Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Арда Кърджали Черно море Славия Берое ФК ЦСКА 1948 Сф Ботев Враца Монтана Ботев Пловдив Етър Царско село Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Съдбата посочи Еган Бернал

Съдбата посочи Еган Бернал

29-07-2019 Алъсдер ФОТЪРИНГАМ, cyclingnews.com

Със своите 22 години Еган Бернал се превърна в най-младия колоездач, печелил най-престижната Обиколка в света – Тур дьо Франс от Втората световна война насам. Успехът му обаче го постави и на много високо стъпало, относно бъдещето на колоезденето като цяло, предвид че се очертава именно той да задава темпото в следващата декада. Той стана и четвъртият представител на екипа на Инеос (до миналата година Скай), който печели Тура от 2012-а насам, нареждайки се до Брадли Уигинс, Крис Фрум и Герейнт Томас. Британският отбор продължава да доминира на френска територия, като е спечелил 7 от последните 8 издания.
Триумфът на Бернал на тази Обиколка е като черешката на тортата за него през сезона, който се превърна в най-бляскавия в младата му кариера, след като колумбиецът преди това бе на върха на Париж-Ница и на Тура на Швейцария.
Успехът във Франция обаче не премина никак гладко, както за Еган, така и за съотборниците му. Като цяло Инеос бяха доста тихи по време на цялата Обиколка и почти не даваха признаци за борба в отделните етапи. Бернал пък трябваше да се изправи след тежката катастрофа и счупване на ключица, която претърпя преди Джирото на Италия. Липсата на опит в толкова престижни състезания бе повод за много специалисти да отпишат шансовете на колумбиеца за триумф, поне през този юли. Не бива да се забравя, че Еган е част от този тим на Инеос (Скай) от по-малко от две години, като дебютира при професионалистите само преди 4 години!
Бернал трябваше да мине през сериозен курс на обучение за този период, но ето че си е

научил брилянтно уроците

Не случайно след като бе обявен за победител, колумбиецът призна, че ще му е необходимо време, за да разбере какво точно е направил. „Все още не мога да го повярвам. Трябва ми време да го анализирам”, призна пред журналистите Еган. Сред тълпата, която се бе събрала да го приветства, бяха семейството и приятелите му, както и мнозина колумбийски журналисти, по чиито лица се четеше истинска гордост.
Бернал изказа признание към семейството си, започвайки със своята половинка и благодарността си към нея, че е била неотлъчно до рамото му, когато е трябвало да се справя с всички изминали трудности. Не пропусна и да спомене баща си, който го придружава почти на всяко състезание или на тренировка в Колумбия. „Той е единственият на планетата, който знае колко километра съм изминал и какви усилия съм вложил. Наистина е специално, че мога да споделя това с тях”, заяви развълнуваният Еган.
Носейки първа победа на Колумбия в историята на Тура, е също толкова специално, предвид че преди четири години Бернал се бе концентрирал върху планинско колоездене. Той признава, че е имал помисли и да се откаже от спорта като цяло и да се отдаде на журналистика, преди все пак да вземе крайното решение да продължи на двете гуми.
През 2016-а Еган става професионалист, подписвайки договор с тима на Джани Савио – Андрони. Той изкарва две години по италианските трасета. Говорейки за миналото си, Бернал споделя, че наистина

много му липсват местният сладолед
и приятелите на Апенините

През 2018-а колумбиецът прави и големия пробив, подписвайки със Скай (Инеос).
Той трябва да кара в Обиколката на Италия през май, но падане и счупена ключица го отписват от надпреварата и дебюта на Джирото. Оказва се обаче, че всичко се случва с причина, както признава самият Еган. Това, че пропуска първото голямо състезание за сезона, му дава възможност да се подготви изцяло за Тура.
„Не знам дали вярвам в съдбата, но съм категоричен, че ако не бе тази катастрофа преди Джирото, нямаше да съм сега тук. Щеше да ми бъде много трудно да карам и в двете обиколки. Бяхме изцяло фокусирани върху Джирото още от месец октомври. В един етап мислехме да се пренасочим към Франция, но след това се върнахме към първоначалния си план, а той бе именно Обиколката на Италия. Два часа след като претърпях онзи инцидент обаче, бях с треньора си, той бе облян в сълзи, а болката от счупената ключица бе невероятна. Но точно тогава го попитах какви са шансовете ми да се пусна на Тура. Както вече споменах – всичко се случва с причина”, разказва Бернал.
Колкото до неговата родина Колумбия, чакането за първа победа на Тур дьо Франс е значително по-дълго. За първи път местен отбор стана част от най-престижната Обиколка през 1983-а, а оттогава страната става сериозен фактор в професионалното колоездене. Именно поради тази причина, да видят как Бернал пресича финалната права в Париж в неделя следобед е повод за

гордост и всенародни празненства


Запитан дали има послание към сънародниците си и дали осъзнава какво е направил за страната си, Бернал споделя, че трябва да обмисли добре отговора си: „Всичко става толкова бързо, не съм имал време да помисля за всичко, което съпътства тази победа. Последните дни в състезанието си преминаваха напълно рутинно – събуждане, преглед при доктора, за да види моментното ми тегло, качвам се на автобуса, състезание, обратно в буса, масажи и физиотерапия, храна и спане. Не съм имал време за нищо друго. Нямам представа какво се случва в Колумбия в този момент. Нямам представа какво се случва изобщо извън отбора ми. Предполагам, че са много щастливи, защото ние сме страна с победители в големи обиколки като Вуелтата и Джирото. Имали сме подиуми на Тура, но винаги нещо ни е липсвало, за да спечелим тази Обиколка - досега. Много съм горд с успеха си и нямам търпение да занеса жълтата фланелка обратно у дома”.
Колкото до близкото бъдеще и намеренията му да дебютира на Джирото или на Вуелтата, Бернал споделя: „Все още не знам. Да се състезавам за мен е като наркотик, винаги мисля за следващия старт и за този след него и така. Нямам желание скоро да сляза от колелото. Ще видим бъдещето какво ми предлага”.