Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Това, което остава

Това, което остава

20-05-2019 Жаклин МИХАЙЛОВ


Наскоро Емил Велев каза, че животът в Левски е бърз. Разтълкувах го като бързо те забравят. Гледат, а не виждат кой какво е направил. Да, левскарската общност бързо те забравя. А не трябва да е така, защото някои неща остават. И не могат да бъдат помръднати с топ. Те си стоят там независимо кой е собственикът и какви светли планове за бъдещето се чертаят.
Онзи ден стана ясно, че футболен клуб Левски си е решил проблемът с поне 60 процента от задълженията. Вече притежават сектор А, но някой друг ще го плаща. Някой, който не притежава нищо и затова нищо не могат да му вземат. Това неимоверно облекчава ситуацията и сега в клуба могат да се концентрират само върху планираните исторически успехи. Но пък сектора си стои там и е най-хубавото нещо, което е правено не само в Левски, но и в българския футбол. Поне за последните 7-8 години нищо по-добро не се е случвало. Иначе много планове остават блянове.
Та думата ми е за архитекта, строителя, дизайнера и въобще за човека, който остави това прекрасно наследство за Левски, с други думи за неговите фенове. Жалко, че няма никаква благодарност по тези географски ширини и историческия принос на хора, направили нещо бързо се заличава. Българите приемат всичко за даденост.
Левски има сектор А, който могат да си го кръщават с всякакви имена в следващите 100 години, благодарение на Иво Тонев. Тотонев, Мотонев, това е положението! Бил локомотивец, чуждо тяло, обаче човекът остави след себе си нещо велико. Много повече от титли и купи, които при по-голям късмет също можеше да спечели. Иво Тонев е единственият който остави нещо черно на бяло. Малко истински левскари могат да се похвалят с подобно постижение.
Цялата заслуга Левски да има най-доброто футболно съоръжение макар и без козирка е на човекът, за който никой не се сеща днес. Който не дава интервюта и не изтъква своите заслуги. Който, вероятно нормално е и обиден дълбоко. И с пълно право, защото си остави сърцето на „Герена“, изграждайки един прекрасен и чудесен сектор. Построи го и покани левскарите да си седнат на местата. А колко беше критикуван, когато взриви стария сектор и когато строителството не вървеше. Но го докара докрай, до тържествата. А преди няколко дни се разбра, че го е направил и безплатно. Плащането вече става мираж, ако въобще някой е искал да му се плаща. Това доказва, че не бива да се задават много въпроси. Тук при нас нещата стават по-различен начин. И затова най-важното е нещо да бъде въведено в експлоатация. А после все ще се намери начин! Народът има една приказка – не мога да си го взема у нас. Та така и със сектора!
Много е лесно да се пъчиш с чужди заслуги. През Левски минават и заминават хора, които един пирон не забиват, а се държат така, все едно всичко започва от тях. Нагледали сме са на такива с мултимедийни идеи. Обаче има и такива, които наистина са оставили следа и тя е видна дори от самолет. Такива, които слагат каската и работят до тъмно. Много им е хубаво и комфортно на феновете да отидат сега на мач на едно европейско съоръжение. И да заведат невръстните си деца. Които пък да усетят Левски през европейска призма. А и могат да сравнят какво е наоколо. Трите сектора още си стоят за да демонстрират разликата.
Това е положението. Ясно е, че паметник на Иво Тонев левскарите няма да построят, но поне тази трибуна може да носи неговото име някога. Защото без него, нямаше да я има. В цялото начинание беше и сам воинът е воин. Но го докара до щастлив край. И ако има нещо от което Левски може да се оттласне от дъното, то това е секторът на Тонев. Но кой ти признава нещо в тази държава!