх да ??утира, макар и от малък ъгъл, и я дава успоредно на голлинията, където няма негов съотборник. На това му се вика отърваване от топката. Ами няма как да стане! Големите мачове се ре??ават от големи майстори.
Кой ги подбира тези ялови футболисти, е въпросът - не им ли се гледат визитките. ??ли поне някой скаут, опа - той е само един, да намери вкарвач, подобен на Каранга. Конкуренцията има голаджии, в Лудогорец дори са повечко, а само Левски не може и не може да намери. ?? ло??ото е, че към този момент едва ли има набелязани играчи. Хората вече представят нови попълнения, а сините още не знаят боли ли ги, сърби ли ги. ??ли ще чакат да видят дали през лятото ще им се наложи да играят на международната сцена.
Унижение е да се надява?? някой да се смили над теб и да играе с резервите. Унижение е втори поред сезон да играе?? бараж за европейска квота. Е, добре де, това ли е мечтата – нови два мача с нещо като Сутиеска?
Малко преди края на сезона това е на дневен ред. Да спасим ??ансовете за място в Лига Европа. А всичко е зле, когато завър??и зле. Непечеленето на трофеи вече трудно ядосва част от запалянковците. Песимистите се чудят на оптимистите какво толкова им харесва и как така непрекъснато намират нещо интересно в този Левски и като клуб, и като отбор. Критериите са изключително занижени и мълчанието на голяма част от публиката е сериозен проблем. От трибуните се вика „оставка“ вече явно само по заповед. Съществува някаква вяра в някакво светло бъдеще, но няма реални аргументи за подобен оптимизъм.
Лига Европа каква цел може да бъде всъщност? Като няма отбор за групи, значи всичко е зле и подобна самоцел е спорна. Да играем в евротурнирите просто да кажем, че сме участвали. Може би следващата стъпка надолу е да махнем с ръце, ако Левски изобщо не отиде на бараж. Берое е с държавна подкрепа, ние играем честно – готови оправдания винаги има.
Вярно, в сравнение с миналата година по това време Левски е по-добре като треньор, като отбор и като финанси. Като клуб, не е ясно. От „Герена“ щяха да са прозрачни, но към дне??на дата народът, на който е Отборът на народа, не знае какви дългове има Левски, как са разсрочени, как се формира бюджетът…
Най-хубавото за Левски е, че на стадиона има??е много деца. Отсега да си знаят малките, че щом са избрали синия цвят, няма да им е лесно, и не за последен път си тръгват от стадиона с посърнали физиономии, и не за първи път ще питат родителите си – ама защо паднахме. Важно за тях е скоро да преживеят и моменти, когато ще крещят от кеф на стадиона. Така е то – животът е радост и тъга. А във футбола има победители, има и победени. Важно е да има подкрепа във всякакви моменти. Важно за малките, които бяха за първи път на стадиона, е да разберат, че веднъж и завинаги вече са си избрали отбор. ?? този отбор невинаги ще бъде победител, а провалите са част от играта.
Утре, вестниците, провал. Може скоро да дойде и – утре, вестниците, бараж. Срещу същия Ники Митов.
Относно евентуални клетви на Емил Велев и Го??о Петков. Ами може и да има нещо. Не е година, не е две. С пари, без пари, с козирка, без козирка, с треньор, без треньор, със силни играчи, със слаби играчи, с много и с малко публика, за една стотна, или за часове и дни, за един автогол или една греда - Левски не може и не може да спечели трофей и това си е.