Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Те останаха завинаги в 2019 г.

Те останаха завинаги в 2019 г.

06-01-2020 Юлиян ДИМИТРОВ

През изминалата година, както и всяка друга преди това, се простихме с много личности, оставили имената си в историята на футбола. Играчи, вдигали на крака зрителите с изпълненията си на терена, трибуни, скандиращи имената им, а някои от тях успешно се справиха и като треньори.
Небесният отбор получи поредните си силни подкрепления към и без това звездната си селекция, оставяйки ни да скърбим неутешимо. Онази с косата методично, сякаш по план, всеки месец прибираше футболни личности, само през август и октомври имаше пауза. Ето част от онези, които завинаги ще останат в 2019 г.

ИВАН ДИМИТРОВ
(14.05.1945 – 01.01.2019)

Още в първия ден на новата 2019-а си отиде бившият капитан на Локомотив София и един от големите български футболисти Иван Димитров. Централният защитник участва на две световни първенства - в Чили (1962) и в Мексико (1970). За националния отбор има 70 мача и един гол, като в 9 е капитан.
Димитров играе в Строител и Торпедо, а през 1955 г. идва в Локомотив от отбора на Завод 12. За железничарите записва 215 мача за първенство, слага капитанската лента през 1960-а и я носи до последния си мач 5 години по-късно. С Локо е шампион (1964), два пъти е втори и веднъж трети, двукратен европейски железничарски първенец (1961, 1963). Със Спартак София печели Купата на Съветската армия (1968) и приключва в Академик (1971). Заслужил майстор на спорта, по професия - строителен инженер.


ДРАГОСЛАВ ШЕКУЛАРАЦ
(08.11.1937 – 05.01.2019)

Легендата на Югославия бе покосен от инфаркт на 81-годишна възраст. Шекуларац, известен сред феновете като Краля на дрибъла, преминава в Цървена звезда през 1955 г., където се подвизава 11 години и изиграва 470 мача с 119 гола. С червено-белите става 7 пъти шампион, 5 пъти вдига купата на страната и завинаги остава в пантеона на белградския гранд.
За плавите Шеки е изиграл 41 мача и 6 гола, втори на олимпиадата през 1956 г.
Бърз и техничен, той е спортната суперзвезда на СФРЮ през 60-те години на миналия век. Тогава участва и в комедиен филм.
Като треньор е бил начело на Звезда, работил е още в Австралия, Саудитска Арабия, Канада, Мексико, Испания и Южна Корея. Година след като напуска червено-белите, тимът с Люпко Петрович печели КЕШ (1991).

ИВАН ВУЦОВ
(14.12.1939 – 18.01.2019)
Футболист, треньор, селекционер, ръководител – Иван Вуцов бе еднакво успешен на всяко стъпало от футболното поприще. След родния Янтра играе за Ботев Пд, за да се превърне в един от стълбовете в защитата на Левски. От 1960 до 1968 г. носи синия екип в общо 314 мача, печели 2 титли (1965, 1968) и Купата на Съветската армия (1967), за да приключи в Академик (1972). За България има 24 мача, играе на Мондиал’66.
Като треньор извежда Левски до титла и 2 национални купи, елиминира Аякс, а 5:4 срещу Барселона и до днес е рекорден брой инкасирани голове от каталунците в мач от евротурнирите.
Като селекционер класира България за Мондиал’86, бил е начело още на Спартак Варна, Славия, Локомотив Пд и Хайдук Сплит. Дълги години е изпълнителен директор на БФС, спечелвайки си прозвището Сивия кардинал.

РУДОЛФ АСАУЕР
(30.04.1934 – 06.02.2019)
На 74-годишна възраст почина бившият защитник, треньор и мениджър Рудолф Асауер. През 2012-а той призна, че е болен от Алцхаймер. Асауер има 307 мача в Бундеслигата за Борусия Дортмунд (1964-70) и Вердер (1970-76), с жълто-черните печели Купата на Германия (1965) и КНК (1966).
Руди има кратки периоди като треньор и на двата клуба, но в последните години се помни най-вече като генерален мениджър на Шалке 04 от 1981-1986 и 1993-2006. Докато е шеф в Гелзенкирхен, кралскосините са в апогея си - печелят Купата на УЕФА (1997) и на Германия (2001, 2002).
Страстен пушач, с неизменната пура в уста, Асауер бе любимец на медиите заради острия си ум и хаплив език.

ГОРДЪН БЕНКС
(30.12.1937 – 12.02.2019)
Световният шампион с Англия от 1966 г. си отиде на 81-годишна възраст. Бившият вратар на Лестър Сити и Стоук Сити има 73 мача за Трите лъва. Участва и на Мондиал’70, където става автор на едно от най-добрите спасявания на всички времена след удар с глава на Пеле. Поставен е на второ място след Лев Яшин за най-добър вратар на ХХ век.
На клубно ниво Бенкс изиграва 293 мача за Лестър и 194 за Стоук Сити, като и с двата отбора печели по веднъж Купата на лигата. През 1972 г. след автомобилна катастрофа почти загубва зрението на дясното си око и реално приключва професионалната си кариера. През 1977 г. изиграва 37 мача за Форт Лодърдейл Страйкърс и е обявен за най-добър вратар в НАСЛ.

ЕМИЛ МАРИНОВ
(03.10.1961 – 30.03.2019)
На 57 внезапно почина легендарният футболист на Ботев Враца Емил Маринов. Нападателят започва в родния Локо Мездра, после записва 203 мача и 69 гола за Ботев в елита, 3-ти е в почетната листа на най-добрите реализатори на врачанския клуб и 12-и по брой участия в майсторската група. Голмайстор на отбора през 1982/83, 1984/85, 1987/88 и 1988/89, включен е в крайната класация на 11-те на кръга през 1982/83 г. Полуфиналист за Купата на Съветската армия през 1985 г. Вкарва хеттрик на „Герена” при сензационния успех с 6:3 срещу Левски през 1985 г. Има 4 мача за България.
Маринов играе още за португалските Академика Коимбра, Агуеда и завършва в Академик Свищов. Бил е треньор на Ботев Вр, Локо Мз и Искър Роман.

АЛЕКСАНДЪР КОСТОВ
(02.03.1938 – 15.04.2019)
Сашо Костов е един от най-обичаните български играчи и легенда на Левски, с който е трикратен шампион и шесткратен носител на Купата на Съветската армия. За сините играе в продължение на 15 години (1956-71), с 281 мача и 65 гола в А група, а като войник - 20 мача и 13 гола за Ботев Пд. Костов играе на Мондиал’62 и Мондиал’66, за България има 8 участия с 1 гол.
Крило с отлична техника, бързина, изобретателност и ненадминато чувство за хумор. Завършва ВИФ, заслужил майстор на спорта. След края на състезателната си кариера е треньор на Хасково и Монтана, както и на отбори в Кипър, Тунис и Индонезия. През 70-те е помощник-треньор на Левски, а по-късно е член на спортно-техническата комисия на клуба.

ТОМИ СМИТ
(05.04.1945 – 12.02.2019)
Бившият капитан на Ливърпул си отиде на 74-годишна възраст. Защитникът изкарва 18 години на „Анфилд“ и извежда клуба до големи успехи. Томи Смит има 638 мача за тима между 1960 и 1978-а, в тях реализира 48 попадения.
Един от головете в първия триумф на червените за КЕШ – през 1977-а, е именно на неговата сметка. Тогава мърсисайдци побеждават с 3:1 Борусия Мьонхенгладбах в Рим, а мениджър е Боб Пейсли. Иначе първият трофей на Смит е през 1965-а с Бил Шенкли – ФА къп. Общо легендата има четири титли на Англия, КЕШ, по две ФА къп и Купа на УЕФА, Суперкупа на Европа и 4 Чарити шилд.
През последните си години Томи имаше различни здравословни проблеми, включително старческа деменция.

КРАСИМИР БЕЗИНСКИ
(29.06.1961 – 22.04.2019)
След продължително боледуване почина един от любимците на феновете на ЦСКА - Красимир Безински. Защитникът си отиде на 57 години. Юношата на Пирин Благоевград е един от двамата футболисти на армейците, играли на два полуфинала в евротурнирите - за КЕШ срещу Байерн (1982) и за КНК срещу Барселона (1989), другият е Георги Димитров-Джеки.
Безински е 5-кратен шампион на България с ЦСКА и 6-кратен носител на купата на страната. За червените има 245 мача и 12 гола в елита.
Освен за ЦСКА и Пирин, той играе още за португалския Портимонензе и израелските Ирони Ашдод и Апоел Петах Тиква. За България има 25 мача и 2 гола. За последно през 2018-а е помощник на Стамен Белчев на „Армията”.

СТИВИ ЧАЛМЪРС
(26.12.1935 – 29.04.2019)

На 83-годишна възраст почина легендата на Селтик Стиви Чалмърс. Централният нападател вкарва победния гол за обрата с 2:1 срещу Интер през 1967 г., донасяйки първата КЕШ за британски отбор. Играчът, чиито имена по паспорт са Томас Стивън Чалмърс, има 231 гола за Селтик между 1959 и 1971 година, които му отреждат 4-ото място в листата на стрелците.
Роден в предградието на Глазгоу – Ройстън, Стиви печели с детелините 4 титли, 3 ФА къп и 4 трофея на лигата. След 12 години в Селтик, играе още за Мортън и приключва в Партик Тисъл през 1975 г. Само 5 са участията му в националния отбор на Шотландия, но пък вкарва 3 гола. С единия от тях носи победата над Бразилия (1:0) в контрола.

ДИНКО ДЕРМЕНДЖИЕВ
(02.06.1941 – 01.05.2019)
Легендата на Ботев Пловдив и българския футбол Динко Дерменджиев си отиде на 77-годишна възраст. Чико дълго време бе в болница, а в последните си дни изпадна в кома. Пловдивчанинът започва като вратар в Марица, за де се превърне в един от знаковите нападатели у нас. През 1959 г. облича екипа на Ботев и му остава верен да края на кариерата си през 1978-а. В елита има 447 мача и 194 гола. Шампион през 1967-а и носител на Купата на Съветската армия през 1962-а. За националния отбор изиграва 58 срещи с 19 гола и участва на световните финали през 1962 г., 1966 г. и 1970 г.
Феновете го избират за Футболист №1 на Ботев за ХХ век. Има дълга треньорска кариера, бил е начело на Ботев Пд, Локо Пд и Левски.

МАНФРЕД БУРГСМЮЛЕР
(22.12.1949 – 18.05.2019)

Знаменитият голмайстор на Бундеслигата - Манфред Бургсмюлер, почина на 69-годишна възраст. Роденият в Есен юноша на местния Рот Вайс остави най-ярка следа с екипа на Борусия Дортмунд. За жълто-черните Мани изиграва 224 шампионатни мача, в които се разписва 135 пъти.
Бургсмюлер оставя значима диря и във Вердер (115 мача и 34 гола), като в Бремен окачва бутонките на пирона. Край Северно море е и кулминацията в кариерата му - шампионската титла с Вердер, когато е на 38.
Бургсмюлер е на 5-о място във вечната голмайсторска листа на Бундеслигата - пред него са Герд Мюлер, Клаус Фишер, Роберт Левандовски и Юп Хайнкес. След края на кариерата си се посвещава на американския футбол и играе в Дюселдорф.

ХОСЕ АНТОНИО РЕЙЕС
(01.09.1983 – 01.06.2019)

Бившият футболист на Севиля, Арсенал, Реал Мадрид и Испания - Хосе Антонио Рейес, си отиде без време на 35 след автомобилна катастрофа. Колата му излиза извън пътя и след това се запалва. Заедно с него почива и братовчед му Хонатан. Рейес за последно играе за участника в Сегунда Естремадура.
Крилото печели Лига Европа рекордните пет пъти (Севиля-3, Атлетико М-2) по време на професионалната си кариера. Рейес съща така е шампион с Арсенал и Реал М, а с Бенфика вдига Купата на лигата.
С националния отбор на Испания има 21 мача и 4 гола. Участва на Мондиал 2006, но остава извън състава за Евро 2008. Със селекцията на червените фурии до 19 г. е европейски шампион през 2002-а.


ТРАЙЧО СОКОЛОВ
(09.09.1951 – 05.06.2019)

На 67 години ни напусна знаменитият полузащитник на Локомотив София. Роденият в Чепинци футболист играе още за Ботев Пловдив, Миньор Перник, Омония Никозия и Малта.
Соколов в продължение на 10 години (1970-80) е важна част от тима на столичните железничари, за които има 298 мача и вкарва 45 гола. Запалянковците на Локо с умиление му лепват прозвището Мария Гигова. Трайчо е шампион с Локомотив през 1978 г., бронзов медалист през 1979 г. и финалист за Купата на Съветската армия през 1975 г. и 1977 г.
Има 4 мача за България. С Локомотив участва и в трите евротурнира – КЕШ, КНК и УЕФА. Бил е треньор на железничарите, а след края на състезателната си карира продължава да се изявява успешно и като мениджър.


ВАСИЛ МЕТОДИЕВ
(05.01.1935 – 29.07.2019)
След по-малко от месец с Трайчо Соколов се събра и треньорът му от последния шампионски тим на Локомотив Сф – Васил Методиев. На 84-годишна възраст загубихме неподражаемия Шпайдел. Бойкият защитник започва във Вихрен и Академик София, за да направи име при железничарите (1958-67). С Локо е шампион (1964), след това кариерата му преминава през Добруджа и Лъсков Ямбол. Има 17 мача за България и е в отбора за Мондиал’66.
Треньорската му кариера е още по-бляскава. През 1980 г. е уволнен по политически причини, след като с Локо отстранява „братския” Динамо Киев за Купата на УЕФА, а железничарите стигат до 1/4-финал. Най-големите си успехи постига начело на Левски, печелейки 3 пъти титлата (1984, 1985, 1988) и две Купи на България.

АТАНАС МАНОЛОВ
(1935 – 01.09.2019)
В лицето на Атанас Манолов Пловдив загуби още един голям футболист. Защитникът с прозвището Малкия орел си отиде на 84 г.
Манолов е легенда на местния Спартак и завинаги ще остане в сърцата на феновете на тима. Преминал през школите на Локомотив, Ботев и Септември, през цялата си професионална кариера играе за тима от Кючук Париж. Със 303 мача той е рекордьор за Спартак в елита, има и 12 гола. С Атанас се свързва и единствената титла на тима през 1963 г. Защитникът има и сребърен медал от 1962-а, а през 1958-а вдига Купата на Съветската армия.
Има 4 участия за националния тим. Паметен обаче е мачът му за Б отбора в контрола срещу Сантос (3:3) в София през 1959 г., когато опазва Краля на футбола Пеле.

ФЕРНАНДО РИКСЕН
(27.07.1976 – 18.09.2019)
Бившият национал на Холандия и дългогодишен играч на Рейнджърс - Фернандо Риксен, почина на 43-годишна възраст. В последните шест години той страдаше от амиотрофична латерална склероза.
Кариерата на десния халф-бек започва във Фортуна Ситард, след което преминава в АЗ Алкмаар, откъдето отива в Рейнджърс. Риксен играе още за Зенит Санкт Петербург, с чийто екип печели Купата на УЕФА и Суперкупата на Европа и приключва през 2014-а в аматьорския Минор, където брат му е треньор.
Фернандо има 12 участия за националния отбор на Холандия. Най-много трофеи печели с Рейнджърс – по 2 пъти титлата и ФА къп, 3 пъти трофея на лигата. Със Зенит е шампион на Русия и вдига Суперкупата на страната.

ЯКУБ КУН
(12.10.1943 – 26.11.2019)

Един от най-обичаните футболисти и треньори в Швейцария си отиде на 76-годишна възраст. Якуб „Кьоби“ Кун дълго време се бори с болест на белите дробове. Халфът прекарва цялата си кариера в Цюрих. За 16 сезона има 398 мача и 79 гола в елита за синьо-белите. С Цюрих печели 6 титли и 5 купи на страната. Между 1962 и 1976 има 63 срещи с 5 гола за Швейцария.
Кун стартира треньорската си кариера в родния Цюрих, но ще бъде запомнен най-вече с престоя си начело на часовникарите (2001-08). При него Швейцария се възражда и участва на Евро 2004 и Мондиал 2006, както и на домашното Евро 2008. На световното в Германия тимът отстъпва на 1/8-финал сред дузпи срещу Украйна и става първият, отпаднал след 4 мача без допуснат гол.

ПЛАМЕН ЯНКОВ
(23.05.1951 – 14.12.2019)

Защитникът на ЦСКА е от играчите, преминали през всички юношески формации на армейците. При мъжете Пламен Янков изиграва 7 сезона - от 1969 до 1976 г. После кариерата му преминава през Сливен, Димитровград и Загорец.
С червените печели 5 титли и 3 Купи на Съветската армия. През 1971 г. се спречква с Георги Аспарухов и двамата са изгонени във вечното дерби, впоследствие Гунди и Никола Котков загиват в автомобилна катастрофа – несправедливо бреме, лепнато на Янков.
Пламен е бил треньор на Академик София, Спортист Своге, Витоша Бистрица и в детско-юношеската школа на ЦСКА. Вкарва срещу Панатинайкос (1:2) в реванша за КЕШ, а гаф на съдията с непреброени дузпи води до анулиране, след което червените печелят с 2:0.

МАРТИН ПИТЪРС
(08.11.1943 – 21.12.2019)
В навечерието на Коледа загубихме още един световен шампион - Мартин Питърс. Английският халф се разписва за 2:1 срещу ФРГ през 1966 г., а финалът завършва 4:2 за Трите лъва след продължения.
Комплексен полузащитник, играещ еднакво добре с двата крака и отличен изпълнител на фаулове, Мартин прави име в Уест Хем (302 мача и 81 гола за първенство), чийто екип носи от 1959-а до 1970-а. С чуковете печели единствения международен трофей – КНК (1965). Впоследствие се представя на ниво и в Тотнъм (1970-75), с шпорите вдига Купата на УЕФА (1972) и два трофея на лигата. Играе и за Норич, а приключва в Шефилд Ю през 1981 г.
За Англия Питърс има 67 мача и 20 гола. От 2016-а е диагностициран с Алцхаймер.