Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Арда Кърджали Черно море Славия Берое ФК ЦСКА 1948 Сф Ботев Враца Монтана Ботев Пловдив Етър Царско село Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Така и не възпяват подвига на дубльора на Гацо

Така и не възпяват подвига на дубльора на Гацо

18-07-2021 Любомир СЕРАФИМОВ

На 18 юли 1951 г. Петър Михайлов бележи 6 гола за най-голямата победа в българския елит и до днес – 12:0 за ЦСКА над Дунав

Точно преди 70 лета, на 18 юли 1951 г., ЦСКА изиграва мач, който отдавна е добил легендарен статут. Червените постигат най-голямата победа в историята на българския елит – 12:0 срещу русенския Дунав (тогава под името Торпедо), а в аналите дори не са записани единайсеторките на двата тима, няма ги и точните минути на головете. Това допълнително обвива двубоя с митична мантия. Практика в средата на миналото столетие е дори спортните вестници да не публикуват съставите на отборите в редица срещи, особено ако в същия момент управляващата БКП има свой важен форум. Тогава новините от футбола дори в специализираните издания са запокитени на последната страница, а на предишните се мъдрят дълбокоумните слова на тогавашните вождове.
Каква огромна разлика със спортната ни журналистика отпреди войната, когато повече от 2 десетилетия ненадминат еталон е в. „Спорт“ на собственика му Иван Селвелиев. За връх на оперативното репортерство още се смята отразяването на Балканския футболен турнир от 1935 г. На почивката на мача между България и Румъния екипът на вестника прави извънредно издание. Колоездач лети през 10 минути от стадион „Юнак“, където се играе двубоят, до печатницата на площад „Славейков“. Половин час след победата на лъвовете с 4:0 хлапета тичат по улица „Граф Игнатиев“

с парещия
вестник
в ръце

Минало неповторимо...
През 1951 г. подвигът на младия пернишки играч Петър Михайлов, току-що преминал в славния ЦСКА на предводителя Крум Милев-Палаврата, остава невъзпят от тогавашната преса. Днес бихме казали, че нападателят е окупирал заглавията на първите страници – нищо подобно. Ето известните факти - 21-годишният тогава Михайлов дебютира през онзи сезон в състава на Миньор (тогава под името Торпедо от Димитрово) на 25 март срещу столичния Червено знаме и само 4 дни по-късно вкарва първия си гол срещу Строител в София. В 9 мача на перничани се разписва 6 пъти и... получава повиквателна за войник в армейския тим точно преди двубоя на миньорци с червените на 3 юни в столицата. Само 6 дни по-късно Пешко, както го наричат всички, открива головата си сметка и за ЦСКА – бележи два пъти за 5:0 над Локомотив в Пловдив, в първия ден на юли е точен при 5:1 над плевенския Торпедо, за да се развихри 18 дни по-късно с 6 гола във вратата на клетите русенци. Постижението му остава

недостижим блян

за всички български нападатели повече от 44 години – до 14 октомври 1995 г., когато Иво Георгиев (Спартак Вн) прави същото при 8:1 над Спартак Пд. Любопитна подробност: при гръмкото 12:0 има още два хеттрика – Димитър Миланов и Михаил Янков бележат „само“ по три гола.
12:0 не е просто един фойерверк в червено. В онези дни ЦДНВ, както е тогавашното име на червения клуб, е неразгадана загадка за противниците му и бележи гол след гол – цели 62 в 22 срещи. Няма нищо по-закономерно от това – Крум Милев въвежда революционни методи за своето време и руши стереотипите на тогавашния ни футбол. Първо, с един замах решава проблемите в съблекалнята – отиват си опитните и до голяма степен амортизирани Панко Георгиев, Димитър Цветков, Борислав Футеков, Кирчо Богданов, Никола Алексиев и Никола Божилов, а идват жадни за слава младоци като Петър Михайлов. По изричното желание на Палаврата ЦСКА първи у нас въвежда високопланинската предсезонна подготовка в Боровец, а после спортно-техническите детайли се доработват в подходящите условия, които дава южният Петрич. Треньорът

разчупва още
един шаблон

Знае, че играчите недолюбват дълго да са разделени от семействата си и... червените тръгват на лагерите с жените и дори с децата си. Нова за България е и постоянната длъжност в щаба на отбора на лекаря, който не се занимава само с травмите на играчите, но и поддържа функционалното им състояние след все по-големите натоварвания, на които ги подлага наставникът. И най-важното – Милев революционизира схемата на игра. Номиналният централен нападател все по-често се връща от върха на атаката в по-задни позиции, за да участва в изграждането на комбинациите.
От оскъдните данни в архивите от онова време откриваме крещящо противоречие. През сезон 1951, игран по системата „пролет-есен“, за голмайстор на първенството е обявен съотборникът на Михайлов Димитър Миланов-Пижо с 14 попадения. Простата сметка показва обаче, че Пешко има повече голове от него – първо 6 за перничани и после 9 за армейците. Днес обаче никой не може да оправи бакиите със задна дата в родния футбол...
В продължение на 8 сезона Петър Михайлов е част от непобедимата единайсеторка на Палаврата, в този период печели 7 шампионски титли и 3 национални купи, но така и не става несменяем титуляр. Просто има нещастието да се изявява на един пост с голямата звезда на армейците от онези години Панайот Панайотов-Гацо. Публиката обаче винаги очаква с трепет появите му в игра, защото с маневреност и находчивост повишава градуса на емоциите по трибуните и в крайна сметка си тръгва от „Армията“ през 1958 г. след 122 мача и 41 гола с червената фланелка в първенството. Всестранно развитият спортист (на младини е също баскетболист и лекоатлет) така и не пробива в А националния отбор – остава си със спорадични изяви за Б отбора и си отива от този свят внезапно едва на 45-годишна възраст. Днес, когато прахът на историята е затрупал неговата личност, му дължим поне този текст...