Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Те не преклониха глава

Те не преклониха глава

04-08-2016 Джереми АРМСТРОНГ, Стивън ДЖОУНС, Мirror.co.uk

По-малко от 48 часа остават до откриването на 31-ите олимпийски игри. Най-големият спортен форум на планетата ще прикове погледите към „Маракана”, но ??оуто няма да принадлежи на домакините от Бразилия. За първи път в историята център на вниманието ще са лица, които допреди няколко месеца бяха никому известни. Останали без дом, без флаг и без национален химн, 10 личности вече са герои, още преди ??грите да са започнали. Защото те пребориха смъртта, преминаха през ко??мара и сега са в Рио с една единствена мисъл – да се състезават за себе си и своята съдба, която държат в ръцете си.
Олимпийският отбор на бежанците има своята история. Всеки един е преодолял жестоки изпитания, за да може сега да е в Бразилия и да изживява мечтата си. Някои са избягали от войни, други са били измъчвани, отвличани, преследвани и принуждавани да воюват още с прохождането си. Кои са личностите, чийто олимпийски флаг ще се развее след този на домакините?

Рами Анис
Години: 25
Роден в Сирия
Дисциплина: 100 метра бътерфлай
Започва да тренира плуване на 14 години, вдъхновен от чичо си Мажад. „Плуването е моят живот, басейнът е мояг дом”, споделя Анис. Но когато бомбардировките в родината му стават все по-чести, той е изпратен в ??станбул при брат си, който учи там. „Отидох с чанта с две якета, две тениски, два суитчъра. Бе??е малка. Мислех, че ще бъда в Турция няколко месеца и после ще се върна”. След като месеците стават години, той отново започва да тренира, но не и да се състезава, защото няма местен паспорт. Затова прекосява средиземно море с лодка и сега живее в Гент, тренирайки 9 пъти в седмицата. „С енергията, която имам, мога да постигна невероятен резултат”, уверен е Рами.

Йоланде Мабика
Години: 28
Родена в ДР Конго
Дисциплина: джудо, до 70 кг
Заради военната обстановка в ДР Конго Мабика е отделена от родителите си още като малко момиче. Не помни почти нищо друго, освен как хеликоптер я е взел в столицата Кин??аса. В дом за сираци открива джудото. „То никога не ми донесе пари, но ми осигури силно сърце. Бях свикнала да плача постоянно, но с джудото намерих някакъв смисъл”, спомня си Йоланде. През 2013-а обаче в Рио треньорът взема паспорта й и ограничава достъпа до храна. Тогава тя търси промяна, вече неиздържайки от отно??ението, включващо заключване в клетка. Сега, като бежанка, тя се заканва: „Ще спечеля медал. Това е възможност, която ще ме носи цял живот. Дано семейството ми ме гледа и един ден да се съберем отново заедно”.

Поло Локоро
Години: 24
Роден в Южен Судан
Дисциплина: 1500 метра бягане
Не много отдавна Локоро е малко дете, което пази имота на семейството си и не познава нищо друго освен дома си в Южен Судан, който е във война. Заради престрелките той е изпратен в Кения, където живее в бежански лагер. Започва да бяга и влиза в спортно училище, тренирайки в Найроби заедно със световната рекордьорка Тегла Лоруп. „Преди да отида там, нямах дори обувки. Сега обаче единственото в главата ми са тренировките. Щастлив съм, че ще представям бежанците, защото аз съм един от тях. Ако се представя добре, ще мога да помогна на семейството си”, надява се Поло.

Юсра Мардини
Години: 18
Родена в Сирия
Дисциплина: 200 м свободен стил
Тийнейджърката от Дамаск прекосява морето в лодка с още 20 бежанци в опит да намерят някакво бъдеще. Юсра и сестра й Сара скачат във водата, за да я избутат до брега, тъй като много от хората на борда не могат да плуват. Спасяват им живота. „Няма??е как да стоя и да гледам как хората се давят”, казва Мардини. Пристигайки в Лесбос, тя и група бежанци са принудени да търсят помощ от контрабандисти, за да намерят път до Германия. След като достигат до целта, започва да тренира в Берлин, преследвайки мечтата си. „Ще покажа на всички, че след цялата тази болка и бурите идват спокойни дни. ??скам да ги вдъхновя да направят нещо хубаво в живота си”.

??еч Пюр Биел
Години: 21
Роден в Южен Судан
Дисциплина: 800 метра бягане
Принуден е да напусне военния Южен Судан още през 2005-а, озовавайки се в бежански лагер в Северна Кения. Още от детска възраст разбира, че ако иска да оцелее, ще трябва да се оправя сам. Пробва се във футбола, но остава разочарован, защото трябва да разчита на съотборници. Затова се насочва към бягането. „В лагера нямахме никакви удобства, дори и обувки. Дори водата не ни помага??е, защото жегата бе ужасна. Фокусиран съм да помогна на родината си, защото само ние, младите, може да променим нещата. Освен това искам да дам ??анс на родителите си за по-добър живот”, казва Биел, надявайки се да стане посланик на бежанците по света.

Роуз Локониен
Години: 23
Родена в Южен Судан
Дисциплина: 800 метра бягане
Допреди 12 месеца тя никога не се е състезавала, дори на аматьорско ниво. Бяга от войната, когато е на 10. В бежанския лагер обаче един от учителите я подтиква да участва в надпревара на 10 км. „Станах втора, бях наистина изненадана”, признава Лакониен, която е изпратена на подготовка в Кения, но се тревожи от контузии, защото доскоро не е имала обувки, с които да бяга. „Надявам се, че с атлетиката ще мога да си осигуря нормален начин на живот. Ако се представя добре, бих могла да организирам състезание у дома, с което да промотирам мира и да сближа хората”.

Пополе Мизенга
Години: 24
Роден в ДР Конго
Дисциплина: джудо, 90 кг
Едва на 9 години той е разделен от родителите си заради войната в Кисангани. ??зкарва 8 дни в гората сам, преди да бъде намерен и пратен в Кин??аса. Там, в дом за сираци, открива джудото. „Няма??е кой да ме насочва в живота. Джудото ми помогна да открия смирение, дисциплина и отдаденост”, разкрива Мизенга. Всеки път обаче, когато губи състезание, треньорът му го заключва в клетка и го оставя на кафе и хляб. След загуба на световното в Рио през 2013-а, ре??ава да избяга. „У дома нямах нищо. Войната не ми остави надежда и ре??их да остана в Бразилия”. Пополе тренира при местната легенда Флавио Канто, който го подготвя за олимпиадата. „??скам да покажа на бежанците, че мечтите стават реалност. Да отнема тъгата от ду??ите им. Ще спечеля медал и ще го посветя на тях”.

Йонас Кинде
Години: 36
Роден в Етиопия
Дисциплина: маратон
Гледайки го как бяга по хълма в Люксембург, никога не бихте си казали, че е бежанец. Спомените му обаче не избледняват, когато става въпрос за начина, по който е принуден да напусне Етиопия. „За мен е опасно да живея там. Мога да загубя живота си”, признава Кинде. Той живее в Европа от 5 години, като намира време за тренировки, уроци по френски и да кара такси, за да се изхранва. „Мисля, че Рио е най-голямото послание, което ние, бежанците, можем да отправим. Когато разбрах, че мога да стана част от този отбор, мотивацията ми ме подтикна към невероятни резултати”.

Анжелина Лохалит
Години: 21
Родена в Южен Судан
Дисциплина: 1500 м бягане
Тя не е виждала или говорила с родителите си от 6-годи??на, когато напуска страната си. Когато войната приближава селото й, „всичко бе разру??ено”, спомня си Лохалит. Чула е, че семейството й е живо, макар преди година гладът да е взел стра??но много жертви. Мотивацията й е един ден да се върне и да помогне на родителите си. Тя продължава да живее в бежанския лагер в Кения, където печели училищни състезания. За да реализира целите си обаче, иска да остави силно впечатление. „Само така ще вляза в големите състезания, с пари. Ако имам финанси, животът ми ще е друг. ??скам да построя хубав дом на семейството си”, казва Анжелина.

Джеймс Ченжиек
Години: 28
Роден в Южен Судан
Дисциплина: 800 м бягане
Когато е на 13, бяга от дома си, тъй като по това време бунтовници отвличат деца, за да ги превръщат във военни. Като бежанец в Кения става част от отбор по бягане. „Тогава разбрах, че това може да стане моя професия. Ако Господ ти е дал талант, използвай го”. В началото няма обувки и заема бутонки за футбол, но дори и с тях печели състезания. „Ако има?? два чифта – просто заема?? единия на приятел. Когато бягам добре, помагам на останалите, особено на бежанците. Сред тях има много с талант, но просто не са имали ??анса да го разкрият. Получаваме този ??анс и трябва да се обърнем назад, за да видим къде са братята ни, така че един ден да можем да им подадем ръка към по-добър живот”.