Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

25-10-2017 Станислав Ангелов: Нека  да заровим томахавките

Станислав Ангелов: Нека да заровим томахавките

25-10-2017 Тема спорт

Дано да има кредит на доверие към Делио Роси, заяви Ангелов

Ръководителят на ??колата на стадион „Раковски“ Станислав Ангелов коментира изминалото вечно дерби. Бив??ият спортен директор на Левски взе отно??ение и по проблема между него и клуба. Той сподели пред телевизия BiT своето мнение и за напускането на Люпко Петрович през миналия сезон, както и за работата на сега??ния наставник на сините Делио Роси.

За вечното дерби

ЦСКА стояха много добре през първото полувреме. През втората част Левски се окопити и може??е да спечели мача. Показа типичния левскарски характер. Бе??е много радостно за мен. Гледах го с голямо настроение. Доволен съм от това дерби. От много време не се бе случвало да се вкарат много голове и да е интересно за наблюдаване. До края на мача всеки отбор може??е да победи. Получи се двуостър двубой. ??ма??е напрежение, което държе??е зрителите в екстаз.

Левски при Делио Роси

Определено се забелязва подобрение на играта в защита. Предполагам, че като разбиращ от работата си човек, първо ще изгради отбраната, а след това ще започне да работи за нападението. Дано само да има кредит на доверие към него. Да продължат да вярват на италианеца и да го оставят да работи. Който и да е треньор, трябва да му се гласува доверие, а и не само на наставника. На всеки трябва да се даде време.

За раздялата с Люпко Петрович

Всеки футболен човек знае къде се крие проблемът с Люпко Петрович. Моето достойнство не позволява да коментирам минали работи. Ако е трябвало нещо да се каже, тогава е бил моментът. В случая бях много изненадан и крайно нервен от това, че сръбският треньор си тръгва. Защото срещу мен няма??е никаква предпоставка за неговото напускане. В началото на сезона след четири равни мача имах желание да го сменим с по-млад и амбициозен треньор. Но след двубоя с Лудогорец, а и не бяхме намерили точния човек, разисква??е се и в Управителния съвет, което не е тайна, всичко тръгна в различна посока. Мачът с разградчани бе??е изигран много добре тактически. След него се намести работният процес и също така изградихме един по-боеспособен отбор от това, което ни бе??е предоставено като възможности. ??ма??е много българи в състава, млади момчета. След промяната в собствеността бе нормално да има и много други такива. От едно тръгва друго. Когато има промяна най-горе, е логично да последва и надолу. Това са напълно нормални работи. Такива методи има и в правителството, администрациите. Ние сме огледало на държавата. Каквото се случва в нея, това е и при нас. По мое време това, което ни бе дадено като възможност и ресурс, ни бе позволено да работим. Всеки си контролира??е неговия отрасъл. ??ма??е възможност всеки да разгърне своя потенциал. Това си пролича, когато почти цяла година бяхме първи в класирането, а след това за кратко и втори. Но имахме възможността да се преборим. Лудогорец ни победи в последните минути.

За казуса с „Раковски“ и делото срещу клуба

Много се спекулира. Всеки говори и изтъква нещо. Моята истина е, че в Левски трябва да се обединяваме, а не да се делим. Не да се уволняваме, искаме и разискваме. Аз съм предложил в пряк текст да седнем и изясним. За мен Левски е най-великият клуб в България. Отборът на народа. Не е на мен, на вас или на собствениците, които са в момента. На един такъв клуб не му отива по този начин да се изразява срещу бив??ия си капитан, каквото и да се е случило. Трябва да се запази достойнството. Не съм видял по света някой да се държи така с бив?? свой футболист. Нека да заровим томахавките. Да седнем и да се разберем като европейци. ??маме две сдружения. Едното е ПФК Левски, а другото Левски-Раковски. Нека да направим един стабилен договор. Да видим Левски ще финансира ли нещо. Ще иска ли нещо. Да направим един контракт и да работим за честта и благото на тези деца. Ако създаваме на стадион „Раковски“ 400 или 500 левскари, те ще влязат в икономиката на клуба. Ще започнат да купуват билети, карти и фланелки на отбора. Те ще си изплатят това, което всеки ден им е било давано. Да не говорим, че самият мащаб на финансиране не е нужно да е голям. Аз предлагам и моля постоянно като хора да седнем и да направим чове??ки нормален договор. Но отно??ението към мен е много унизително. Едва ли не – „Много се извиняваме, но какъв си ти“. Хора, които нямат нищо общо с футбола или са били част от него. Нямат ясна представа какво означава играта. Не е само Красимир ??ванов. Не искам да нападам никого. Обичам Левски като клуб, въпреки че сега го управляват хора, които не са много наясно с футболните казуси и въпроси. ?? сега дай да очерним този или онзи не отива на подобен клуб. Обидно е и най-вече влияе на общественото мнение. Не е нужно да се стига до такива крайни мерки. Много неща знам, но не искам да говоря. Не бих тръгнал това да правя, защото за мен водещи са любовта и добротата. Най-вече към Левски и децата, с които работим всекидневно. Този казус можем да го разискваме три-четири дни. Предлагам да седнем и да се изясним, за да се прекратят тези щуротии. Да се уважаваме с това, че един играе футбол, а другият е добър финансист, третият е ръководител. В крайна сметка тази ??кола, откакто аз я ръководя, винаги е вървяла прогресивно нагоре въпреки условията. Всеки казва - той много направи, но защо го гоним. Явно не трябва да правим нищо. Това е спортен терен и има място за всичко. Естествено, че трябва да има зала. Може и хотел да се построи. Но всичко това трябва да е разграфено и разпределено, за да може всички спортове да се развиват. Това е било направено през 50-те години и как е трябвало да се развива футболът в следващите 30 години. След изминаването на тези години е трябвало да се направи нов разчет и оценка. Виждаме, че вече няма нито един стадион с писта в Европа. Страни, с които сме на едно равнище, са ни изпреварили. Усещам, че спортът се възражда като култура в българите. Всички имаме нуждата някъде да успеем и да се подобрят процесите. Вярвам, че в обозримо бъдеще хората, които се занимават с политика, ще помогнат на спорта.