Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

16-07-2019 Упадъкът на Кайзерслаутерн

Упадъкът на Кайзерслаутерн

16-07-2019 These Football Times

21 години след спечелването на Бундеслигата, 20 години след достигането до четвъртфиналите на Шампионската лига и 18 години, откакто Алавес ги спря за участие на финал срещу Ливърпул в Купата на УЕФА, Кайзерслаутерн най-после имаше малък повод за празненства в края на миналия сезон. Байерн беше съперникът, точно както по време на драматичната надпревара за титлата през 1997/98. Историческият стадион "Фритц Валтер" беше препълнен за контрола срещу баварците, които няколко дни преди това бяха осъществили дубъл. Резултатът нямаше значение, защото най-важното действие бе извън терена - в офиса на финансовия директор на клуба Михаел Клат.
В някакъв момент по време на равенството 1:1 той получи съобщение, което очакваше от няколко месеца - германската федерация във Франкфурт даде лиценз на четирикратния шампион да участва в третото ниво през следващия сезон. Клуб с една от най-богатите истории в страната

въздъхна с облекчение

че отново ще може да посети малките стадиончета на Мепен и Зоненхоф.
Германската система за лицензиране на клубовете е строга и изисква финансова коректност. Именно към стабилна финансова основа се стремеше Кайзерслаутерн през последните 20 години, но така и не успя да я намери. По ирония на съдбата всичко започна с опит тимът да се конкурира с Байерн в момент, когато техните съперници бяха известни като "ФК Холивуд". Вместо това обаче Кайзерслаутерн се запъти по хлъзгав склон.
И докато баварците стават все по-силни всяка изминала година, животът на Кайзерслаутерн се превърна в дългогодишна сапунена опера. Грешка след грешка, лошо управление и постоянни конфликти вървяха ръка за ръка с отбор, който има специално място в историята (б.р. - 5 играчи на Кайзерслаутерн бяха част от Западна Германия, която спечели първата си световна титла през 1954-а).
Журналистът от Der Betze Brennt Фредерик Паулус казва: "Сякаш има някакво проклятие. Клубът има огромни финансови проблеми, които могат да бъдат решени само ако се върнем във втория ешелон или в идеалния случай в елита. Но не сме там, а

в капана на
порочен кръг

Усещането е, че клубът умира малко по малко".
Звездните покупки на Юри Джоркаеф и Марио Баслер през 1999-а символизираха спада, който ще последва. След само няколко години французинът беше оставен на пейката, защото отказваше да учи немски език. Баслер, който е помнен с пушенето и пиенето си толкова, колкото с неоспоримия си футболен талант, провокира един от първите въпроси за финансите на клуба. А именно когато беше разкрито, че тайно са му платени 5 млн. марки на ръка, за да подпише с Кайзерслаутерн, които бяха записани в книгите като "наем".
Шефът на реформаторския клуб Рене Джаеги обеща да стигне до дъното на въпроса. Той въведе одитори, които надлежно разкриха широко разпространеното

укриване на данъци

На играчите им се плащаше чрез чуждестранни банкови сметки, а към дълговете на Кайзерслаутерн бяха добавени глоба от 9 млн. евро от германската данъчна служба, които до 2003-а бяха достигнали около 50 млн.
Оттогава насам се изредиха редица футболисти, треньори, директори и шефове, но нищо не се промени, а славата на терена безследно изчезна. Отпадането от елита през 2005/06 беше шок за клуба, който преди това беше прекарал само един сезон извън Бундеслигата. Но освен краткотрайното завръщане между 2010-а и 2012-а, те останаха в долните лиги. Всъщност сегашният изпълнителен директор Патрик Банф даде мрачна оценка, след като пое юздите през 2016-а: "Проверихме всички сметки и там няма пари. Този клуб може и да е играл в Бундеслигата през последните 10-15 години, но много рядко е живял и работил като елитен тим".
Дори нещата, които трябваше да вдигнат настроението, като домакинството на няколко мача от Мондиал 2006, се обърнаха срещу Кайзерслаутерн. Местният съвет през 2003-а купи стадиона за 58 млн. евро, за да помогне на клуба да намали дълговете си. Финиширането на 7-о място в Бундеслигата през 2010/11 се оказа още една

пропиляна възможност

През следващата кампания тимът се бореше за своето оцеляване, а през януари 2012-а бяха направени редица спорни трансфери, които нарушиха духа на отбора. И така Кайзерслаутерн завърши на последна позиция, въпреки че в състава им бяха бъдещите звезди Кевин Трап, Вили Орбан, Сандро Вагнер и Николай Йоргенсен.
Всичко това се случи, когато изпълнителен директор беше бившата легенда на клуба Щефан Кунц. Първоначално той беше приет добре като модернизатор, но когато се оттегли през 2016-а, Кайзерслаутерн беше в огромен финансов хаос. Дори опитният турски халф Халил Алтинтоп не успя да помогне на клуба, който завърши на последно място във Втора Бундеслига през 2017/18. Все пак феновете дадоха да се разбере, че са наоколо. Около 1500 човека пътуваха до Билефелд, където бе потвърдено изпадането. Те бяха издигнали банер, на който пишеше: "Където и да отидете, ние идваме с вас. Любовта не признава футболни дивизии".
1500 души пък наблюдаваха първата тренировка преди кампанията в Трета лига. В откриващия домакински мач за 2018/19 срещу Мюнхен 1860 на стадиона имаше 41 000 фенове (б.р. - трето място за всички времена в дивизията). Журналистът Паулус заявява: "Лоялността на феновете е

последното нещо,
което остана от клуба

Хората се ядосват и критикуват, но все още идват на мачове, защото обичат Кайзерслаутерн".
Отборът завърши на 9-о място в Трета лига, което бе доста под очакванията. Според Паулус клубът е възприел идея да събере екип от млади и гладни момчета, но пренебрегва нужния за това ниво опит и физическо присъствие.
Най-драматичните действия обаче отново бяха извън терена. Пак имаше голям план за спасяването на клуба. Идеята беше да се изведе тимът от по-бюрократичната структура на спортните клубове, за да се образува отделна компания, която по-лесно може да привлича външни инвестиции. И търсенето започна...
Сезонът приключи, а бившият отбор на Мариян Христов още търсеше... Руският собственик на третодивизионния Юрдинген Михаил Пономарев беше свързван с инвестиции в тима, но времето изтичаше - 12 млн. евро бяха необходими, за да се изпълнят лицензионните изисквания. Клубът отново се

обърна към феновете

за да събере над 3 млн. евро от друг набор от облигации. Байерн любезно се съгласи да изиграе тази контрола с бившия си враг, за да се съберат 750 хил. евро.
Докато часовникът тиктакаше, Кайзерслаутерн най-после намери човек, който да ги спаси - милионер на имоти от Люксембург на име Флавио Бека. Той отпусна последните 2,6 млн. евро, необходими за лиценза. Бека обеща да инвестира 25 млн., но при едно условие, което превърна момента на облекчение и радост в лято на конфликт и фарс.
През пролетта се появиха две конкурентни възможности за спасяване, които разделиха борда на Кайзерслаутерн. Михаел Литиг водеше дискусиите с Пономарев. След това обаче той се обърна към предложение от неидентифицирани местни инвеститори, които обещали да изкарат 250 млн. евро. То беше одобрено и клубът публикува изявление, в което се казва, че предложението на Бека (б.р. - подкрепено от Клат и Банф) е било отхвърлено в резултат на това.
Седмица по-късно фондът Quattrex, който финансира клуба, заяви, че няма да отпуска повече пари, ако офертата на Бека не бъде приета. Така люксембургският милионер стана собственик, а Литиг напусна. Фредерик Паулус смята, че има политически елемент във враждата между Бека и Литиг. Всичко това обаче раздели феновете на два лагера.


Сагата е тест за
идентичността

и традициите на Кайзерслаутерн, а всички задкулисни препирни оставят феновете "раздразнени и стресирани".
Въпреки че проблемите на Кайзерслаутерн сякаш нямат край, все още има причина за надежда. Тя е свързана с промоциите в елита на Унион Берлин и Падерборн, които показаха, че е възможно да се стигне до Първа Бундеслига със скромен бюджет. Тази седмица стартира и новият сезон в Трета лига, а целта си остава промоцията. "Кайзерслаутерн вече показа, че това е място, на което стават футболни чудеса. Направихме толкова много, за да се оформи тази нация като футболна сила. Може би просто се нуждаем от още едно чудо", завършва Паулус.