Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Тотално надскачане

Тотално надскачане

11-01-2020 Жаклин МИХАЙЛОВ

Националният ни волейболен отбор се представи възхитително на олимпийската квалификация. Но дори с това представяне класирането за Токио остана далечен мираж. Това е горчивата констатация и краят на един четиригодишен цикъл, който бе злощастен за българския волейбол. Този цикъл може да бъде определен само като категорично

отстъпление от завоюваните позиции

А когато това се случва с български печат, то по принцип е завинаги. Единственият колективен спорт, в който имахме световно реноме, е на път да се предаде и да отиде по-назад в актуалните рейтинги. България вече много трудно може да се върне в Топ 6 на волейбола, а гравитирането около 10-12 място може да я повлече и още по-надолу.
Това са реалностите и все пак участието в Берлин бе светъл лъч. България записа победи срещу Франция и Сърбия, като втората е в графата знаменита. Спечелихме групата и стигнахме до полуфинал с Германия. И загубихме, но не безславно. Този исторически мач ще се запомни с два компонента. Българите непрекъснато изоставаха в резултата, но също така непрекъснато демонстрираха на немците, че са близо до тях и могат да ги изпреварят. Всячески се опитваха да форсират на виражите, но малко не достигна да го направят.
Едно от многото положителни неща от представянето в турнира е, че България не може да бъде победена с лекота. България демонстрира костеливост. Дори и тези, които ги нямаше в Берлин, а това са световните суперсили САЩ, Русия, Бразилия, Полша, Италия, ще изпитат адски мъки срещу България, ако нашите момчета играят по този начин. И от тази база може да бъде надграждано. Което обаче изречено така е много съмнително.
На 99 процента Силвано Пранди води за последен път отбора. А той безспорно е специалист от световна класа. Пранди може да си смени с успех мястото с всеки друг треньор на водещ национален отбор. Италианецът може и да е на години, но първо, те не му личат, и второ, няма никакви тайни във волейбола. Може да бъде сравняван с Анчелоти във футбола. Пранди е топ треньор и по това две мнения не може да има. Вероятно може да му бъде намерена някаква друга италианска алтернатива, но шансът не е много голям. А и практиката е показала, че след чужденец

федерацията назначава българин

Кой обаче ще е той е въпрос с повишена трудност. При бъдещата конфигурация на властта не е ясно дали Радостин Стойчев ще запази статута си на изгнаник. Имаме Пламен Константинов, но той като че ли е напълно забравен. И остават момчетата от нашето първенство. А техните представи за волейболното треньорство са доста различни от тези на Джани, Тили или Джулиани. Изборът на следващ треньор ще е от изключително значение, за да бъде надграждано спрямо Берлин.
Пранди си тръгва, но наследството му е безценно. Докато у нас бушуваха страсти защо се взема този, а не онзи, Професора внедри безшумно в основната група Мартин Атанасов - 23 години, Розалин Пенчев - 25 години, и Алекс Грозданов - 21 години. Като прибавим разпределителя Георги Сеганов - 26 години, който прогресира с бавни стъпки във всяко следващо голямо състезание, се вижда отчетливо, че България има гръбнак от титуляри за следващите два олимпийски цикъла. Това е наследството на Пранди, който не успя да ни класира сега, но може би ни класира за в бъдеще.
Всеки един от изброените млади играчи направи най-важната си стъпка като български национал в Берлин. И ще е кощунство техният талант да бъде загърбен оттук нататък. Мартин Атанасов като перспектива може спокойно да се превърне в копие на Казийски. Сеганов може окончателно да затвори темата разпределител и да стане новият Андрей Жеков. А Грозданов и Розалин Пенчев дори няма с кого да бъдат сравнени, те притежават всички показатели на модерния волейболист от 2020 година.
В Берлин имаше и други герои, които също могат да се включат успешно в следващата офанзива. Тошко Скримов е явление за световния волейбол. Той и едно момче от Франция - Жан Патри, бяха от онези, които сами печелиха геймовете. Когато Тошко отиваше на сервис, лицата на противниците пребледняваха. А играч, който ти печели поредица от точки, е безценен. Скримов собственоръчно унищожи настоящия европейски шампион Сърбия. Тошко Скримов и Цветан Соколов са на по 30 години и както се казва, времето е пред тях.
Но да оставим бъдещето, да се върнем в реалността и да отдадем дължимото на две легенди, които

оставиха сърцата си в "Макс Шмелинг Хале"

Виктор Йосифов и Теодор Салпаров - шапки долу пред тези двама велики българи. Тяхното място в залата на славата не се поставя под никакво съмнение. А от тяхното отношение към националната кауза всички млади могат да се учат. Йосифов и Салпаров наистина дадоха всичко от себе си в Берлин. Салпаров ще бъде изучаван като един от академиците на позицията либеро. А Йосифов бе буквално неразгадаем от противниците на сервис, блок и атака през центъра. Във всеки един елемент той даде безспорен и безценен принос.
И все пак България загуби и отпадна. И това не е толкова лоша новина. Има още нещо, което може да се добави, и тогава ще сме от страната на победителите. Но основата бе поставена в Берлин. Няма какво да се лъжем, българският национален отбор не е производна нито на федерацията, нито на вътрешното първенство. Славата на българския волейбол се крепи на все още непресъхналия приток на таланти. И на шлифовката на тези таланти в чужда среда. България е като онези пенсионери, които ги издържат децата им от чужбина. Всичките ни водещи фигури играят в чужбина и там трупат самочувствие. И това самочувствие им помага да се чувстват равни до световните звезди. Това положение спасява българския волейбол засега. За разлика от футбола, волейболът ни е конвертируем. Заупокойните, че се е тръгнало безвъзвратно надолу, са силно преувеличени.
България ще пропусне втора олимпиада поред, което е логично на фона на управлението на този спорт в последните години. Много скоро ще настъпи промяна и дано новите, стари хора във федерацията, да създадат благоприятна среда. От тях не се иска много, просто да не пречат със своето его и тщеславие. И да направят така, че тези момчета, които играха прекрасно в Берлин, да постигнат след време нещо голямо. Бъдещите началници да се поучат от примера на Словения например. Берлин показа, че българският волейбол има светло бъдеще, стига някои високи хора да не го затъмнят.