Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Спортът на Оскарите

Спортът на Оскарите

08-02-2020 Жаклин МИХАЙЛОВ

Колко стотни от секундата ще са ви необходими, за да познаете с каква новина ще започват всички световни емисии през целия ден в понеделник? Отговорът е изстрелян със скоростта на куршум - победителите от "Оскарите". Десетки години престижната церемония в "Долби тиатър" се превръща в централно събитие за зимата. Лукс, светлина, блясък, висша мода, качествени шеги и какво обаче задължително ще имаме и тази година -

картина със
спортно
съдържание

И тя дори е сред десетте най-важни филма. Сред номинираните, но без каквито и да шансове за успех, е "Пълно ускорение" на режисьора Джеймс Манголд. Филмът придоби известност и под названието "Форд срещу Ферари". Произнасянето на двете световноизвестни автомобилни марки издава съдържанието. Той на 100 процента е скорост и динамика. Със стоте процента може би избързах, защото съществуват и някакви незначителни нюанси на психологическа игра. Но, повтарям - незначителни. Всичко в лентата е сведено до познатото достигане на максималното от човешката воля, амбиция и дух. И както винаги, под съмнение е подложена вярата, но тя устоява на всички изпитания.
"Пълно ускорение" няма абсолютно никакви мотиви да се конкурира с "Жокера", "1917", "Семейна история", "Имало едно време в Холивуд", които наистина са висш пилотаж и всеки един от тях заслужава да бъде отличен. И всеки един от тях, за разлика от "Пълно ускорение", трябва да бъде видян, защото в противен случай изпускате много. Но "Пълно ускорение" е привлякъл на своя страна двама титани на нашето време. Без присъствието на Мат Деймън и Крисчън Бейл този филм директно би отишъл на задната лавица на изчезналите вече видеотеки. Но пък е съвсем видимо, че двамата не са били способни да направят някакви особени чудеса с доста посредствения сценарий. Хайде да заменим думата "посредствен" с "елементарен". Трябва да се съжалява, особено за Крисчън Бейл, който притежава космически диапазон и може да се превъплъщава в какво ли не. Ролята на Кен Майлс обаче със сигурност няма да влезе дори в неговата лична десeтка. Да, уникалната му вариативност с мимиките е налице, но липсата на дълбочина е невъзможно да се прикрие с личен чар. Наблягам на Крисчън Бейл, защото точно неговият персонаж е призван да извади филма от досадата. Мат Деймън по-скоро е поддържащ и към него претенциите биха били неоснователни. Но ролята му на Каръл Шелби също отива далеч назад в досегашното му творчество. Много по-зле дори от "Купихме си зоопарк", където поне сантименталната част е на ниво. Провалът на филма обаче е в опита да се вкара женски характер. Кайтрина Балф трябва в бъдеще много да се постарае, за да направи по-лоша роля от тази на съпруга на Крисчън Бейл.
И ако нещо спасява "Пълно ускорение" или "Форд срещу Ферари" от пълното поражение, то е точно спортната част. Скоростите, състезанието, крайно изтощителната битка на пистата, преборването със самия себе си са добродетелите на лентата. И естествено приятелството, което може да бъде истинско само между спортисти! Защото те живеят в техен отделен от другите свят и преживяванията им могат да бъдат разбрани само от себеподобни.
Филмът е скъп и претенциозен и може би заради това има цели 4 номинации, но за съжаление на авторите му

няма да попадне
дори сред първите
30 на спортна тема

Ако се върнем много назад във времето, то вечната първа тройка ще се състави от "Удар със стик", "Разяреният бик" и "Всяка една неделя". Хокей, бокс и футбол. Като изключим хокея, който не е много търсен от киното, боксът и американският футбол са винаги интересни. Последната лента, свързана с бокса, която достигна до червения килим, бе "Крийд", и то не заради някакви особени качества, а за да бъде почетен Силвестър Сталоун. Но боксът даде две други наистина уникални ленти - "Момиче за един милион долара" и "Боецът". В тях Хилари Суонк и Марк Уолбърг достигнаха предела на своите актьорски възможности. В "Боецът" пък имаше един уникален персонаж, изигран от споменатия горе Крисчън Бейл. Е, това беше роля за гений, какъвто безспорно е Бейл.
Извън бокса да погледнем какви други спортове се облажиха от вниманието на Холивуд. На първо място далеч пред останалите е "Кешбол". Без съмнение най-добрата роля на Брад Пит, а той има десетки възхитителни участия във филми. Марго Роби в "Аз, Тоня" направи дебюта на фигурното пързаляне в киното. Филмът притежаваше един неповторим ироничен оттенък, който нямаше как да не бъде забелязан. Малко по-назад - откритието Мики Рурк в "Кечистът". "Овенът" затъмни "Девет седмици и половина" и ни показа един коренно различен Рурк. Даян Лейн в "Секретариат" и Сандра Бълок в "Сляпата страна". Филми за спорта, но в много по-голяма степен за общочовешки неща.
Къде обаче е мястото на толкова любимия ни футбол в киното? Ами няма го, или почти... Затова си има и причини, няма как един футболен филм да направи сериозен бокс офис, а както се знае, киното е бизнес за милиарди. Но напред във времето нищо не се знае.
Напред във времето може би ни очаква най-накрая нещо изключително за живота на героя и след това антигероя Ланс Армстронг. Доста момчета биха се превъплътили в този роля. Може би ще дойде ден да бъде изиграна Флорънс Грифит, имаме плеяда от страхотни афроамерикански актриси, които ще вземат ролята от раз. Имаме Коби Брайънт, който си отиде преди броени дни нелепо. А неговият живот също съдържа интересни моменти не само в спортната част. Все ми се струва обаче , че до "Оскарите" пръв ще се добере някой нов персонаж на треньор. Защото каквото и да си говорим,

най-доброто за
всички времена

го сториха Ал Пачино във "Всяка една неделя" и Брад Пит в "Кешбол". В този ред, след футбола и бейзбола е ред на баскетбола....
И от миналото и бъдещето, към настоящето. Освен "Пълно ускорение" имаме още една полуноминация на тазгодишната церемония. Полу, защото филмът "Делото Ричард Джюел" е за събитие, случило се на олимпиадата в Атланта през 1996 година. Всъщност за събитие, което не се случи в пълния си кошмарен обем заради героизма на един неугледен охранител. Ричард Джюел спасява живота на стотици посетители на олимпийския парк в Атланта, след като пръв открива сака с експлозивите. След това обаче му се случват едни неща, които показват, че медиите могат да унищожават истински герои. Жалко, но се случва в реалния живот.