Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Традицията потуши революцията

Традицията потуши революцията

05-06-2019 Юлиян ДИМИТРОВ, Мадрид-София

Европа получи в лицето на Ливърпул своя заслужен и достоен клубен шампион. Успехът на мърсисайдци не буди никакво съмнение, липсват и обичайните в подобни случи полемики около спорни положения и съдийски отсъждания. Просто Ливърпул победи Тотнъм и това е най-нормалното нещо в света. Разликата е, че сега бе във финала за Шампионската лига и го направи с 2:0, докато през сезона в Премиършип успехите бяха с по 2:1.
Резултатът на „Уанда Метрополитано” е още едно потвърждение на тенденцията традицията да потушава революцията. Списъкът на победителите не бе разширен, а в последните 7 финала неизменно трофеят отива в по-титулувания отбор. През новия век само Челси наруши статуквото срещу Байерн през 2012-а, ставайки победител №22 в надпреварата.
Както и да го погледнем, 5 спечелени и 3 загубени финала са зестра, която тежи. Дори и ако повечето ти играчи нямат особен принос към тях. Разликата лъсва, когато срещу себе си имаш отбор, които за първи път получава

покана за кралския бал

С опита на 20 клубни еврофинала на живо, винаги ми е било интересно преди началото на мача да открия някакъв знак, който да ми подскаже победителя. От УЕФА са се погрижили чрез многобройни монитори в пресцентъра медиите да имат обширен визуален достъп до главните действащи лица. Камерите проследяват пристигането на финалистите и придвижването на играчите чак до съблекалните.
С черен автобус първи се появяват символичните домакини от Тотнъм. Костюмирани, в тъмносиньо и черно е абсолютно целият екип. Разсеяни погледи, някои дъвчат дъвки, а 90% са се изолирали със слушалки на ушите. Под цялата тази елегантност обаче прозира смущението на дебютанта, който за първи пък се е озовал на престижно място, без да е сигурен, дали е спазил етикета.
Ето го – и разбира се в червено, автобусът на Ливърпул. Тотална противоположност – дрескодът включва обикновен анцуг. Иначе блуждаещите погледи, дъвките и слушалките са същите. Ясно – оттук няма как да изскочи заекът. И все пак впечатлението е, че единият отбор сякаш се гласи да ходи на прием при кралицата, докато на другите им предстои работа на терена.
В израженията на футболистите и от двата отбора е очевидно, че

ще се пръснат от напрежение

Сякаш виждаш гладиатори, които знаят, че от предстоящите 90 минути зависи животът им. Някои може да се дразнят от вниманието и парите, който ритнитопковците получават, но повярвайте – в моменти като този не всеки би издържал на напрежението. Който и да е елитен спортист ще го потвърди.
По-малко от 30 секунди след начелото на мача е отсъдена дузпа, което допълнително вдига адреналина на макс. Мохамед Салах е безпощаден от бялата точка и червената половина от „УандаМетрополитано” изригва. Голът дава възможност за преценка, че на трибуните съотношението на привържениците на Ливърпул спрямо тези на Тотнъм е около 60 на 40. Излъгани обаче остават надеждите за шоу, каквото двата тима ни поднесоха в изобилие на полуфиналите. И отговорът е съвсем прозаичен – разиграва се трофей и нищо освен победата няма значение.
А специално ЮргенКлоп е решен на всичко, за да не допусне четвърти загубен еврофинал. Просто нов Лондон (Байерн – Борусия Д 2:1), Базел (Севиля – Ливърпул 3:1) или Киев (Реал М – Ливърпул 3:1) нямаше как да се случи! Германецът бе „изиграл” мача в главата си и нито на йота не се отклони от плана си, независимо от случващото се на терена. И му се получи. Най-стабилната защита в Топ 5 на първенствата в Европа не трепна, а при нужда на сцената излизаше и вратарят Алисон. Останалото свършиха тактическата дисциплина, пресата и агресията.
В подобна ситуация и лидерство в резултата, Ливърпул е почти непобедим. Клоп е научил своите

да си помагат взаимно

което още повече затруднява съперника. При 1:0 просто не се виждаше как Тотнъм може да изравни, а преди нокаутиращия гол на ДивокОриги, червените спокойно можеха да водят по-убедително. Безспорната заслуга на Юрген е, че вече разполага с тим, в който звездите работят за общото благо. Показателно бе, че футболисти като Мохамед Салах, Садио Мане и дори безучастния в този мач Роберто Фирмино, които иначе са във фокуса на вниманието, този път бяха по-тихи, следвайки указанията на своя мениджър. Затова не е изненада, че за Играч на мача бе обявен централният защитник Върджил ван Дайк, а нямаше да е несправедливо и ако бе посочен вратарят Алисон.
Това обаче не означава, че дефансът на мърсисайдци е бил подложен на сериозни изпитания. Просто хората на Клоп в тази зона действаха перфектно.
Прегорял или не, Тотнъм нямаше отговор в този финал. Според корифея от ВВС Филип Макнълти рискът с пускането на Хари Кейн бил грешка. Урагана не бе играл от 9 април, когато се контузи, но не може само той да обира пешкира. Истината е друга - Тотнъм бе провален от своите лидери.
Безспорно Муса Сисоко носи вина за дузпата. Но към футболист с габарити на хамалин и оскъдна техника не може да има големи претенции. Плеймейкърът Кристиан Ериксен се покри, бягаше от топката като дявол от тамян и се отчете с един добре изпълнен фаул в заключителните минути. След като датчанинът абдикира от организацията на играта, то шпорите се опитваха с дълги топки да търсят нападателите, но това бе обречено. Щом червените си покриваха хората, то Ян Вертонген и ТобиАлдервейрелд започваха да си подават безцелно топката. Все едно не Ливърпул, а Тотнъм води в резултата!
Не може мениджърът на лондончани МаурисиоПочетино да не е имал план, при който съперникът първи вкара гол. Как я е мислел аржентинецът е едно, но на терена се видя едно голямо нищо. Малко статистика – Вертонген е с най-много пасове от всички на терена – 62, от които 25 са към партньора му Алдервейрелд и 13 към вратаря Юго Лорис. Идентична е ситуацията и с Тоби - от 61 подавания, 20 са към Ян и 14 към стража. Ако включим в сметката и Лорис (49), то това трио на Тотнъм е играло най-често с топката…
В същото време Ериксен се отчете с 34 паса. Като добавим, че най-добрият футболист на Тотнъм в мача бе десният бек КиърънТрипиър, то безоблачният успех на Ливърпул си идва съвсем на мястото. И ако за Кейн има известно оправдание, то такова липсва за тотално неориентирания Деле Али. Хюн Мин Сон поне бе активен, но южнокореецът не бе достатъчно ефективен, като пропиля и малкото си шансове.
Накрая идват сълзите. Извират от очите и нищо не е в състояние да ги спре. Плачещият неудържимо като дете Лукас Моура в горещата първоюнска вечер е от онези спомени, които се запечатват завинаги в съзнанието. За неутралния зрител емоцията на загубилия е по-въздействаща от триумфа на победителя. На „УандаМетрополитано” обаче драма липсваше, така че да се играе на тънката струна не си струва.
В сълзите на Моура имаше нещо различно. Невъзможно е да се опише, трябва са се види и почувства. 27-годишният полузащитник ронеше сълзи, като ученик, който си знае отлично урока и постоянно вдига ръка, но учителят упорито го пренебрегва.
Лукас бе причината Тотнъм да стигне до Мадрид, а Почетино му предостави едни 24 минути, когато колата вече се бе обърнала. Голът на Моура на „НоуКамп” срещу Барселона (1:1) класира шпорите на 1/8-финал, после хеттрикът му в 1/2-финалния реванш срещу Аякс (3:2) бе с цената на билета за „УандаМетрополитно“. Няма гаранция, че ако бразилецът бе започнал, резултатът би бил друг. Но той заслужаваше да е титуляр. Мадрид обаче не вярва на сълзи, а Шестата постави Ливърпул еднолично на 3-ото място в класацията по трофеи, зад Милан (7) и Реал М (13).

Очаквайте
Как Мадрид усети финала