Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Тази селекция е нож с две остриета

Тази селекция е нож с две остриета

30-06-2019 Желю СТАНКОВ

Това, което сега правят хората от Лудогорец, са закъснели действия. Тази скъпа селекция трябваше да бъде започната миналото лято с двама нови, зимата да бъдат прибавени още двама и тоталната подмяна на отбора да бъде финализирана тези дни. Като през този период от време нито щеше да се стига до треньорски експерименти, нито шампионската титла да бъде под въпрос до последния кръг, когато останаха съмнения за троен сценарий, но това е друга тема. Клубът от Разград наистина пазарува като невидял, сякаш ще е под забрана да прави трансфери за следващите два прозореца. В Лудогорец се държат като пътник на автогарата в Горна Оряховица, който се е мотал безцелно наоколо и неусетно е изпуснал последния влак за София. И иска, не иска, трябва да си хване такси, което, естествено, ще му струва много повече средства. Така и хората от Лудогорец пазаруват нови футболисти, защото изпуснаха момента да направят постепенно освежаване на отбора си.
Лудогорец е в процес на смяна на кръвта, но притесненията си остават. Когато се налага спешно да се наваксва, значи напрежението от провал и изсипаните в канавката милиони ще е налице, докато тимът не попадне в групата на някой от евротурнирите. Уточняваме - някой от турнирите, защото допреди 2 години отговорните фактори натъртваха на това - целта беше Шампионска лига, а Лига Европа бе като нещо досадно, като някаква бледа компенсацийка. Занижаването на целите показва, че проектът е зациклил и бясната лятна селекция е белег на отчаяние. Писали сме го много пъти - първия път, в който Лудогорец не е шампион, това ще е засилване с по-сериозна скорост по наклонената плоскост и пропадането надолу трудно ще бъде овладяно. Хората в Разград много добре знаят това и закъснелите мерки като на удавник ги видяхме в последния кръг на миналия шампионат. Тогава прогнозирахме, че ако Лудогорец стане първи отново, очакваните от евротурнирите поне 3-4 милиона евро ще бъдат изхарчени предварително за нови футболисти. Ако ЦСКА бе станал шампион, в Разград щяха да глътнат въздух и едва ли биха купили толкова скъпи попълнения. Тези 5 човека, попадащи във финансовия диапазон 500 000 - 1 250 000 евро, всеки месец трябва да се подписват и върху заплати от порядъка на 30-40 хиляди евро...
Скритата опасност идва от неяснотата кой точно е убедил собствениците да платят всеки от тези нови футболисти. При Методи Томанов бе ясно, той е оторизиран да търси и предлага, а шефовете да платят. А сега някак не ни се вярва Георги Караманджуков, поставен на поста спортен директор, да е чак такъв капацитет и да познава пазара и като цени, и като параметри на самите футболисти. Скаутите са си скаути, но нали някой ги насочва. Да не се окажат новите попълнения просто едни скъпи футболисти, които идват не на точното място не в точния момент.
Другата скрита опасност е ясна отдавна. Моментът за раздяла с Моци, Дяков и Марселиньо бе изпуснат. Достатъчно дадоха, но се амортизираха и физически, и технически. Е, сега като не им намериха заместници навреме, явно ще ги държат на терена, докато не започнат да лазят. Видно е, че Стойчо Стоев както и да върти и суче, ще върти хората около тях, но няма да им посегне, докато не получи нареждане откъдето трябва. Сигурно е трудно на шефовете да посегнат на "свещените крави", но в последната година Моци е достатъчно бавен, Дяков също издиша и компенсира с дежурните си нарушения, а Марселиньо колкото мача е решил, два пъти повече е развалил поради традиционното си размотаване по терена. Сега заради него Стойчо Стоев пробва постройка с двама офанзивни полузащитници. Което пак е един вид компромис. Накрая, след като най-скъпата селекция придобие завършен вид, ще се окаже, че тримата герои (без кавички, те са наистина такива за Лудогорец) ще си останат в стартовия състав, а това в европейските мачове няма да е коз за треньора, а напротив. Но Стоев би трябвало да знае, че един от най-бързите пътища към провала е компромисът.