Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Свой сред чужди, чужд сред свои

Свой сред чужди, чужд сред свои

15-06-2020 Жаклин МИХАЙЛОВ

Не искам да започвам с баналностите и клишетата, но не мога да избягам от определението – уникален. В случая напълно приляга на новия строител в поредицата. И точно той отговаря в пълна степен на думата строител.
Може да помните Иво Тонев със стотици различни неща, но аз го свързвам предимно с едно. Той изведе на преден план като своя основна задача построяването на сектор А на стадион „Георги Аспарухов“. И след дълги перипетии и огромни трудности стигна до края на своята мисия. Левски има

най-хубавия сектор

в България. Което е малко иронично, защото стадионите имат четири сектора, а Левски остана само с един. Но едно е повече от нищо. 6 хиляди левскари благодарение на Тонев могат да гледат футболен мач при най-модерни условия. С едно неприятно уточнение – може да ги завали дъжд и да се намокрят. Но секторът си е достижение, откъдето и да го погледнеш. Друг е въпросът какви дългове останаха от неговото строителство и как те постоянно влачат клуба към фалита. Но поради естеството на нещата дори Левски да отиде в най-ниската областна група, секторът ще си остане пак там. За вечни времена.
Така че за протокола - Иво Тонев е най-големият строител в българския футбол. Оттук нататък могат да го надминат, но той ще остане първият. Хубаво, отбелязах добрите неща, но дали пък само всичко ще остане в сферата на строителството? Да се върнем в едни скорошни времена и вече съвсем обективно да преценим постигнатото и непостигнато от Иво Тонев.
Няколко лични думи за днешния участник. Иво Тонев от най-невръстна възраст е свързан с футбола, което е странно, защото семката му е баскетболна. И винаги му е личало, че е бяла врана на фона на просташката футболна среда. Безспорно Иво е от сой и това се вижда с просто око. Говори дълго и напоително, има добър речник, вероятно е бил отличник в училище. На фона на много, които са откровено неграмотни, като смятат, че правилното произношение на български е почнат вместо започнат и днеска вместо днес, Иво си е висока топка. Усетил е това свое превъзходство и го демонстрираше с охота. Това му отношение на превъзходство към околната среда разцъфна, след като получи магистрално развитие покрай партийните си дела. В сферата на спорта малко са онези, които могат да му станат съперници.
Тонев е син на славния баскетболен ръководител Атанас Тонев и така да се каже, е закърмен със спортната бюрокрация. Играл е малко футбол за кеф, но името му започна да се споменава, когато се появи в антуража на Николай Гигов. И от момче за всичко се издигна до изпълнителен директор и основен фактор при железничарите. За десетина години Тонев се изгради като един от най-грамотните футболни ръководители. Общо взето, на него се дължи доброто позициониране на червено-черните в един дълъг 15-годишен период от време. В него имаше и вътрешни успехи, и доста добри изяви на международната сцена.
Тук е мястото за традиционната скоба, преди да се премине към периода на Тонев в Левски. В историята клуба от „Надежда“ е написал славна страница в синята енциклопедия. А както се знае добре, левскарите са ултраревниви към чужди елементи. През годините много са случаите на хора, които не са били добре приети в битността им на някакви фактори на „Герена“. Емблематичен пример е Андрей Желязков. Две големи имена с железничарски произход обаче са изписани със златни букви там. Никола Котков и Васил Методиев-Шпайдела. Първият е играл малко за Левски, но е неразривна част от мита за Гунди. За съжаление е бил другият пътник в колата. С право локомотивците се дразнят, когато Котето се свързва с Левски. Той си е техен на сто процента. Но все пак е играл и два сезона за Левски-Спартак. Много левскари от моето поколение смятат Васил Методиев за най-големия треньор на Левски за всички времена. Поради емоционални причини на същото мнение съм и аз. Бате Васко завинаги ще е със специално място в моето сърце. Той беше по-левскар и от най-големия левскар.
Третият локомотив, който смело се бе запътил към място в синята история, е Иво Тонев. Самото му поставяне до титаните Котков и Методиев е огромна чест за него. Приносът му обаче съвсем не е толкова безспорен, но както написах по-горе, сектора няма кой да го бутне. Не е изключено след 100 години той да носи неговото име. И няма да бъде несправедливо.
Макар и да беше дал приоритет на строителството, Иво Тонев бе централна фигура и в управлението на Левски. Така да се каже, с него

започна модата
с изпращането
на собственици

Първоначално той отиде в Подуяне като изпълнителен директор, но впоследствие стигна и до позицията на акционер. Но точният термин за него е - силният човек. На практика някъде през 2012 година Тодор Батков вкара локомотива в глух коловоз и трябваше да дойде истински машинист да го изкара. Метафората е подходяща, защото трансферът бе направен от железничарския клуб. Иво Тонев по стара българска традиция започна много мощно с огромна амбиция и плам. В началото изглеждаше, че и парите няма да бъдат никакъв проблем. Левски направи суперскъпа селекция и възраждането изглеждаше нарисувано. Лудогорец имаше по онова време само една титла в актива си, която можеше да остане и единствена. През целия сезон 2012-13 година фаворит за титлата бе Левски. Стигна се до синя победа в директния мач на „Герена“. Закупиха се една дузина каси с шампанско и тогава дойде злополучният мач със Славия. Този мач е основната причина Иво Тонев да не бъде обичан на „Герена“. Везалов си отбеляза автогол, но глобалният автогол бе в актива на Тонев. Сигурен съм, че ако може да върне времето назад, той не би допуснал тогавашната си грешка. След този мач нямаше смисъл Тонев да остава повече в Левски, но трудно се вземат решения под натиск.
Но забележете – Левски бе на възможно най-малкото разстояние от титлата тогава. В периода на Тонев два пъти се стигаше до финал за купата. По негово време минаха треньори като Илиан Илиев, Йоканович, Стойчо Стоев. Иво Тонев направи и невъзможното, за да изкуши Станимир Стоилов да се върне. Заставам зад думите, че тогавашните селекции бяха с две класи над сегашната на Хубчев и Павел Колев. И въобще, ако сравним по професионални белези периода на Иво Тонев с последвалите на Спас Русев и Васил Божков, то направеното от него изглежда с размерите на Хеопсовата пирамида.
Стигна се обаче дотам, че именно

заради Левски
Иво Тонев
напусна

футболната сцена. По индикации изглежда, че това май е станало с еднопосочен билет. За разлика от други бивши собственици на Левски той не демонстрира и най-малко желание да излезе на показ. И това също показва, че е от по-различна порода. Признавам, че го смятах за облъчен от камерите и микрофона, но той доказа, че всъщност е над тези неща. И петте минути слава не са били самоцел в живота му.
Но остава и въпросът - защо се провали. Или смекченото - защо не успя? Отговорът е пределно ясен. Хиляди фактори в Левски способстват за провала и нито един за успеха. Иво Тонев даде шанс на Батков, на Гонзо, на Илиан Илиев, на Стойчо Стоев, но те не бяха правилните хора, с които да постигне целите си. А няма случай някой да е постигнал целта си без екип. Като прибавим и враждебното отношение на феновете, се вижда, че, общо взето, мисията на Тонев е била невъзможна. А намеренията му да направи клуба народен като управление бяха похвални. Той пръв се опита да стопира модела Бащица.
Което е много жалко, защото хора като него имат качества и при благоприятни обстоятелства биха постигнали мечтите си. Резултатът е един сектор в наличност и един Левски в разпад. По дефиниция 50 процента от разпада е на сметката на Тонев. Но това е само проста аритметика, в живота нещата са далеч по-сложни.