Така се става шампион

В най-слабия си мач от началото на сезон Реал Мадрид измъкна безценен успех на "Местая"

Реал Мадрид изигра най-слабия си мач за сезона (всъщност първия слаб мач за сезона), но спечели с 3:2 на "Местая". Отличен резултат на втория най-труден стадион за мадридистите в Испания. И трите гола паднаха със съдействието на защитата на Валенсия, чиито гафове съвпаднаха с превъзходните изпълнения на нападателите на Реал - последователно на Бензема (светкавична маневра, завършена с феноменална прецизност), Серхио Рамос (величествено изпълнение с глава след корнер) и Кристиано (открадната топка и изстрел почти от нулев ъгъл). Три страхотни гола, изкупили вината за трагичната игра.
Мауриньо бе принуден да преглътне факта, че отборът му е повален от вируса "ФИФА" и не може да разчита на Ди Мария и Кака. Предвид тези обстоятелства португалецът реши да заложи на трима дефанзивни в средата на терена - отегчителен, индустриален, но ефективен модел, който вършеше работа от време на време през миналия сезон. До почивката схемата функционираше сравнително добре, но не и след това, когато Валенсия натисна. Йозил не направи нищо цял мач, Марсело се представи особено слабо за нивото си, а контузията на Арбелоа принуди Албиол да играе като десен бек. След почивката Реал бе като боксова круша - готов да поема удари, слаб по крилата и пълен с жълти картони на ръба на опасността да остане с човек по-малко.
Добре, че беше Кристиано. Той вкара 104-ия си гол с екипа на Реал Мадрид и изравни постижението на Феномена Роналдо, а също и на легендарния Луис Моловни. Внимание обаче: Кристиано го постигна за 107 двубоя, докато на бразилеца му трябваха 180, а на Моловни - 208. CR7 не спира да доказва, че е достоен за "Златната топка". Жалко е, че някои го определят за алчен наемник. Момчето носи огромен престиж на испанската лига с безкрайния си талант и заслужава много повече топлина и уважение. Той пак отговори подобаващо с инстинкта на убиец. Голът му бе с решително значение за епичния триумф във Валенсия. Кристиано е устремен към големи неща и май още не сме видели най-доброто от него. Вероятно го пази за дербито с Атлетико и Ел Класико на 10 декември.
Наскоро преиздадоха книгата "Футбол, динамика на немислимото" от Данте Панцери, която бях чел преди години. Вече получих новото издание. Разлиствайки го, си припомних една фраза, привлякла вниманието ми преди години: "Можеш да спечелиш със слаба игра, стига съперникът да играе още по-слабо". Точно това се получи на "Местая". Валенсия игра по-слабо, грешеше често, разпиля много енергия в спорните ситуации, когато губеше в резултата, вместо да играе и да натиска. Така пропусна много възможности да се възползва от монументалната форма на Солдадо. Затова спечели Реал Мадрид. А точно тези победи решават титлата.