Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Сър Алекс vs. Венгер е класиката в жанра

Сър Алекс vs. Венгер е класиката в жанра

01-07-2020 Любомир ИЗОВ

В много отношения тази вражда е любовно писмо до двама мъже, които са символ на добрите стари времена

В съвременния футбол най-голямото мениджърско съперничество е между Пеп Гуардиола и Жозе Мауриньо. Появата на Юрген Клоп през последните години допринесе за забавлението, след като германецът пренесе своя хеви метъл футбол в Ливърпул. Тези елитни мениджъри имат своите история, стил и личност, което ги прави едни от най-уважаваните фигури в играта. Те обаче никога няма да достигнат сър Алекс Фъргюсън и Арсен Венгер - съперничество, което в своя пик беше, меко казано, вълнуващо. Тази битка между двамата беше от такова значение, че можеше да накара пацифист да нанесе първия удар. Враждата продължи близо 10 интензивни години, които ни дадоха запомнящи се моменти. В тях Фъргюсън се увери, че всички играчи на Юнайтед излизат с "нож между зъбите" във всеки двубой срещу топчиите. Пол Скоулс си спомня: "Преди мач с тях топката рядко се споменаваше."
Всичко започна през 1996-а, когато неизвестният Венгер пристигна от Япония и получи задача да измъкне Арсенал от бездната и да върне дните на слава. Не беше никак лесно, защото клубът беше изправен пред възможността да влезе в администрация, а същевременно се отдалечаваше от корените си. Сър Алекс Фъргюсън, от друга страна, беше на върха. В този момент изглеждаше немислимо двамата да станат толкова яростни конкуренти и да променят завинаги Висшата лига.
Венгер устоя на първия удар на сър Алекс през април 1997-а. Тогава французинът заяви, че планирането на мачовете в лигата е несправедливо и благоприятства червените дяволи. Отговорът на Фъргюсън беше студен: "Той е новак. Трябва

да изказва мнение
за японския футбол

а не за английския."
Това беше началото на мениджърско съперничество, което стана доста лично на моменти и се разпростираше от залата за пресконференции до футболното игрище. Французинът нямаше представа, че влиза в "клетката на лъва", където Фъргюсън е господар. Но Арсен беше един от малкото, които имаха смелостта да предизвикат шотландеца.
В началото тактическата иновативност на Венгер и уникалните фитнес режими му дадоха предимство. Това се отрази в спечелената титла през 1997/98 в първия пълен сезон на французина. Артилеристите взеха и ФА къп. Сър Алекс обаче не беше впечатлен. "Казват, че е интелигентен човек, нали? Говорил пет езика? Аз имам едно 15-годишно момче от Кот д'Ивоар, което също говори пет езика", заяви иронично шотландецът.
Периодът между 1999-а и 2002-а беше

пикът на свирепостта

помежду им. Годината преди края на хилядолетието винаги ще се помни с онова полуфинално преиграване за ФА къп, което бе решено от прекрасната солова акция на Райън Гигс. В лигата и двата отбора бяха непостоянни в началото на сезона, но именно Юнайтед триумфира с точка повече. Червените дяволи стъпиха и на върха в Европа, което даде предимство на Фъргюсън в това цветущо съперничество.
Доминацията на Юнайтед продължи и през следващия сезон - 1999/00. Това беше удар по амбициите на Венгер, а година по-късно щеше да стане още по-зле. На 6 февруари 2001-а червените дяволи разбиха с 6:1 топчиите, а Дуайт Йорк вкара хеттрик. Резултатът потвърди кой е шефът.
За Венгер обаче имаше светлина в тунела и с няколко тактически настройки той създаде

чудовищен отбор

който все още е известен като такъв. Сезон 2001/02 е един от най-добрите във Висшата лига, а основната заслуга за това е на неудържимия атакуващ футбол, който практикуваше Арсенал. Топчиите завършиха с 10 точки пред Юнайтед - сладко отмъщение за Венгер.
И това не впечатли Фъргюсън: "Арсен никога не идва на питие след мачовете. Той е единственият мениджър в лигата, който не го прави. Това е традиция, която не уважава." Войната на думи не спираше, особено когато Арсенал запечата титлата с успех 1:0 на "Олд Трафорд". След мача огорченият сър Алекс заяви, че неговият Юнайтед все още е най-добрият отбор в Англия, а Венгер отвърна: "Всеки мисли, че има най-красивата съпруга у дома."

Шотландецът прие
това много лично

и отношенията между двамата станаха още по-студени.
През 2002/03 Юнайтед си върна титлата, а двата отбора постоянно проявяваха своята неприязън. Но предстоеше да стане още по-брутално в следващия сезон. Обозначен като "Битката на Олд Трафорд", мачът от септември 2003-а показа конкурентоспособността, макар и по отрицателен начин. Общо 31 нарушения, 8 жълти картона и червен на Виейра, пропусната дузпа от Ван Нистелрой в края, което предизвика агресивна реакция от Мартин Киоун и дълги разправии между футболистите.
Артилеристите удивително не загубиха нито един мач през този сезон. Серията без поражение - 49 двубоя, по ирония на съдбата приключи на "Олд Трафорд" в друг разгорещен сблъсък срещу Юнайтед. Мародерство, грубости и странни решения на съдията Майк Райли допълнително запалиха сблъсъка в Театъра на мечтите. Всичко продължи и след двубоя. Венгер и Фъргюсън на няколко пъти почти стигнаха до бой, а в тунела разгневеният Сеск Фабрегас хвърли парче пица по сър Алекс. След всичко това французинът не се сдържа: "Фъргюсън прави каквото си поиска, а вие (б.р. - пресата и медиите) сте в краката му. Никога повече няма да отговоря на негова провокация. Той е

загубил всякакъв
усет за реалността

Излиза да търси конфронтация, след което моли човека, с когото се сблъсква, да му се извини."
След пристигането на Жозе Мауриньо в Челси нещата се промениха и сър Алекс вече не чувстваше заплаха от Венгер и двамата мениджъри започнаха да се уважават повече. Но тези спомени за битката между двамата ще живеят дълго във времето. Едни невероятни десетина години, в които французинът предизвика най-големия мениджър за всички времена. А враждата между тях надхвърля сухата статистика и спечелените трофеи.
Войната между сър Алекс и Венгер, респективно между Юнайтед и Арсенал, се разглежда като символ на добрите стари времена, но има и още нещо. Това беше ограничен прозорец в бързо променящ се свят, в който ценностите и интензивността на Стария футбол се срещнаха с умението и многообразието на Новия футбол за създаването на една библейска битка.
В много отношения тази вражда е любовно писмо до двама мъже. От едната страна е Венгер - неоспорим аутсайдер, който преобрази отбор на ръба на фалита и показа на английския футбол, че бъдещето принадлежи на чуждестранните мениджъри. А от другата сър Алекс - категоричен гений, надхитрил Арсен, за да спечели множество титли и да бетонира мястото си на върха на пирамидата за най-добрите наставници за всички времена.