Спускане към върха

Затихващите функции на българския спорт бяха потвърдени с представянето на олимпийците ни във Ванкувър. Най-доброто класиране е седмата позиция на Евгения Раданова в шорттрека. Равносметката е съизмерима с участието ни на зимните игри в австрийския зимен курорт Инсбрук през 1976 г. След това летвата беше вдигната с историческия първи медал на Иван Лебанов в ски бягането в Лейк Плесид'80, двете шести места на алпиеца Петър Попангелов, двете четвърти позиции на биатлонистката Надежда Алексиева, първото злато в белите спортове на Екатерина Дафовска, четвъртото на Павлина Филипова в Нагано'98, бронза на Ирина Никулчина в Солт Лейк Сити през 2002 г., трите медала на Евгения Раданова, петото място на фигуристите Албена Денкова и Максим Стависки в Торино'06.

Дотук с мечтите.

Нямаше да е честно да товарим спортистите ни с очаквания за медали във Ванкувър. Такива са реалностите. Заяви го и самата Раданова. Единственият роден спортист с три медала от зимни игри, както и с участия в летни, каза, че и влизането във финал ще е успех. Заради болки в кръста дори сезонът й беше под въпрос, а формата си подобряваше в малкото стартове преди олимпиадата във Ванкувър.
Присъствието на Александра Жекова в последния брой на "Ванити Феър" потвърди за пореден път факта, че интересът към звездата ни в сноуборда не е само заради красотата й. Носителка на Европейската купа в дисциплината бордъркрос и призьорка в стартове от Световната купа за втори път бе сполетяна от малшанс на олимпиада. В Торино преди четири години Сани не се справи с бремето на големите очаквания, във Ванкувър се контузи тежко още в квалификациите. Организацията и спортните структури просто принадлежат на миналото, а травмата на сноубордистката е ярко доказателство, че надеждите ни все повече се уповават на ентусиазма на малцина куражлии в спорта ни. Като този на Александрова и баща й и Виктор Жеков, който остана да наставлява и получилия в последния момент квота Иван Ранчев.

Отбор от дебютанти

Единадесет от 19-те спортисти, които ни представяха във Ванкувър, бяха дебютанти. Целият мъжки отбор по биатлон участва за сефте на най-престижния спортен форум. През последните няколко десетилетия очакванията и успехите бяха свързвани с жените.

Сега при дамите ни представи само Нина Кадева-Кленовска. Второто й участие беше до последно под въпрос, след като стана ясно, че Филипова пропуска сезона поради майчинство.
Най-титулуваният сред младоците беше Красимир Анев. 22-годишният самоковец е европейски шампион в индивидуален старт. С двете си влизания в Топ 25 той вдъхна малко успокоение, че бъдещето не е чак толкова черно, но само на биатлонистите и представители в екстремните спортове ли ще разчитаме занапред на зимни олимпийски игри?

Дори и най-опитните спортисти във Ванкувър разочароваха.

Алпиецът Стефан Георгиев, втори по опит, провокира скандал, заявявайки, че Килиан Албрехт бил фаворизиран за сметка на него. Натурализираният австриец, който има четвърто място от слалома в Солт Лейк Сити през 2002 г., пък заяви още с пристигането си у нас, че основната причина да приеме да се състезава за друга държава е, че иска отново да кара на олимпиада. В крайна сметка те влязоха в Топ 25 на слалома.
Мария Георгиева-Николова прегоря с два фаулстарта и не бяга изобщо в спринта на 500 м в шорттрека.

Гарантирано е, че и спортните ръководители не са имали твърде смели очаквания за нашите. В страни с традиции в зимните спортове като скандинавските дори не обявяват премия, по-голяма от играчка или талисман. В противен случай ще се разорят от връчването на награди. Бонусите пък идват от съответните федерации. У нас можем да обещаем всичко срещу това, което няма да бъде постигнато. Може би и затова премията за олимпийско злато беше завишена на 200 000 лв. - с 60 000 лв. повече от предишната. Второто място е оценено на 170 хил. лв., а не както досега 120 000 лв. Бронзовият медал скочи от 100 хил. лв. на 140 хил. лв. С 10 хил. лв. бяха увеличени премиите за класиране от четвърто до осмо място.

Залогът на спорта ни обаче е много по-голям от нереалната премия. Затова имаше и известна нервност при пристигането на спортния министър Свилен Нейков. Президентът на федерацията по ски Цеко Минев заяви, че бъдещето на белите спортове зависи и от това дали ще вземем домакинство на Младежки зимни олимпийски игри. Благодарение на усилията му Банско приема стартове от Световната купа.

Домакинствата на големи спортни надпревари вдигат престижа. Ако допуснем обаче, че сме почитатели на фантастиката и бяхме спечелили битката за игрите през 2014 г., как ли щяхме да приемем неизбежния факт за класирането по медали? И то при положение че Канада вдигна стандарта с 14 титли.

Лимит за белите спортове

Заговори се за ограничаване на финансирането на определени зимни спортове у нас. Въпросът е кои ще са потърпевшите. Във Ванкувър имаше представители само на 6 такива, а последният 19 състезател - сноубордистът Иван Ранчев, получи виза в последния момент.

Не са виновни спортистите, та за повечето от тях самата олимпиада е първо голямо състезание. Двамата ни състезатели на шейни - Петър Илиев и Иван Папукчиев, не водят подготовка при липсата на улей у нас. Вариантът да имаме представител в бобслея, който има записани четири участия, беше свързан с женски тандем от Румъния. Ски шанци нямаме, но пък имаме ентусиасти.

Успехите на Албена Денкова, Максим Стависки и Иван Динев бяха ковани по пързалките в чужбина. Новините от хокея на лед са свързвани с поредица от масови сбивания по време на мачовете от вътрешния шампионат. Нужна е ясна стратегия за спорта. Само с такова спускане във Ванкувър ще можем да атакуваме върха след десетилетия. В Сочи през 2014-а вероятно ще се върнем към принципите на барон Пиер дьо Кубертен. Преди това обаче идва Лондон.