Сеул 1988 - от всичко по много

Четири години след бойкота на олимпиадата в Лос Анджелис България се завръща с гръм и трясък на най-голямата спортна сцена на планетата. Игрите в Сеул са апотеоз на труда, таланта и характера на родните спортисти. Както, разбира се, и апогей на онзи социалистически строй, базиран да демонстрира надмощие над капитализма с ясната идея, че именно спортистите са най-добрият начин да покажеш това пред останалия свят. Южна Корея става арена на финалната битка на Студената война, в която България играе една от водещите роли. А родните спортисти успяват да запишат най-силното си участие на олимпиади, регистрирайки рекордните и имагинерни към днешна дата 10 златни медала! Общият брой от 35 отличия е по-малък спрямо 41 в Москва, но за сметка на това конкуренцията е значително по-голяма и всеки медал сякаш има двойно по-голяма стойност.
Участие на Игрите записват 171 родни състезатели в 16 вида спорт. Впечатляващото е, че медалите идват от представители на 11 от тях, което показва силата и богатата палитра на българските спортисти.
В олицетворение на родния успех се превръща невероятното усилие на Ваня Гешева. Сребърната от Москва 1980 постига нещо, което никой преди нея и вероятно никой след нея няма да съумее да направи. Тя печели пълен комплект медали в Сеул, качвайки се на подиума и на трите състезания, в които участва. Легендата от Брестовица води невероятна битка с голямата си съперничка Биргит Фишер. На 30 септември двете си оспорват короната на 500 метра едноместен каяк, като българката компенсира близо секунда изоставане на половината дистанция, за да спечели златото с аванс от 12 стотни! Броени минути по-късно Гешева се събира и се връща в лодката, този път в тандем с Диана Палийска. Този път Фишер взема реванш заедно с Анке Нотнагел, като финалът се развива по обратен начин, а нашите изостават с 6 десети накрая. На 1 октомври Гешева и Палийска отново са заедно, този път с Борислава Иванова и Огняна Петрова, за да може Ваня да оформи своя требъл на четворка каяк – бронз след лодките на Източна Германия и Унгария.
Развой, който изненадващо за мнозина не се оказва достатъчен, за да може Гешева да стане Спортист №1 на България при жените. Тя завършва в подножието за сметка на първата и единствена наша олимпийска шампионка в плуването – Таня Богомилова. Златната ни рибка, както е известна легендата, ликува с титлата на 100 метра бруст, където поставя олимпийски рекорд. След като в Москва дебютира едва на 16 години, в Сеул Богомилова е сред фаворитките в сектора и оправдава големите очаквания. В исторически за България финал тя изпреварва другата ни звезда Антоанета Френкева с близо секунда, като двете са рамо до рамо на почетната стълбичка. Силите на Богомилова на 200 метра не стигат за ново отличие, където този път тя е четвърта, докато Френкева грабва бронза.
Изключителна скорост демонстрира и друг български феномен – Йорданка Донкова, но на лекоатлетическата писта. На 26 години родената в Горни Богров хърделиска е фаворит за златото на 100 метра с препятствия, след като месец преди Игрите поставя световен рекорд от 12.21 секунди (подобрен едва през 2015-а от Кендра Харисън). Тя затвърждава претенциите си за титлата, регистрирайки върхово олимпийско постижение от 12.38 секунди (подобрено през 2012-а от Сали Пиърсън).
Още едно злато от сектора на лекоатлетите идва от Христо Марков. 23-годишният димитровградчанин прелита над всички в сектора за троен скок, а олимпийският рекорд от 17.61 метра му носи и званието Спортист №1 на България при мъжете за 1988-а. Резултатът му не е случаен, предвид че Марков е единственият ни атлет, който е световен шампион и в зала, и на открито…
Постижението му засенчва в регистрите на родните спортни журналисти по онова време титлата, която Ивайло Маринов (тогава Мустафов) извоюва на боксовия ринг. 28-годишният варненец вдига летвата и след бронза в Москва, този път е безапелационен при 48-килограмовите в Сеул. Мнозина определят легендата като най-техничният боксьор изобщо в историята, и не случайно е провъзгласен за №1 на миналия век за българския бокс.
Химна в своя чест чува и Атанас Комшев. 28-годишният борец от Деветинци е безкомпромисен на тепиха в класическия стил при 90-килограмовите. Отишлият си без време легендарен наш състезател (едва на 35 г. в катастрофа) е 5-кратен световен медалист до онзи момент, като в Сеул носи единствената титла на борците ни. Комшев постига 6 победи, а на финала е безупречен срещу финландеца Коскела за 4-0 точки.
В Южна Корея се ражда и звездата на Таню Киряков. Русенецът дебютира на най-голямата сцена на 25 години, като ликува със златото на 10 метра въздушен пистолет. Той изпреварва американеца Ерик Булджун с впечатляваща финална стрелба от 102.9 срещу 97.9 точки. Българинът остава в подножието на медалите на 50 метра пистолет, където се нарежда четвърти, с точка зад втория и третия.
19-годишният софиянец Любомир Герасков пък се превръща в голямата изненада на спортната гимнастика. Той става олимпийски шампион, без да е бил сред фаворитите по онова време. Българинът ликува след невероятно изпълнение на кон с гривни. Герасков получава 19.950 точки за съчетанието си, с колкото са удостоени още двама гимнастици – Боркай (Унг) и Биложерчев (СССР). Така от МОК присъждат три олимпийски титли в дисциплината!
И така стигаме до най-успешния, но и най-скандален спорт за България в Сеул – вдигането на тежести. Националите ни стартират ударно турнира, като Севдалин Маринов печели титлата при 52-килограмовите със световен рекорд от 270 кг и аванс от 10 спрямо втория. След него на върха стъпват Митко Гръблев при 56-килограмовите с още един световен рекорд от 297.5 кг. Там се нарежда и Ангел Генчев в категория до 67.5 кг също след рекорд на планетата от 362.5 килограма – с цели 22.5 кг повече от втория! Междувременно Стефан Топуров (60 кг) остава със сребро за сметка на Наим Сюлейманоглу, който вече се състезава за Турция. При 75-килограмовите Борислав Гидиков поставя олимпийски рекорд от 375 кг и аванс от 15 пред Щайнхьофел (ГДР), а бронза отива за Александър Върбанов.
Фурорът обаче бързо е заменен от скандал. Гръблев и Генчев дават положителни допинг проби за фуросемид и веднага са извадени от класирането. Останалите ни щангисти, които трябва да вземат участие в Сеул – Асен Златев, Румен Теодосиев, Иван Чакъров, Стефан Ботев и Антонио Кръстев, изобщо не са допуснати до сцената. Вместо това от МОК удрят черен печат на нашите и ги изпращат обратно в България. И до днес никой не разкрива истината за скандала. Покойният Абаджиев е категоричен, че пробите са били подменени, за да бъде спряна мощна България. Твърди се обаче, че има договорка за разпределение на златото между нас и СССР, която момчетата на Папата не са спазили. Третата версия – вътрешен бойкот, пожертвал както Абаджиев, така и самите състезатели. Каквато и да е истината, срамът остана.
Следваща спирка – Барселона 1992