Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Стара Загора си върна паметта

Стара Загора си върна паметта

10-11-2014 Георги АТАНАСОВ

Берое не просто победи Левски, а реанимира клубните ценности

В спорта и във футбола има събития, които далеч надхвърлят стойността на конкретния резултат. Примерите са много и затова ще спомена само подвизите на сръбските баскетболисти след разпада на Югославия или някои исторически резултати на футболистите от Северна Корея, ??рак, Украйна, Хърватия и т.н., заредени с определен национален и политически смисъл. А какво да кажем за каузите Барселона и Атлетик (Билбао), легитимиращи автономната идентичност на каталунци и баски?
Далеч към от мисълта да пренасям на на?? терен подобни сюжети, но и тук съществува регионална и клубна памет без давност. ??ли поне традиция, възпроизвеждана от поколения и ценности. Като да речем драмата между Стара Загора и „Герена“, уми??лено погребана под праха на удобната амнезия….

45 години не
стигат…

В момента е актуален 25-годи??ният юбилей на Прехода след 10 ноември 1989 г., а преди два месеца се навър??иха 70 години от друга знакова дата – 9 септември 1944 г. Приблизително по средата между тези фундаментални за България събития се разполага скромният 5 март на 1970-та. Какво се случи през този разкалян ден на ранната пролет? Връщам черно-бялата лента за по-младите, които вероятно не са чували за най-големия скандал в хрониката на българския футбол преди „Лицензгейт“ от 2008-ма.
Гледах мача Берое – Левски по телевизията, както и цялата страна – по онова време без глобална мрежа, чалга и риалити-бардаци футболът бе първата атракция за народа. Домакините от Берое водеха с 1:0 срещу Левски-Спартак, когато минута преди края се случи нещо, с което по-късно бяхме принудени да свикнем като неизбежност. Малко преди финалната свирка гостите изпълниха корнер, вратарят Кръстев бе повален с хватка от свободния стил от Митков и ??вков, а Жечев изравни за 1:1. За миг камерата на Българската телевизия хвана разбу??увалите се трибуни, изригнали с гръмовно у-у-у и мощни освирквания, полетяха бутилки от лимонада, някакви хора се свлякоха от пейките към пистата и екранът угасна…
По онова време няма??е коментарни студия, репортерски включвания пред съблекалните и „онлайн“ изобилие, така че картината се проясни малко по-късно. Оказа се, че старозагорската публика е навлязла на терена, за да потърси възмездие от съдиите. ?? така местните запалянковци са се сблъскали челно с народната милиция. Не само с нея, но и с ??ефа на МВР и ДС Ангел Солаков, присъствал под „Аязмото“ като закрилник на любимото си отроче Л-С, създадено година по-рано след обединението на Левски и Спартак (Сф). Освен това мълвата донесе, че в схватката с летящи милиционерски фуражки е взел участие и олимпийският ??ампион по борба Боян Радев в качеството си на ??еф на охраната на министър Солаков…
Седмица по-късно ЦК на БКП наложи чрез БСФС и БФФ жестока санкция срещу Берое, а именно – изваждане от „А“ група след 18 кръга през сезон 1969-70!? „Синьо-белите“ от Левски-Спартак можеха да си отдъхнат след като „сините“ нямаха победа в Стара Загора от 1958 г. до скандалния мач и по-нататък до 1976-та…
Хората от града под липите и региона реагираха срещу тази номенклатурна репресия с 10 000 писма до София, легендарният партизански командир Стою Неделчев (Чочоолу) стигна чак до Тодор Живков, но Първия не иска??е да стро??и хатъра на втория човек в Партията Борис Велчев плюс МВР и ДС, взели под крилото си обединения тим на милицията. ??менно от март 1970 г. съперничеството между Берое и „Герена“ се превърна в нещо повече от спорт…

Откупът бе платен
от … Ботев (Пд)?

Съвсем естествено оттук насетне мачовете между Берое и тима от Подуяне се очакваха като малки войни. Дори в онези години, когато обществените емоции бяха под тотален контрол, вестниците отразиха по по-специален начин първото гостуване на Левски-Спартак под „Аязмото“ след завръщането на „зелените“ в елита. Ако не ме лъже паметта онзи двубой завър??и 1:1 при огромен зрителски интерес.
Постепенно обстановката се успокои, но Берое получи статута на трети принципен враг на Левски след ЦСКА и Ботев Пловдив. По ирония на съдбата отно??енията между Стара Загора и „Герена“ започнаха да се стоплят през 1986-та, когато зелените спечелиха единствената засега титла в историята си. Успехът стана възможен най-вече заради кризата в ЦСКА и Левски-Спартак, преименувани временно на Средец и Вито??а след финала за купата година по-рано, но не на последно място и заради един подарък с неочакван адрес. В предпоследния кръг сините направиха ??палир за 2:3 на свой терен и така Берое триумфира за сметка на другия претендент Ботев Пд. Ето как откупът за репресията на МВР от 1970-та бе платен от „канарчетата“, които отгоре на всичко бяха разбили новия първенец с 8:1 в паметния сезон за заралии…
Тогава се заговори, че Левски-Спартак е погасил греха си към „Аязмото“ и следващите години очертаха сериозна синя хегемония, нару??ена за кратко през пролетта на 1992-ра, когато победата на Берое срещу Левски с 2:1 на практика направи ЦСКА ??ампион. ?? така статистиката постепенно се обърна срещу традицията, белязана от головете на Петър Жеков, Петко Петков, Борис Киров…
Не стига, че ценностите на един специален клуб бяха обезличени, ами в началото на новия век в общественото мнение се наложи кощунствената представа за Берое като част от сателитната система на Левски в ерата „Чорни“ и нататък. Подмяната бе усетена и от местните хора, защото няколко пъти под „Аязмото“ проехтя горчивата присъда „Горчиво“, провокирана от поредица приятелски мачове между уж историческите опоненти. ?? така допреди пет години, когато „зелените“ изведнъж се върнаха към своята идентичност с победата 1:0 на „Герена“. След това дойде щастливият за Стара Загора финал за купата и така до актуалната серия от три поредни победи на Берое срещу сините.

Няма изненада,
има логика

Смея да твърдя, че съм свидетел на почти всички мачове между Берое и Левски-Спартак-Вито??а-Левски от 45 години насам. Поне от онзи 5 март на 1970-та. С малки изключения през този близо половин век столичани винаги са имали по-добри отбори, даже при наличието на изключителни играчи в зелено като Петър Жеков, Петко Петков, Евгени Янчовски, Христо Белчев, Борис Киров, Димитър Димитров, Стойчо Младенов, Георги Димитров (Джеки) и т.н. По тази причина и под тежестта на Статуквото победите на Берое срещу сините по правило попадаха в графата за изненади. Онзи ден на „Герена” обаче няма??е никаква сензация, а само желязна логика, произтичаща от по-високата класа на старозагорци в момента.
На пръсти се броят загубите на домакините от стадион „Георги Аспарухов“ в „А“ група при подобно смазващо предимство на гостуващия тим. На прима виста се сещам за 3:6 срещу Ботев (Вр) през 1985 г., за двете 1:3 срещу ЦСКА през 1985 и 2011-та, за разгрома от Локо (Сф) през 2009-та и за още два-три случая срещу Ботев (Пд) и Лудогорец, раздалечени във времето. Последното 0:1 обаче бе толкова лежерно като изпълнение от страна на Берое, че засенчва някои от по-резултатните победи на гостите край Сухата река. По едно време в петък вечер имах усещането, че играчите на незаслужено подценявания Петър Хубчев уми??лено не дават газ, за да съхранят достойнството на съперника.
Без съмнение за тази свръхлогична „изненада“ повлияха и редица обективни и субективни обстоятелства като празните трибуни, червеният картон на пи??ман Деко, контузиите на Гаджев и Амари плюс перфектната свирка на Цветан Кръстев, който изнесе лекция по съдийство. Най-много на везните обаче натежа класата на сега??ния Берое, осигурена от държавните финанси на „ТЕЦ Марица-изток 2“! Това обаче е друга тема. Публиката забравя подробностите зад кадър, засягащи Кеби, Ганди, Шогун, Чорни, Батков, С??К, В??С, КТБ, Лупи, Коко Динев, Домусчиев…, когато на терена има какво да се види. А този „зелен“ оркестър предлага хитове. Дори бих казал, че след фирмата от Делиормана в момента „Аязмото“ е най-доброто място за футбол у нас, поне като професионална организация.
Най-важното обаче е, че клубът под липите си върна паметта за своите ценности, които то правят български вариант на Билбао, Нюкасъл или Мьонхенгладбах. Тоест – неповторим във вечното предизвикателство към Центъра…

Коментари

напиши коментар

Напиши коментар